Режицата не ножи или как снежат хфърчинки

2012-01-26T22:56:00.002+02:00

Ч-е-т-и-р-и години! Четири бе!!!

През които:

-се запознах с нови хора, благодарение на Режицата. Винаги е въпрос на време да разбереш кой е масов убиец, изнасилвач, приятел или просто скапан лицемер. Тъй че Режицата е голяма работа. Нещо като свръзка чрез ментално ниво, опаковано в усмирителна риза. Не мога да отрека,че ми е било скучно. Оооо, ноуп!

- разбрах как се използва пълен член и, че не ставало въпрос само за секс в случая. Не мога да кажа, че останах разочарована, все пак иде дума за пълен член, нали?!..

- видях лица , които не са това, което са и Това никак не ми хареса.

Ограничих контактите си с тях, защото не ми допада да се усмихвам напразно и кухо, и да си пилея думите..Все пак съм фукла от аристократичен род.

- изчетох и научих ужасно много неща. Твърде много. Толкова много, че хардуерът в мозъка ми блокира за даден период и се отказах да чета. Никой не обича еднаквото, ако няма поне една разлика, нали?!

( напомка:- да си запиша последната мисъл, гениална е!)

- разбрах как да обезкостя пиле без да нараня когото и да било, освен килото картофи.

Благодаря на всички кулинарни блогове, страхотни сте!

- разбрах, че мога спокойно да споделям страстта си към киното. Но ме е срам да кажа, че съм спец в двайсе и петия кадър. Ако го кажа, айде веднага се натъртва на годините, увехналата маруля и това, че съм спец. И, че имах "Грундиг" на който се въртеше немското порно с един глас като дублаж, а френското си беше лукс.

( припомка номер две- да си припомня колко много обичам да се фукам, като го изпиша с червило на огледалото.:- "Диаболично" , 8-ми кадър в 35-та минута..

пЪсЪ- да проверя верно ли в тоя филм беше баш в тоз кадър)

- разбрах, че някои хора пред Блога си са Блог на тях самите в реалността. И ми стана адски мъчно.

- Режицата се чете от много хора, които доказват,че са търпеливи. Защото аз не пиша често в нея, но виждам,че тя често е проверявана. Следователно хората, които четат Режицата са пичове във всякъв род- мъжки, женски,че и среден. За мен няма значение, важното е,че са хора и търпят. Благодаря!

- Четири години, през които най-често срещаните думи в търсачката са- Идиотова, idiotova, ironia, Ирония, пуйка, фъч, разказ, ИДИОТ(!!!) Знаех си,че трябва да пиша и за други работи , които не се разказват в първите седем години, но аз и да плета не мога:)

...Хрумна ми история от тези думи.А на вас?:)

Четири години , хора. Това си е една четвърт брак. С консумация и по мое желание. Да са ми честити.:)) И може да ми пожелаете това: " Всичко да мине бързо"

Ни повече, ни по-малко. Просто тези думи са моето желание последните месеци.

Всичко да мине бързо" Това е;)

Пляс по дупетата:)

Ретро и Спекция

2011-12-06T09:44:00.005+02:00

5.12.2011г-вчера

Той пристигна в къщи някъде към ранния следобед. Изобщо не го очаквах. Бях решила, че тази година ще се разминем със срещата. Не бях и в настроение за подобни чувства, усещания и там, каквато е цялата галерия от емоции. Настани се в кухнята ми. Двамата се гледаме мълчаливо. Аз съм смутена. Той не дава никакви признаци на душевно разстройство поне. Обръщам леко поглед встрани, правя се, че съм забелязала нещо важно, но с периферията си го наблюдавам. Той мълчи. Или поне се опитва да каже нещо, свивайки устата си глухо, но нищо не разбирам. Приближих се до него и се втренчих в едното му око. Той също. В моите две. Гледахме се така няколко секунди, докато на мен слъзните канали не ми се отпушиха и една издайническа влага не напълни ирисите ми. Отвърнах смутено отново поглед и запремигвах в такт. Отдалечих се колебливо, но не посмях да отида твърде далеч. Не можех просто. Щом той не остъпва, защо аз трябва? Задавах си тези въпроси цял ден. Защото знаех, че никога повече няма да го видя в това му състояние- безмълвен, скован, с втренчен поглед в мен. За момент изтръпнах. Някакъв блед ужас премина през тялото ми и се разтреперих. Бррр, студено ми е.. Осъзнах, че навън е много по-топло, от колкото у дома. Махнах му с ръка, един вид- е, какво пък толкоз сега е станало?! Видяхме се, опитахме да комуникираме, работата не се получи, светът не свършва с това. Поне за мен де.. За теб ще приключи още днес.

Протегнах ръка и го погалих- кожата му беше топла, хмм..странно. Той потрепна леко, като в предсмъртен гърч. А сутринта бил много весел, един великолепен индивид - жизнен, радващ се на живота. Разбира се, аз съм виновна. За всичко винаги аз съм виновна. Всяка година се повтаря това, но тази бях решила, че ще е по-различно. Доста по-различно. Този път няма да участвам в цялото това фиаско, нито ще нося отговорност за нечии друг живот. Не не и не!Ще съм само наблюдател. Всеки път едно и също бе!- това го казах на глас, който отекна в кухнята . Той се раздвижи, разбираше май за какво говоря. Поех въздух с мисълта да му се извиня, да му обясня, че всъщност не съм лош човек и, да ми повярва, че можеше и да не се стига до тук. Но..Никога не съм обичала разделите. Носят ми солен привкус в устата и една такава драма започва да гнети във въздуха. Решително му обърнах гръб и се изнесох от цялата ситуация. Нямаше смисъл да раздирам шушоните си от мъка, нито пък да изпитвам каквото и да било. Но идеята ми да бъде опят и поне двеста грама булгур да му бяхме сварили, беше посрещната с поглед, който красноречиво казваше- ходи си изпий хапчетата. Все едно. Оставих нещата в опитните ръце на Дани и отидох да страдам тихо върху най-добрия ми приятел през последните месеци- матракът.

6.12.2011г- днес

Име- Икабод Крейн.

Вид- воден добитък, казват му -шаран

Цел- да бъде напълнен , изпечен и изяден.

Килограми- 2.5. Тяло- задоволително тлъсто. Цена на килограм- 5 кинтара. . .

Честит Никулден!:)

Ташат ме сърбаците( или нещо като" Ше се върна", на английски)

2011-09-14T22:56:00.016+03:00

Хемингуей дали е имал котка, която му е висяла на рамото, докато е творил и повръщал в морето заедно със стареца? Или Набоков дали е имал боб на котлона, докато е писал страхотните си еротични блянове и е жадувал да опъне нимфетка ? Или Лъвкрафт е бърсал кървави сълзи, точно както е и описвал митотворчеството си?

Е, аз не съм нищо от всичко, но определно имам котка на рамото в момента, боб на котлона и бърша кървави сълзи. Пребих се качествено, не за друго. Ударих си устата и като рукна една кръв, едни кътници, едни вени и сънни артерии, тромбоцити се разпиляха из стените, плазма се стичаше на потоци измежду руините на старите тухли....Чак да ти се доприиска да правиш небивал секс.

Хаха, хубу де, шегувам се. За последните де, за първите-верно се пребих. Фъфля в момента, нима не ме чувате?! :)))

Ако някой някога ви каже,че съм на кораб и опъвам въжета на попътен вятър- повярвайте му.

Ако някой някога ви каже,че съм надбягала богомолка- повярвайте му.

Знаете ли,че богомолката е по-бърза от гепарда?

Ако някой някога ви каже,че съм сменила три жилища за една година-о, повярвайте му.

Смених.Беше ужасно-забавно. Понякога е ужасно, но в повечето случаи е забавно.

Ако някой някога ви каже,че съм изморена- повярвайте му.

Но не , щото съм копала нива или брулила мамули, пък най-малкото ,че съм събирала есенни листа. Де да бях..

Ако някой някога ви каже,че съм средностатистически човек- е, не му вярвайте. Нищо подобно.

Нямам вила за събота и неделя, в която да си ходя и каня приятели на пържоли и домати с уиски. Нямам даже ограда с която да се опаковам от недоброжелатели, асвалт, миризми и богомолки даже.

Живея стандартно. И самото определение ме ужасява. Сега ще ви кажа защо.

Защотото не ми харесва да ме блъскат регистрационни номера с "1111" или" 88888" или там нещо си по някъв си елемент математически, химически и физически и български.

(Ако някой ви каже,че не разбирам от физика и математика- йоу! Повярвайте му!)

Не ми харесва да живея стандартно , защото стандарт тук е нещо като да имаш страхотна прическа на пубиса. На линийка ли ще е, на ромбче ли ще е, важното е да имаш. Да е в тон с усмивката ти. Като на пубиса.

Ако някой някой ви каже,че ме е видял да вися с главата надолу , закачена на камънака на Ниагарския водопад, ще ли му повярвате?!

Но, ако някой някога ви каже,че съм на 36 години и все още не съм изчела "Под Игото"-повярвайте му:)

Какво се прави, когато наистина сте убедени,че не радвате нищо извън човешките възприятия?

Дали Удхаус наистина е бил свежар, когато е измислил Мистър Джийвс? А Джеръм дали наистина се е забавлявал, докато е описвал "Трима на бумел"? За Чудомир ме е срам да питам.

Истина да не бъде как се пребих днес. От ентусиазъм, че ще ми слагат щори. И да посрещна майсторите. Е, посрещнах ги. С разчекнати крака и кървави сълзи. Като на Лъвкрафт и сие.

Ако някой някога ви каже,че драматизирам- не му вярвайте.Или поне попитайте.:)

Имам четири (4!) тераси, вана, два кенефа и 120 квадрата плочки. Голям лук. Нали не вися от някой камънак на Ниагара...

И както се казва:- "Преди употреба прочетете описанието"

Той се казва Пол. И е вече на почти 5 месеца. Никога не съм мислела,че ще гледам котка. Дъщеря ми е алергична от ужасно много неща. Една седмица очите и бяха като мехурчетата на риба.Онея, дето ги пукахме с крака, когато нашите бащи и чичовци се връщаха от риболов в ранната и тъмна утрин на Крапешкото крайбрежие и мятаха още живата риба в мивката на двора, а ние чакахме забавата с мехурите...

После всичко и мина. Изумих се, че се пребори. Сега искам да си върна Морт. Лабрадорът ми. Но нямам къща с двор. Нямам ограда. Не съм средностатистически човек. Даже и не съм омъжена.

Оня ден женският примат в Общината възкликна:-" Аууууууууу!!! Не знам как се оправяте , вийй, самотните майки"..

Повдигнах рамене и казах,че едвам разбутваме чифтовете мускули , които висят пред вратите ни, уж да ни завъртят по една фасунга и да ни рефрешнат тръбопроводите. Затрудних се при обяснението що е то тръбопровод при самотните майки, ама денят мина ягодово и с пълнеж от млечен крем и топинг от боровинков сюпризиран сос. А аз не ям сладко. :)

И така.

Решила съм да сменя шаблона на Режицата. Стига и толкова. Три години все с някви крака и ръце на мацка, някво куче- а аз нямам нито едно от двете. Е, косата я имам:)

Та! Приемам предложения за темплейт. Не мога да открия подходящ. Честно! Такъв, дето , като го видиш и да си кажеш:-" Я! Тва е само за Ида и нейната Режица"!:)

Награда няма. Ама ще има думи:)

Ми тва е:) Мерси.

Жоро, аре бе,човеко!Пиши!

кадрото е от тук

бел.ред- на автора вече не му пука за проклетия пълен член.И никога не е претендирал,че притежава такъв!( ..за жалост..)

В покрайнините на мъглата.

2011-08-26T09:01:00.008+03:00

Втора част. Още по-синя.

Разказвач- Сир Гост Само

Събудих се в почти непрогледен мрак. Бърз преглед на докладите от различните части на тялото ми показа, че въпросът "Къде съм?" не стои на дневен ред. Около китките и глезените си усещах по макиавелистки кадифен захват, което значеше, че не съм в Палма де Майорка, а отвъд това всичко друго би било място, на което не бих желал да знам, че се намирам.
Ситуацията беше определено неудобна и настъпи време да разбера колко точно. Открехнах един клепач и дадох шанс на едното си око да се изтъркули из обичайната си позиция, да огледа пейзажа и отново да се върне в обичайната си орбита.
Бях в подземие. Мрачно, влажно и студено. Нежните ми и старателно изваяни бутове усещаха върху незащитената си повърхност хищния допир на ледена тръба, към която бяха завързани глезените ми и която още по-нагоре бе дала възможност на незнаен шегобиец да прикрепи скоба, през която в момента беше преметната веригата на белезниците ми с пухче. В унисон с тях изящният ми впит клин беше смъкнат до коленете. Стана ми тъжно за самия мен.
Единствената светлина в помещението идваше от надянатия ми светещ презерватив. Благодарение на него успях да разгледам влагата, стичаща се по каменните стени, ръждясалите вериги по пода и блясъка на очите в мрака, принадлежащи навярно на плъхове, но на такива плъхове, на които не им дават правото да се оженят преди да са си изплели покривката на брачното ложе от котешки, а защо не и тигрови, опашки.
Не успях да разгледам абсолютно всичко, защото светлината беше слаба, а това беше така, защото презервативът беше сбръчкан. Това се дължеше както на ниската температура в подземието, така и на острието, което нежно гъделичкаше косъмчетата около основата му.
Ирона фон Идиот стоеше до мен и усети когато се размърдах. Лекичко се изпъна на пръсти и пошепна с оня сладък гласец, с който можеше да поболее от диабет десетина пчелни кошера:
- Жените, мосю, мислят със само една глава и пак са по-умни от мъжете. Желаете ли и Вие да пробвате как е?
При тези лъстиво-кървави думи дори светлината на презерватива помръкна, а площта му се сви тройно. Тя избухна в очарователен детски кикот, от който температурата в подземието спадна с 10C, а по стените започнаха да се появяват ледени отблясъци.
Острието започна бавно и по хищнически жестоко да обикаля подрязвайки тук таме по някоя къдричка.
- Мон шери, недейте! Ще обясня всичко!... - доплака ми се. Една перлена сълза изскочи от ушната ми мида и увисна на крайчеца на ухото като мъничка обеца.
Внезапно се чу далечен звън. Някой беше застанал пред външната врата.
- По ангелите! - Възкликна Иди. В гласа й се четеше яд от прекъснатото удоволствие. - Сега ли точно трябваше да пристига сушито?!
За миг тя постави аристократично пръстче върху устните си, а след това изсумтя с досада, тръсна абаносовите си къдрици и се извърна сподирена от шума на скъсан от бяс сутиен. Гледката, която се разкри пред замаяния ми поглед ме вкара в омагьосан кръг. Омагьосан кръг е, когато това, което виждате пряко засилва светлината в помещението, а светлината в помещението ви разкрива все повече, което да виждате, което пък засилва светлината в помещението и т.н....
- Мамка му! Разликата между жените и компютрите - звънтеше в главата ми - е, че количеството на силикона при първите не е мярка за качества, както е при вторите!
Някъде при мощност от около 140 вата затръшването на вратата прекъсна екзистенциалните ми наблюдения. Това ме накара да се мобилизирам в опитите си да се измъкна. Започнах да се извивам, опитвайки се да достигна пиличката Солинген, която бях свил от мястото на обира с намерение да върна на притежателката й по един или друг начин, когато всичко приключи. Успях! Металът на белезниците започна да се реже като масло. Бързо! Бързо! Молех се плъховете да нямат много общо с нощните пеперуди. Бързо! Така! Успях!!! Не трябваше да забравям да изпратя благодарствено писмо на Солинген - чудесна компания!
Прегънах се на две. Сега целта ми бяха връзките около глезените. Така, готово. Скочих трупешката от място към изхода. Автоматично заключване. Мамка му!
Огледах се в паника. Иди не искаше да ми повярва и нямаше да ми остави кой знае колко време за аргументация. Значи трябваше да я посрещна с някой неоспорим довод... На няколко крачки видях един подходящ - парче счупена тръба. Това щеше да ми даде нужното време. "Най-важното качество на един джентълмен е да знае кога да престане да бъде такъв." С нов олимпийски скок се озовах до тръбата и я грабнах с такава сила и скорост, че нещо с формата на плъх, което досега се бе крило вътре изхвърча към отсрещната стена с предсмъртен писък. Нов скок и пак се озовах зад вратата.
В този миг една ужасяваща мисъл ме смрази и учести още повече ускорения ми пулс. Иди бе дама, а "ДАМА НЕ СЕ УДРЯ ДОРИ С ЦВЕТЕ..." През мозъка ми запрепускаха варианти и решения със скорост 1000 варианта за сърцетуп. Еврика! Скоростно надрасках върху парчето тръба думата, която поставяше всичко отново в рамките на етикета. После осъзнах в какво положение съм и с припряно изплющяване вдигнах клина до нормалното му положение. След това замръзнах неподвижен в мрака. Стоях точно зад вратата с вдигната за "възражение" ръка, държаща тръба, върху която като неонов надпис на тайландски публичен дом блещукаше накриво надраскано "саксия".
Секунди по-късно отвън се чуха приглушени стъпки. Дръжката се превъртя, езичето изщрака и вратата се отвори. Замахнах. Глухо и прекалено тежко строполяване. Надникнах. Моъм. Как по дяволите доведеният ми брат се бе озовал тук? Мислех, че Иди се е постарала повече при разчистването на следите.Вмъкнах до край тялото на това недоразумение в подземието и го захвърлих на покрития с плазма, тромбоцити, рециклирано котешко, тигърска козина и още някакви неидентифицируеми боклуци под.
Претърсването на Моъм ми показа, че по него има богат асортимент от почвени проби, наскоро събран любителски хербарий, всякакви други боклуци и никакви оръжия. Изправих се и се зазяпах. Имах два избора: да изляза в коридора въоръжен единствено с пиличката на Солинген и Саксия, или да затворя вратата и пак да се притая в засада. Почувствах се като митичното муле, открило, че и двете купи със сено са изгнили. Лошото бе, че Иди вероятно бе чула звуците откъм подземието и сега се приближаваше нащрек.
Майка ми казваше: "За да изградиш нещо, кариера или империя, е нужно да се пролее кръв, но за Бога не трябва да е твоята! Ако проливаш собствената си кръв, най-много да си изградиш гробница." Следвайки този мъдър, като всички нейни, съвет, когато вратата на подземието се разтвори с апломбът на рок звезда нахлуваща по спешност в тоалетната, между нея и мен стоеше здраво придържаният Моъм.
- О, мон шерь, пак ли Вашият брат ще застава между нас?!
Тя бе щракнала ключът на лампата в подземието и сега стоеше на прага, носейки "Комбо суши меню за приятели", а изпод него надничаше като изпод шотландска поличка пистолетът, с който доведеният ми брат я беше "арестувал".
Този Ваш брат така ме дразни, че ми иде да го застрелям!
- Но, дарлинг, имайте предвид, че за да заредите този револвер, който, убеден съм, е попаднал празен във Вашите прелестни ръце, Вие сте дала четринайсе лири за кутия от петдесе патрона, докато за този свой брат аз не съм дал нито пени!
- Да, мосю, хабселютно сте прав, но какви ли не ирационалности не върши една дама, когато така я нараняват... Ние, жените, имаме по една глава, в която се раждат и добрите и лошите идеи.
- Ако имах шанса да обясня, щях да Ви кажа, че този мой доведен брат работеше за банката и ме снабди с необходимата информация къде е най-лесно да се копае до трезора. Той обаче искаше не просто обещаната сума, а дял, като смяташе да заграби Вашия, иначе нямаше да помага. Реших да го залъжа, а в последствие да му оставя само нарязани вестници. Вас щях да освободя - допълних, като преплетох пръсти половин дузина пъти.
- О, мосюр, единствената причина да не убия този мерзавец е, че обещахте да ме запознаете с прекрасната си майка и с онзи семеен приятел, а и аз искам да Ви запозная с моите роднини. Как бих могла да се явя пред тях с кръвта на брат Ви по куршумите си, за които между другото съм дала четиринайсе лири!
Усетих как при последните думи Моъм успя най-накрая да овладее изблика на остатъци от понички и пържени картофки с риба, който бе залял дъното на панталоните му. Бедният. Трудно му беше особено като се имаше предвид пропуските в образованието му.
Шестият съпруг на мама бе набожен католик и ме пращаше със синът от предния си брак, Моъм, в неделното училище в Белфаст. Там отец де Брикасар, много мил с децата човек, който настояваше да го наричаме отче Ралф, ни преподаваше вероучение. но както таткото на Моъм, така и отец Ралф не знаеха всички божи заповеди, признак за което бяха фактите, че старецът на Моъм бе в затвора, а отец Ралф го заточиха чак в Нова Зеландия, когато установиха, че е много мил с нас и още по-мил с дечицата от сиропиталището към храма.
Наложи се мама да ми сподели последната заповед, онази, която бе в основата на всички останали заповеди, на джентълменския етикет и на още безбройно много морални системи.
Когато ми я каза, мама ме бе приласкала и с ръце на раменете ми ме погледна в очите и рече:
-Гост, знам, че си разстроен от напускането на съпругът ми и от заминаването на отец Ралф и искам да ти обясня някои неща от живота. Когато Бог дал скрижалите на Мойсей, там имало още една заповед изписана с дребни букви и скрита за недостойните. Тази заповед не се изрича на глас, нито се пише, и малко хора я знаят. Съпругът ми и отец Ралф не бяха сред тях. Сега ще ти я пошепна, а ти ще разбереш, че не трябва да тъгуваш. - Тя се наведе до ухото ми и промълви:
"11. Никога, по никакъв начин не се оставяй да те хванат."
Бедният Моъм не знаеше тази заповед, но за негов късмет имаше приятел като мен, който мислеше за добруването му. Да, той имаше приятел, а аз - интереси.
- И все пак, скъпа, мисля, че Моъм заслужава малка част от парите, с която да се оттегли от обществото в някоя топла страна. Виждам, че сте съгласна с мен, че не бихме могли да оставим британската общественост да се чуди кой е откраднал всичките тези милиони. Не си ли струват двата или три милиона, които ще му оставим, за да можем спокойно да му завиждаме заедно с приятелките Ви през студените английски зими? Дори след като дадем една част на моя приятел от Швейцария, пак ще ни останат безбожно много!
Моъм припадна или поне така ми се стори за миг. След секунда се освести.
- Ма, разбира се! Мисля, че скъпият Моъм заслужава малка сума, за да осигурим бъднините му. - Иди сияеше като кандидат-президент. - По случая щете ли да си разделим това прекрасно суши?
- О, ще пропусна този път!
- Дарлинг, но аз не мога да живея без Вас! Не мога да си представя да Ви мразя толкова, че да Ви сложа отрова в храната.
- Скъпа, ако знаех, че ме мразиш, щях да я погълна!
- Е, опитайте тогава!
- Мама ме е учила, че който не се учи от грешките си не е обречен да ги повтори. Той просто е обречен...

Изрезки от в. "Дейли Лизур":
Графство в неизвестност!!!
Моъм О'Гепи е все още в неизвестност. Припомняме на читателите, че това е човекът, който преди седмица ограби банката, за която работеше, и отнесе достатъчно пари, че да се закупи едно средно голямо графство заедно с пуйките, които го населяват и тези, които го управляват. Инспектор Смит от Скотланд ярд заяви, че според полицията престъпникът вече се намира в Южна Америка, където ще премине през една или няколко пластични операции и ще заживее щастливо с откраднатото до края на дните си..."

"Милиони като зестра от миналото!!!
Новобрачната двойка Ирона фон Идиот и Гост Само, за чиято шеметно развила се любов и скорошна сватба имахме честта да Ви осведомим, са открили милиони лири стерлинги в семейното имение на сър Само. След като се завърнали от медения си месец в Палма де Майорка младите решили да се оттеглят за известно време в старата ловна хижа, принадлежаща на семейството. Там по случайност те откриват документи, указващи, че в швейцарска банка има анонимен влог за милиони. Документите били на повече от век, банката все още съществува, а сумата в сметката е нарастнала до главозамайващи размери!!!.."

Първа, малко по-синя част

В покрайнините на мъглата

2011-08-22T12:44:00.011+03:00

Разказ в синьо. И на части

В тъмната и не чак толкова мъглива лондонска нощ, аз и Гост се приближихме постепено и почти неразбираемо до старите тухлени стени на сградата.. Мракът ни поглъщаше точно така, както искахме- първо опакованите ни глави, после половината тяло, докато накрая само моя крак за момент проблясна в светлината на уличната лампа и воала! вече бяхме напълно в сенките на подземния мрак.. Въздухът беше изпълнен с напрежение и лека кримка, но това беше от пикантния сос на вечеря. Движенията ни бяха също почти плавни, като изключим моята тромавост и неговото млящене. Разбираемо е, нямаше как да тръгнем гладни, особено той, докато къртехме старата тухла с вековни изображения на нея. Опипвайки нежно и със сладък привкус стената( за жалост всичко друго , но не и мен), Гост се надупи и рече:
-О, ма шери, подозирам, че е точно тук. Подайте си нежната ръка, за да почувствате пулса на вековния град. Ако може и чука, защото почвата е ронлива и ще стане идеалната дупка.,..Докато Гост тършуваше с уши , нос и нещо друго, което можеше само да ме притесни, но леко, аз се оглеждах за Интерпол, Фамилия Цар Киро, Еф Би Май, Си Ар Ей и други добри момчета, които гонеха лошите . Вече бяхме изветни с нашествията си, както и с порочните си такива, които не са за малки уши, нос и гърло. В непрогледната тъма единствените светлини , които се отразяваха в реката бяха от капсите на кожените ни трика. .Гост започна да потупва леко мазилката с връхчето на чукчето и самодоволното му сумтене само можеше да означава едно- ние сме на една фаланга разстояние от целта.
-Да давам ли хилтито?- прошумолих аз. Той обърна светкавично глава към мен и почти видях как очните му ябълки се изтърколиха във влажната почва, фрашкана със зелени чехълчета и еугленки .
-Носите го??? Вий как си представяте тази работа? Посред нощите да дрънча с хилти?? И къде, ако позволите Мамзел да запитам, ще го включим?? В ноздрите ми??
Осъзнах колко глупаво е било от моя страна да се заредя с инструменти "за всеки случай". Както и осъзнах, че от носенето на това проклето хилти, тазът ми вече щеше да си има други координати. Погледнах го виновно и почти нацупено отговорих- Не бива да ядете повече мехикано, ставате зъл и нелициприятен- извъртях се на другата страна и продължих да дебна ..
В добрата стара Темза два лебеда играеха своята лебедова песен, или пееха своята лебедова игра, не знам. Твърде развълнувана бях. Съзнанието ми рисуваше вани с мехурчета, Бургаско изстудено, желирана пача и свеж бахур, висейки си в деветзвездния хотел в Абу Даби. Проектирах мислено в главата си всевъзможни картини, палетрирани с нюансите на благополучието, богатството и славата из подземните среди. Щях да стана Мадам на банковите обири, а Гост- Сир на великите проекти, разузнавателните планове и откриването на несметните богатства, висящи в нечий банков трезор, сейф, мазе, че даже и в буркани .
-Опааа- измучаването изпод маската му никак не ми хареса и секна въжделенията ми . -Какво? Какво стана?- явно съм вкарала фалцет, защото няколко червея изпълзяха изпод краката ни. - Ми какво какво..Метална плоча ли е, диск ли е, не знам. Подайте ми, моля пилата. Бръкнах скоростно в раницата и извадих пиличката.
- Внимавайте, сър, Солинген е, дадох за нея двайсе лири. Той пак ме погледна с оня поглед, който казваше "Вие тъпа ли сте или просто вдлъбната..." Понечи да започне изпилването на металната пречка, когато изсумтяването му беше малко по-явно, придружено с въпрос: -А това какво е?- и протегна ръката, в която държеше моята скъпоценна пиличка Солинген.
- Ми пиличка.
- С пиличка за нокти ли ще стържа аз тука таз поцинкована стомана??
- Няма поцинкована стомана, а само ламарина- пунтирах го, но гледах във върховете на калните си мокасинки. -Ма Шери Ирона фон Идиот, Вие сте идиот!- обърна се и захвърли пиличката нейде из треволяците и туфите мъх. А Темза продължи да се вълнува насмешливо..

Ноща напредваше със скоростта на пътнически влак нейде из испано-мексиканската провинция, което от една страна ни радваше, защото Гост все още пилеше, а аз безумно скучаех и правех фигурки на пиратски галеони с пушека от цигарата си. Реших , че е крайно време да проверя какво ново на източния фронт и грабнах бинокълчето, което бях спечелила от един карнавал на дворцовите мажоретки. През него виждах точно толкова добре, както и , ако си гледах без него. Харесвах си го, защото беше розаво и имаше златни цветчета отстрани.
-Движение ли има?- Гост избълбука въпроса си така, все едно беше под водата. И си беше, ако трябваше да бъда честна. От усилието , което влагаше, целият беше плувнал в пот.
-Ми не, няма . Работете си спокойно. Имате прекрасни, аристократични мускули- и въздъхнах в нега.
-Я ми дайте да видя, за всеки случай- и грабна джаджата от ръцете ми.
-Ама това какво е?? - лека позната истерия. Повдигнах игриво вежди, защото чак сега забелязах клинчето му.
- Ирония, питам Ви: -т-о-в-а какво е?? Не гледайте надолу!!
-Ми бинокълче.
Гост започна да диша и издиша като пехотинец настъпил мина.
-Къде е Bushnell , Infinity Zoom 8-16X42??
Който има увеличение: 8-16x и диаметър на обектива, 42 mm Фокус?? С пълно многослойно и SHR Зрително поле 74-53 (m @ 1000 m) Близък фокус: 13 feet / 4 m Eye Relief: 21-15.5 mm Exit Pupil: 5.2-2.6 mm?? Корекция на диоптъра, захват за тринога както и Водо и прахо защитен с тегло: 848 g В комплект със IE, презрамка за носене, чанта за носене, кърпичка за почистване, ниска тринога, капачки за лещите и доживотна гаранция?? Питам къде е?? Това тук и за опера не става!! Цяла вечер ме измъчвате!- аха и сълзите му да закапят върху бинокълчето.

Не дочака отговора ми, който и да исках нямаше как да му дам, защото никога не бях чувала, ни виждала тази техника на чудото..чудо на техниката де. Врътна се обидено и подозрително започна да си мърмори , като чувах само нещо свързано с майка ми, леля ми, свако ми, херцогинята на Глодшир..абе май започна да изброява родата. Дали е крайно време да го запозная с тях?- и трепетни сърчица запърпориха из мушамата, която бях наметнала връх стройните си рамене. Извадих сандвич и небрежно започнах да храня лебедите и себе си. Ноща заприлича на тежка пелерина, стоварила се обаче само върху тялото на Гост. Защото аз заспах.

-Мадам Идиотова..- шепот ме стресна и извади от дрямката. Стори ли ми се, какво..-Идиотова, ма, Ваше благородие!- А викаше ме. Обърнах се и едва не припаднах. Целия беше омазан с кирпич ин дувар, кал и май някви бръшляни, и само очите му грееха в червено. Целите се бяха нацвъкали със спукани капиляри. Приличаше на Джак Изкормвача видял свежа жертва. Обаче гледката, която се откри пред моите живи и здрави капиляри, ме накара да забравя да прихна в неистов кикот. А и щеше да е доста неучтиво. Дупка, с диаметър колкото да се провре цял кон барабар с дисагите и каляската, зееше по средата на стената, а слънцето печеше ли печеше.

- Бързо! Не се мотайте, Госпожа! Елате тук, аз ще се набутам вътре и ще Ви хвърлям парите само. Извадете брезентовите чували. Бързо де, казах!

Засуетих се и отново затършувах в раницата. Намерих ги и скокнах възможно най-близко до него.
-Давайте, хъне, готова съм!
Облизах устната си и разбрах наистина какво значи, че мечтите можело и да се сбъднат. Абу Даби, Мадейра, Мачу Пикчу, идвааам!
Той се шмугна през отвора и за има няма секунди, пачки, прихванати с ластички, захвърчаха към мен. Отляво, отдясно, отпред, зад мен, още малко и щях да се озова сред цяла мини планина от пари.. Не смогвах да ги тъпча в торбичките. А уж купих най-големия размер. Чувах смеха му , гъгнещ и ведър, даже леко луд, но кой няма да полудее след толкоз много копаене и стъргане. Докато набутвах парите в една от торбичките, главата му се подаде като на бебе кенгуру из родилната торба на майка си, и както се беше ухилил, така и се озъби.
-за Бога, инфанта Идо! Какво е това???
-Ъ? Кое? Ма не губете времето, сир, хвърляйте!- изобщо не го погледнах, ами взех друга найлонова торбичка.
- Какви са тез торбички??
- Ми от зеленчука ми ги дадоха, жената беше твърде любезна. Новост в търговията било. Вижте колко са много и как си шумкат-гордо показах цяло пакетче. -И са сини!
- Жено, Вие ще ме довършите! Тук има милиони!! Мислите ли,че ще е неочевадно, когато се заразхождаме из улиците с найлонови торбички, сини!, а вътре всичките тези пари и облигации???
- Спокойно, днес съм с гащи без вързулки, ще използваме и Вашите наполеонки.
Шляп!! Една пачка ме удари по главата. Вдигнах поглед и го видях- седнал между вън и вътре, готвейки се да заплаче. Тогава реших да приключа с играта. Отидох до един сипкав храст, изрових друга платнена чанта и изсипах цялото съдаржание в краката му. Там беше и бинокълът, и металният електрически трион, и чувалите- всичко, което беше необходимо. Той ги погледна, погледна мен и тежко, мъчно промълви- Заащо...
- Защото миналата вечер не се прибрахте навреме, а бях приготвила суши, което разтелих из цялото си тяло и си висях като анемичен калмар цели осем часа. Задникът ми измръзна, сушито съвсем се съживи, а Вий даже не благоволихте да го погледнете.Просто се зачетохте във Вашите си книги! Ето защо! Вдигайте си сега задника и да събираме парите. Утре трябва да сме в Нюкасъл.

И тогава се чу стоманен вик
-Не мърдай!!! Лягай на земята веднага! Обградени сте! Ей, жената, остави тази пиличка за нокти и да не си мръднала!

Хлъцнах от изненада и се стоварих на колене. Срещу мен стоеше полицай с най-рижите мустаци на света и лице, обсипано с лунички. Тоя е прекалил с една дейност и явно я е правил срещу вентилатор- ми мина през ума. Гнусна брадавица висеше от челото му..Насочил пищак срещу мен, определено беше сериозен. Огледах се за сър Гост, но той беше изчезнал. С парите. Въздъхнах доста шумно, при това с облекчение и изгледах нагло ченгето...

На следващата тъмна и много влажна лондонска вечер, в една страноприемница, на края на града, двама мъже отпиваха тъмна бира и се заливаха в смях. Единият беше едър, с рижави мустаци и брадавица на челото. Другият беше облечен в тясно черно трико и доста неприлично клинче.
- Прав беше, Моъм, тя наистина си отмъсти за сушито. Да ме кара да пиля метална плоча с пиличка за нокти..пфуууу
- Казах ти, брат ми, никога не вярвай на жена, която те кара да и ядеш сушито!
- Какво следва сега?- запита Гост
- Ще я подържим за известно време в ареста и после ще я обесим. Имаме всичко необходимо, за да я вкараме за доста годинки.
- Добре. Това е добре. Твоят дял е в стаята. Аз ще отида да се освежа, че това трико ми разказа играта. Гост стана, залюля се за миг, погледът му се премрежи и започна да вижда всичко двойно. Заповдига му се. Погледна към брат си. Рижия беше цопнал в чинията с говеждо задушено много преди него. Последното нещо, което видя, докато тъмнината го обземаше, бе знойната кръчмарка, която надвесвайки се над него, прошепна: - Ше ме цакате Вие мене с брат си ли?! ..

Следва продължение.

с любезното съгласие на Гост- сътрудник и редактор..
Авторът претендира за пунктоация, стилистично издържан текст и граматика.Не претендира за фактология. Всяко съвпадение с лица, събития и случки е случайно .

Кратка история с елемент на лична дефрагментация

2011-07-17T20:38:00.007+03:00

....Когато бях малка исках да се превърна в балерина, веднага, сега, на момента. Едната ми баба имаше рокли от бял воал, които аз разпарчетосах, само, за да си направя пачка. Обух бели везани пантофки и се заклатушках пред огромното огледало във всекидневната. Имаше позлатени ръбове във формата на дафинови листа, които бяха винаги безупречно излъскани от икономката ни . О, да. Имахме и такава.
Беше от румънско село, девойка, открадната от нивата, докато е жънела. Мъжът и беше нашият градинар, селскостопански работник, водопроводчик, електротехник..всичко.Бяха част от семейството ни. И бях само на пет години..

Мама

Баба и дядо бяха буржоата, която четеше вестници, имаше грамофон и тъмно червено червило, донесено от Франция. Кимона от най-финния материал, който не съм виждала и до сега. Традиция. Култура. Няколко култури, които ме объркваха в даден момент.
Имахме и чисто сребро под формата на прибори, както и златни синджирчета, които служеха за закопчалка на домашните ни любимци- малки кученца, с панделки от сатен и козината им беше по-бляскава от тази на съседчето ми..
Мама беше научена на всички женски изкуства- бродерия, плетиво, чаена церемония, приготвяне на сладкиши и най-важното- на мълчание и смирение..
Мама е снежно бяла. С изчистени линии на лицето, малки бръчици на миниатюрно носле и хематитови очи, които потъмняваха, когато поглеждаше тате.

Тате

Баба и дядо бяха селяци. С една нивичка, два вола и един чифт вилици. Къщата още не била готова, когато дядо казал, че обича баба. Клекнал на колене, насред жегата, насред бустаня и просто и го казал. И се взели. Насред дините, тиквите и пъпешите. Било морно лято. И си нямали нищичко. Само едните дини и жежкото слънце...
Заедно сглобили керпича, замазали и си купили две кокошки. Заживели щастливо. Родили им се четири деца.

Тате бил в един малък град където видял мама. Която пък била на изложение на коприна. Не се и замислил. Откраднал я, докато тя разглеждала платове и финните нишки, и в същото време му мятала по някой и друг поглед, от чисто любопитство, вероятно, но тате не разбирал много много от намеци, етикет и държание. Той наплюнчил молив, написал едно стихче върху мръсна бележка от даскалото, пуснал го в джобчето на студентската и мантия, тя го изчела веднага и...

Мама и тате.

Оженили се. В един съвсем друг град, далеч от всички роднини. Завършвайки заедно. Тате нямал кой знае колко пари, работил и учил. Мама пък нямала вече финикийците, които би трябвало да има . Трябвало да работи. Факир на мекиците била и фунийките от вестник"Работническо дело". Разбира се, мама била лишена от каквито и да било претенции, искания, относно наследство, род и така натам, а на тате били вдигнали банкет от радост, че видна девойка успяла да го озапти...

Мама , тате, брат ми.

След като се родил брат ми, щастието било с неограничен лимит. Първороден син, един на баща и майка, даже и чудесен. Умен, креативен, проспериращ. Толкова проспериращ,че след като навършил 20 години , вече като усъвършенстван военен, се записал във френските легиони и никой не го чу три години, келемето му с келеме.
Мама беше съкрушена и снежнобялата и кожа започна леко да потъмнява. Казали и, че е от грижи и тревога. Тате ядосан, като мъж към мъж, разбира се, категорично отсякъл,че само да си дойде и ще види синковеца. Но го казал с няква озареност в погледа. Мама и до сега твърди, че било гордост. Брат ми е достоен човек , добър и изключителен приятел, но никога повече не се засмя както преди.

Аз.

...съм се пръкнала късно..Сред планини и вода. Тате ми викаше Мей. Вода, изтичаща сред камъни и пробиваща си път.. Това значи .
Трябвало да се родя точно на плажната ивица, но уви. Вселената е рекла така и мама ме е изхвърлила след 79 часа мъки. Знам го, защото и до сега ми се казва. Мислех и на постер да го изпиша, но реших,че ще е твърде голяма хамалогия за мен и без това.
Мама ме научи да шия гоблени, да плета, да рисувам, да бродирам, да си държа гърба изправен на градус на стол, за да не ми се присвиват раменете. Да държа брадичката си права, даже и когато ми сервират бульон от миди.Да изслушвам, усмихвам и мълча...

Тате ме научи да играя шах, белот, да чета книги, да мисля. Тате ме научи,че сама трябва да се справям с всичко, независимо какво се случва. Независимо дали ще ми порастнат гърди или ще бъда плоското девойче, което всички сочат с пръст в училище.Или ше бъда цицорестата върлина, която карат да се прави на рамка на врата. Дали ще бъда момата, която хапе и рита всеки, който се е осмелил да я нарече" шибан виетнамец" и това да предизвика смях в мен.,..
Тате ми показа колко голям човек мога да бъда, нищо, че когато си купувах банички се повдигах, защото не виждах шублера. . Показа ми как да разсмивам хората, без да очаквам каквото и да е в замяна.
Обичаше да слуша радио до посред нощ, да псува деликатно настоящото правителство,хората покрай него и всеки, който си е позволил да мисли,че съществуването ни до този момент е идеално. Това, че прясното мляко е в пликчета и трябва да чакаме за него още от сутринта. Псуваше тези, които ни караха да купуваме хляб на половинки, да чакаме за кило захар и литър олио. Да има много пари, но да нямаш избор.Псуваше липсата на избор. Псуваше,че нямаше как да ми покаже Светът. Разчорлен , с къдрави коси, гневен, поглеждаше мама и нейният укор , и Светът изведнъж се появяваше в очите му. Така я обичаше. А аз виждах каквото трябва да видя.

За това тайно с него слушахме на едно старо радио "американски излъчвания".
А аз обвинявах мастиката, проклетата му работа и белота. Мама не ни говореше. Мама се ядосваше и вдигаше нервни кризи. А аз обвинявах тате.
Смееше се с отметната назад глава, когато играех скечове на Мутафова, Лолова, Парцалев....И само викаше
" направи го пак, Комсомолче, моля те, направи го пак" , докато се превиваше от смях.. И аз го правех. Бях безумно щастлива. Забравях макаренковските му методи, забравях гестаповските му начини, забравях строгостта му.
Обожаваше, когато се карахме относно идеята на Селинджър и защо искам да съм женския вариант на Керуак.Да тръгна. Просто да тръгна на път.
Мама нищо не разбираше, но се смееше с нас. Защото обожаваше да ни прави торти със смесен крем- сметана и млечен, през съботите, а в неделите отивахме да мием Мерчо, отровно зеления москвич в морето.... и отново омитахме фунийките с крем на мама..

"Хей, Комсомолче, ела тук, да те науча как да завземеш пътищата"- махаше ми с ръка и показваше вдигнатия капак на колата. Тогава се научих да сменям свещи,масло, да регулирам обороти, да ловя риба на дъно, да спя на палатка, да пия бира, да слушам, когато ми се говори, да разбирам. Да бъда добър човек.
"Не, не те уча на всичко това, защото искам втори син, дечко. Уча те, за да започнеш. А решението ще бъде само и единствено твое."

О, татко! само, ако знаех...

Днес се навършват 20 години от както тате реши,че няма да имам нужда от него.Отиде си сам да си играе белота, сам да си чете вестниците, книгите, и без да имам възможност да му кажа,че съжалявам. А бях само на 16 години.

Това, което написах е много лично и знам,че ще бъде интерпретирано от всякакви хора по всякакъв начин. Няма лошо.Иначе да не го бях писала, нали?!:) Но го написах. Имах нужда, това е Режицата, моят блог и някой ден отново ще плача, докато го чета. Защото съм добър човек , умея да разсмивам, но само едно нещо не разбирам- защо по дяволите се налага да бера ягодите права:DDD

Наздраве, тате! Почивай в мир до момента в който и аз ще дойда при теб!:))))

Минавам за малко само..

2011-07-06T12:11:00.007+03:00

Тъй като доста неща се случиха през изминалия месец и кусур, а ако трябва да описвам, пак ще има мрънкане,че твърдо И дълго е станало, само ще вметна:( знаете ,че си падам по разните точки, номерца и всичко, което е като отчет)

1. Много културни мероприятия изкарах. Същността им беше в :- пиене, работа, пиене, работа. Обогатих се отвсякъде. Прозрях същността на дрождите, джибрите и цял един процес. С винарките сме на "ти" вече. Разказваме си вицове, когато ни е самотно. Като този: "Съдията:
- Защо жена ви иска да се разведе с Вас?
- Идея нямам, сладур." Или като този:
"Докторе, а не може ли да ме пратитите в реанимацията?
- Болния, не се занимавайте със самолечение. Щом съм казал в моргата, значи в моргата! " .Тъпо, а? :)
Наздраве!

Дните са ми като под индиго. Като изключим някои от тях.

2. Посрещнах Джулая със страхотни хора и скъпите ми приятели. Ще остане паметен тоз Джулай. .И наистина вече трябва да си сменя проклетия душ! Обикалям под него в кръг като гламава. Пръска настрани бе! Такива съркали ( кръгове демек) правя, че вестибулара ми сам си изкача и ме напуска с викове и крясъци. Изредих цялата азбука наопаки. Щото съм романтична по душа и трактористка по неволя. Наздраве!

3. Изпих цялото количество на винпром, бирапром, кафепром през последните часове. Наздраве!

4.Спах, работих, спах, работих( следите ли последователността?) Е, няма думичката с "е" и да завършва на "ах". Наздраве!

5. Написах известно количество разкази. Не, не са за тук, още не знам нищо..Може леко да стиснете палци. Ама ще видим. За тва и Режицата я захвърлих в килера, дето са ми дилдото, канчетата и двата легена за пране. .Наздраве!

6. Виждам,че мога да изведа доволно количество пеницилин от Режицата. Милата ми тя, мухлясала е. Наздраве!
7. За първи път пуших пура голяма колкото главата ми. При първото дръпване съзрях с кво са обрасли египетските пирамиди- в такова просветление изпаднах. Два дена после смърдях се едно монголския посланик и цялата му свита са срали покрай мен, преди да си тръгнат..Наздраве!
8.Най-после осъзнах, че приключих една доста дълга, тежка и мъчителна връзка за мен. Трябваха ми цели две-три години. То и за обекта е било, даже още по-мъчително вероятно. Забелязвате ли? Току що сравних тази връзка с тумор, който прогресивно е започнал да расте и е стигнал до ушите ми. . Така си е, всъщност. Но..животът продължава.( дали?!) Търся си вече нисък, красив и прилично дебел мъж в разцвета на силите си,
перката не е задължително да е на гъза. Наздраве!

8.По една скапана случайност( е, то при мен едва ли е случайно) днес било международния ден на целувката. Що не беше международния ден на боклучиййте? Наззздлаве!

9. И сега! Внимание! За тези, които мислят,че само ги заливам с думи( гугъл мноо помогна да го разбера това)- Ми не ме четете бе.Чадъри , дъждобрани, найлони, мукави- избор голям:) Хлъц. Наждзраве!

9 и половина. "Излязох на терасата, вдишах свежия, дъждовен, юлски, морски въздух. Въздъхнах , вперих взор с надежда за нещо си в мрачното небе и звездите ми проговориха:" И проумей, Идо, никога няма да се научиш да шиеш секси кавьорчета". При което аз закърших червен маникюр в знак на мъка и страдание. Лека нощ, ви казвам аз с покруса..." :-)))))" -тва е един от статусите ми във фейсбоклука. Същия ден една приятелка ме обвини, че нищо не правя, не мога да шия, не мога да плета, само суча мустак. Ми..според пети дом на Меркурии аз принципно не би трябвало да съществувам, ама ей на, проклети кавьорчета! Нажжздлаве бе!

10...9..8..7..

Леко изстудено, с едно кубче лед, маслинки няма. Мартини. Сипвате в чашка, първата глътка е като сироп за кашлица, третата е оукей, а десетата вече се е нагнездила между бръчките на челото ми и ме кара да се усмихвам.

Наздраве! До ..някога си...Хлъц!

пп- един поздрав за Д-ър. Благодаря ти, човече. Както ти казах- "щото си пич, че и красив":)))

пп-Ева, много ти благодаря! Извини,че едва сега виждам! Наздраве!:)

Идиотско начало с ироничен край

2011-05-15T11:41:00.009+03:00

Аз толкова палми не бях виждала даже и на картичка. Палма до палма, а под тях по няколко маймуни. Коя чака нещо си, коя говори по телефон, коя просто си стои и си зяпа. Все съм искала да отида до Палма де Майорка, ама явно ще си стоя в нашата родна Майор де Паламарка- Бургас. Бургас Палмитос де Майор. Уау!
Вървиш си, блееш си в неделната слънчева утрин и тряяс- палма. Продължаваш да си вървиш, върти ти се от толкоз слънце и шааат- дупка. И някакъв бакшиш ти свири от таксито- къде гледаш, ма?- Ми къде да гледам бе? Гледам къде да стъпя, че да не се пребия, а ти що минаваш на червено бе, калъф?
От палмите ще да е. И настроението ми става още по-палмово такова едно, зеленикаво. Зеленикаво, щото съм настинала и съм придобила отенък. Барнала съм се в ансамбълче, джиджано, и съм решила да отида да видя морето. Не го бях усещала от месеци, нищо,че живея на няколко метра от него. Сядам на пейка , опъвам крака и отмятам назад глава. Ехааа, кеф. Не бързам за никъде, нямам спешна работа, телефоните са изключени, децата нахранени- перфектно ми е, разбираш ли. До мен двойка млади маймунки в разплоден период. Така се целуват, че сливиците на женската изпопадаха на алеята. Още по-хубаво ми стана. Обичат се хората значи. Т'ва по време на зимни студове я го видиш, я не. По-вероятно е да е "не". Поглеждам с окото, което съм си закачила на ухото, че не върви да се заглеждам, и оценявам задника на мъжкия примат. Става, идеален е. Щото съм естетка. Но като преценям годинките му, решавам, че не си заслужава да ме осъдят за педофилия, че няма и гаранцията да мога да си платя, ще ми вземат хладилника и..абе не си заслужава. За един задник.
Вдуп! Стана ми некомфортно изведнъж, но това е, защото на моята пейка седна зрял индивид от друг регион на джунглата. С вестник. Колко прозаично. И последва въпрос- нали е свободно, аз таковата, не попитах първо..?
-Няма проблем, място под палмите има за всички- казвам и оня започва да се смее.
Смешно ти е на теб, а аз трябва да кихна. И кихам. Освобождавало се цели три атмосфери- така ми казаха. От оня ден до сега като се сетя колко атмосфери съм освободила, полетите до Меркурии вече щяха са безплатни. И отново чувам въпрос- Вие малко на разходка, а?
Поглеждам го изпод очилата и кимам умно- мъхъм, на вънка, ама за по-голямо. Харесвам палми, не за друго.-и продължавам да блея из хаотичните облачета.
-Хаха, да, има твърде много от тях- и той се опитва да бъде умен, ама мен не ме впечатлява. Пък и не мога да видя задника му, че да го оценя подобаващо. Но за сметка на това изглеждаше страхотно.
"Я да си прибереш хормоните в чантата, че като дойда!" Едното гласче в главата ми се разтропа. Кимнах му в знак на съгласие и примляснах.
- Рядко имам възможност да излизам.- мъжът говореше.- Не че не мога, а просто нямам желание- каза го така, все едно цял ден си хортуваме и се знаем от сума ти години.
-Мдам, познато ми е. Но палмите са виновни, нали?- усмихвам се леко, а той отново се смее.
- За палми ли ще си говорим?- ситната мрежа покрай очите му се усмихна още повече.
- Е да пея не мога, а и едва ли и ще искате- остроумнича аз, но ми е и леко досадно.. А той продължава да се смее. Накъдрен смях, широк и гръмогласен. Хареса ми.
-Забавна сте- констатира.
-А слънцето грее ли?!-този път се усмихнах по-широко и побързах да добавя- Аз, ако не се изфукам поне веднъж на ден, не се чувствам добре, за това не ми обръщайте внимание. А и вестникът Ви ще изстине.:)
-Хахах, разбирам намека. Добре, оставям Ви на мира. Макар че много ми се иска само да си побъбрим.
Ти може и да искаш, сладък, но аз не. Не ми е бъбриво никак в момента. Разбира се, това не го казвам на глас. Но нямаше как да не отбележа, че всъщност гледката до мен си беше доста приятна. Но една неделя имам само, а и не така си представях моята си лична сутрин.
Две баби минаха, хванати под ръка и се кискаха както по времето, когато са се заглеждали в момците на мегдана.
Слънцето ме е напекло и ми иде да се допросна на пейката и да заспя. Мисълта да се преместя на плажа и там да си дремна прозвуча в ушите ми много ясно и отчетливо. Даже ми и хареса. Надигнах се да си ходя, когато пак прозвуча въпрос-предложение: - Ако не сте заета, да Ви поканя на кафенце? Съвсем бях забравила за човекът до мен. Погледнах едната му ръка. Видях я още в началото. Халката. Искреше на безименния му пръст ярко и безусловно.. -Кафето със съпругата не Ви е било достатъчно?-даже и не изчаках да ми отговори. Взех си женската същност с мен и се запътих към пясъка, морето и ароматът му. Апчихуууу- носът ми се изтреля пред мен, направо се откачи. Проклета настинка!
Ето го! Най-после. Бях забравила колко много, ама еййй толкова го обичам. Това страхотно мое си море. Сядам веднага. Пясъкът е затоплен и дружелюбен. Даже и не се замислих, че килограми от него ще облеят косата ми. Проснах се като стара хавлия и замижах. Надявах се този път да не бъда обстреляна от даровете на гларусите. Защото имаше случай в който бях нацвъкана на няколко места. И тройка от тотото не спечелих даже. Пълни глупости!
Прекрасно, просто прекрасно- цялата греех, и отвън, и отвътре. Второто е, защото май температура ще вдигам. Да си беше стояла на земята проклетата..За какво ми е да я вдигам. Чувствах се доволна обаче.. . Отново поех въздух, за да сътворя въздишка и просто се отпуснах. След има няма няколко минути сянка падна върху лицето ми. Стига деее, облаци ли сега- измърморих. Да да, ама не. Зрелият примат висеше надведен над мен. Оня, от пейката. Аман бе! Както си лежа , промърморвам- толкоз ли се свършиха пламите,че до тук дойдохте?
А той само промълви- вдовец съм от четири години, но Вие не ми дадохте шанс да Ви кажа. Слънчева неделя пожелавам....-и си тръгна.
Скапа ми се всичко. Даже и иронията. И неделите ми се превърнаха в делници вече.. Спомням си, че отдавна съм прибрала вълшебната топка на която гадая кой какво е, защо е и как е. Спомням си и, че на очите си вярвам предимно, макар че напоследък нещо ми кръшкат и те. Включвам единия телефон. "Имате три пропуснати повиквания"- така ми пише. И един смс. " Мамо, пък сестра ми ше я пребия след малко. Ако не си дойдеш веднага, ше я видиш размазана на стената. А ти нали искаш стените да са чисти.Ела си веднага!!!!". До четвъртият удивителен знак вече си бях у дома. Изваждам ключовете , които никога, ама никога не намирам веднага и докато ровя, някой ме докосна по рамото. Щях да си глътна веждите. Така се стреснах. Обръщам се и о, майн! Мъжът. Вече лееко се притесних. Следвал ли ме е, какво ?
Вие?- но не прозвучах учудено, по скоро се учудих аз защо не съм изненадана. Като ли съм очаквала..
-Да, аз!- И стои като изтукан.
-Е, кажете де, какво?- раздразнителността ми е на място и потропва нетърпеливо с крак.
-Ами чакам да отключите.
-???? Моля??- е сега вече наистина си изядох веждите.
-Ми аз живея в тази сграда.
Ако ме бяха цапнали с бетоновоз по-нямаше да изглеждам смачкана, от колкото точно в тази секунда. И се сетих. Съседът от пети етаж. Или четвърти. Даже и това не знам. Винаги сам, винаги тъжен, винаги тих и меланхоличен. Машиналното ни разминаване по стълбите, или в коридора, или пред кооперацията не ми беше дало възможност да го запомня. Даже и не го познах. Спомних си и разказът на "видната" ми комшийка. За младо семейство, необятно щастливо било, болест на жената, внезапна смърт, крах и трагедия обвила някои от етажите на сградата. Колко млад бил, а сега изглеждал като старец. Как се чувало , когато плачел посред нощ, като пребито куче- така ми каза клюкарката, без изобщо да я питам.
Аз не вярвам в нищо. За мен няма случайни неща. Алтруизмът ми обаче не беше твърде голям, за разлика от цинизма. Достатъчно ми бяха моите си светове и изобщо не се трогнах. Даже и в момента. Отключих безмълвно, безмълвно си влезнах в къщи и залепих око на шпионката. Видях го да продължава нагоре по стълбите- сам, прегърбен и без грам слънце. Стана ми гнусно от мен си чак. Имах възможност да донеса малко смях в нечии живот, малко лято, та даже и за час, минута, секунда, а какво направих?!Но от къде бих могла да знам?? А можеше да дам възможност на човека да си каже? Да го настигна ли? Да му се извиня? Да му кажа,че в момента изобщо не ставам даже и за кафе? Да го потупам по рамото състрадателно? Да му разкажа моята история, която остави черна дупка в сърцето ми? Това би ли го успокоило? Би ли подействало , за да размаже конфузното ми състояние? Всички тези въпроси се юрнаха , но не намерих подходящ отговор.
Никога не съм понасяла лиглите, камо ли сърцераздирателни истории. А тази си клонеше точно на там. Отидох да повърна в тоалетната. Тази настинка съвсем ще ме довърши.
-Мамоооооооо, кажи му на батии дееее. Ако ти беше на мое място щеше да ти е кофти, когато ти пипа нещата, нааалиии?- дъщеря ми ме дръпна за дънките и ме повлече към нейната стая.Тръгнах, макар че все още си стоях на шпионката и се взирах във вече немите стълбища.

бел.ред- авторът не претендира за стилистично издържан текст, граматика, пунктоация и там каквото е.

Кентърбъри по идиотски

2011-04-26T16:08:00.002+03:00

В една съдбовна тъмна вечер
девойка с цици до колене
вървеше пеейки си мъдро
и люшкаше бедра в несвяст
- Ах, искам да опъна яко
един специален мъж
с топузи литнали на воля
и яка, мощна власт.

*****
И ей тъй- луната се подаде
и птиците заспаха сън
в ноща настъпила безгласно
промъкна се желанието страстно..

****
От крайна уличка потайна
зададе се шивача.
Изпил си каните със вино,
и плиснала руменина,
оглеждаше се той невинно
за някоя мома.
И срещнаха се двамцата в средата,
девойката поспря за миг...
шивачът ударно преглътна
и пипна своя прът.

Дали от нейната нега
дали от пролетта
пред него блеснаха житата
насред безогледната тъма.
Запърха с вакли вежди той
а тя се заусука,
подви суджуков глезен
и бяла кожа светна на мига.

******
Шивачът, милият, съвсем
разпадна се на креда и топлийки..
С извити бледорози очи
предложи метъра си благо.
Момата втурна се завчас
към малка брезова горичка,
и с чучулигов глас
подвикна сластно на шивача.

Дали от стоновете силни-
прикрили се зад боровинков храст,
Дали от кикота клокочещ-
излизащ като ручей от девойковия глас,
събудиха се всички горски твари.
Че даже и дворцовия зет...

****
Поседна сънен насред царски балдахин.
Огледа се наляво,
че и дясно.
Невеста, млада, че и царска
зачезнала бе в късен час.
Дочу му се насред звездите и лунна тишина
смехът на царска дъщеря,
това е всъщност негова жена!

-О, да!- смехът е тоз- изрече тихо той...
...Напрегна мускул и ухо...
-О, да,и воплите познавам, тъй както никой друг не би познал- изрече пак.

*****

Оо, дааааа- крещеше насред брезова гора
зад боровинков храст
девойка с цици до колене
и с песни мъдри в тоз късен час.

*******

Ах, на всеки тази песен пожелавам!
Игриви трели да спохождат
тоз горък и тегловен свят

Ох, животът и така си е несретен
и мигове отлитат си завчас...
С венец от плът да си застелем
поне един боровинков храст!

Една лигавка към всички с най-добри чувства:)

Морт ви-си Мърлов

2011-04-24T17:09:00.012+03:00

Приятел съм ти. И много те обичам!. И не ми се сърди де.. Такава съм си. Такава до такава степен,че ..знаеш си, на всичко съм способна, даже и на това. И съм способна да го напиша. Че и даже да поздравя . Морт е добре. Тати е на седем деца. Приличат на Доли. А тя е страхотна. Има три бели петна вместо две. Но Морти не възразява. Ходих да си го видя. Два пъти. Не искам да го виждам толкова често, защото трудно се разделяме. Аз повече. Той плаче, аз направо цивря.Не ми се сърди де. Не се тревожи. Знаеш, че винаги се грижа за децата си. Друго какво да ти кажа?! Добре сме. Принципно. Все ми липсват разни неща, но все се опитвам да ги замаскирам по някакъв начин. Пратчет чета. Опитвам се. Да има с какво да се оправдавам пред теб , иначе си те знам- ще започнеш с упреците. Прощавай, но Пратчет или се чете,или не;))
Е, аз не съм от петите, знаеш:)
Липсваш ми бе. И не ми се сърди. Лош приятел съм. "Обещавам" да направя анализ на "Багажа". Както обещах,че ще дойда. Преди три години:) Знам,че ще се намусиш на това, но знаеш,че и не ми е кой знае колко притеснително:)) И такива ми ти работи, Морти
:)))
А обеща да завършиш Мърлов

пп- Как се казва последната риба? Пенчо, Стамат или..??:))

Дзаагг:)

2011-04-11T22:03:00.004+03:00

Уфф, щях да пиша за нещо друго, то пък излезна едно предишно, после пък се отказах и стана една порядъчна манджа с грозде. Пък аз си ги забърквам доста добре. Но рецептата не винаги трябва да се казва, нали?!:) Само ще цитирам това:

"В биографията на един художник прочетох, че приживе той имал големи неприятности вследствие конфликта, възникнал между остарелите възгледи на нашето общество и неговото възвишено изкуство. Това се отразило дори върху неговото творчество. От портрети с рембрандовски колорит и маниер, от композиции с богата фантазия той изведнъж преминал на пленерна живопис, пълна със слънце и светлина. На мен ми бе известен един от тези конфликти между неговото възвишено изкуство и застарелите възгледи на обществото. Той живееше у един шивач, който за четиридесет динара месечно му даваше освен квартира всяка сутрин и по едно кафе и гладеше безплатно панталоните му. За да се отблагодари за това внимание, той нарисува портрет на шивача и на жена му. По тоя повод вероятно между тях възникнала малко по-тясна близост и оттогава жената на шивача започнала да му служи за модел. И кроячът ни най-малко не се смущавал, когато заварел жена си в поза на Атина Палада с театрален шлем на глава и с копие в ръка. Но когато веднъж ги заварил: нея — в позата на спартанската царица Леда, а художника край нея — в ролята на лебеда, остарелите възгледи на нашето общество заговорили в него. Тогава, без да иска да знае, че влиза в конфликт с възвишеното изкуство, шивачът така натупал лебеда, както може да стори това само човек с остарели възгледи. Със същата ютия, с която всяка сутрин му гладел панталоните, той му изгладил ребрата, а с шивашката игла марка „Сингер и сие“ така го надупчил, че художникът трябвало да лежи шест седмици в болницата. Оттогава той съвсем изостави портретите и композициите и се отдаде на пленерна живопис, използувайки за модели кози и жребчета, сигурен, че по тоя начин няма да влезе в конфликт нито с остарелите възгледи па нашето общество, нито с ревнивите шивачи.."

Бранислав Нушич- "Автобиография"

Починах/ умирах от смях няколко пъти на ден. Макар, че бях изчела всичко, ама всичко! от Нушич още в невръстна възраст. От онова време през което ви дават една цицка и вие си цокате спокойно. Или тук важи с пълна сила приказката" ..като имаше жълто покрай устата.." аз пак си го изчитам периодично. .. Няма да ви цитирам нищо повече, нито пък ще презентирам( таз дума ми е много противна), а най-малкото ще ви препоръчвам:)Големи деца сте в крайна сметка. Имате си хладилници,печки с модерни котлони, вечерните събирания с приятели, емоциите, непрятностите, решили сте в кой старчески дом да отидете, когато бръчките ви станат като географските ширини и дължини на един средно статистически глобус, колко и какъв заем да вземете , за да можете да си купите най-новите технологични финтифлюшки, или пък просто искате малка къщичка с градинка в която доматите ви да си имат собствени имена.. ..:))..Вие сте една гоооляма галерия от емоции:) Исках само да ви поздравя , да ви плесна по теметата дружески и да ви пожелая Усмивка. Пък квото стане. Бъдете добри.
Опс, ей едно нещо много веселко ,нищо, че днес надух водоскоците на хората с това

..споменах ли,че съм циклофреничка?
:)))

Петъчен автобус с коса

2011-04-01T16:19:00.003+03:00

Петък. 9:10 часа, бургаско време.

Автобусът камикадзе хвърчи по главния булевард и се носи заедно с ароматът на банички, кифли със сусам, софиянки, милинки, умрели водорасли и нещо друго, което така и не успявам да определя какво точно е.. Стоя изправена, подпирайки се на един крак( другият е за резерва) и отброявам спирките механично. Слънцето наполовина се е показало и се опитва да копира Сикстинската капела върху замазания прозорец..Фрашкан е с фигурки.Унасям се, но за кратко.Спирачки се забиват рязко,торсът ми се изстрелва напред, а мандибулите ми се закачат на куфарче от черна кожа, две катарами, доста яки и метални, и един лакът.Цялата тумба в автобуса беше разбудена за част от секундата. Откачих си двата предни зъба от сив шлифер, притежателят на куфарчето. Смотолевям вяло, но и смутено едно "извинете", и опипвам с език дали в устната ми кухина няма допълнителна течност, освен слюнка.
- Вдигнете си тупето- соча с очи съзаклятнически пода и поглеждам Шлифера .
-Моля?- той ме изгледа възмутено, но и колебливо неразбиращо.
-Тупето Ви. Падна току що. Косата де.От рязкото спиране..ъъ..таковата.. - пак соча с очи черникавото нещо, което вече е рошаво, а не пригладено и прилича на заспал съсел с дифузна диария.. Шлиферът изненадано се тупва по темето така, че чак се чу едно"пляс" и рубинено червено се разля из лицето му. И из главата му също. Светна като китайски фенер горкия.
-О, благодаря..аз..не съм усетил кога е паднало и...- навежда се, ловко придърпва рехавото храстче и го набутва в джоба.
- Няма проблем, случва се- умно констатирам аз, все едно цял живот хората си изсулват тупетата пред мен.
Тряясссс. От поредната спирачка на Дванайстката, куфарчето на господина се заби в коляното ми.Докато е бил зает да си прибира проклетото тупе, е пуснал багажчето си на произвола. Хлъцнах от болка и свитките, които излезнаха от очите ми доосветиха деня. Стиснах зъби и процедих:- Бихте ли си взели куфарчето!- Човекът вече очевадно прелял от срам го попридърпа към себе си и извинителният му поглед ме накара да го съжаля, нищо, че коляното ми се измести на задните седалки.
-Оффф, моля, прощавайте, ако обичате дееее- с пъшкане и сумтене лелка във витиевата възраст и пет кила арпаджик, забута заспалия народ и се запридвижва към вратите. - Ама аз ще слизам сега тук, ако обичате- ръгаше с лакти, престилка и забрадка тя стадото и безкомпромисно напредваше. Помислих си, че ще бъде забавно, ако целия арпаджик се разпилее. Тряссс.Спирка. Целия арпаджик се разпиля, защото найлонката се разпра, защото се закачи в катарамата на Шлифера. Забрадката се завайка, господинът започна да си "събира" червената боя в кофичка, а другите заслизаха и стъпкаха лукчетата. Аромат изпълни автобус номер Дванайсет(12). Представих си как се носим из пътното платно като гигантски компрес с лук. Погледнах "моя" човек. Скръбната му физиономия направо ме съкруши. Дожаля ми и му изсшумолих :- Не се притеснявайте, има и по-лоши случаи от Вашия. Всеки си има кофтито дни. Да не Ви разправям за моите, че ще ви окапе косата..Той ме погледна още по-съкрушено , а аз прехапах устни.
Коза такава! Човекът теракота има на главата и тупето още се вижда от джоба, а аз намерих с какво да го успокоявам. Млъкнах. Загледах се тъпо в обувките му. Лачени до полуда.Идеално лъснат черен лак.В отражението им ми се стори,че виждам нещо като конска опашка. Вдигам глава и.. О! Боже! До мен стоеше истински Урук Хай. С полови белези- жена. Гилгамешка направо.Челото и започваше там, дето принципно хората си слагат шапки през всички сезони, а косата и никнеше някъде от средата на темето. Нямаше ни начало, но имаше край- дълга и червена конска опашка. Изкуствена !Стига бе! Днес да не е парадът на перуките и тупетата??!!
От силното опъване на косата, очите и се бяха превърнали в малки цепки, а петното, което би трябвало да играе ролята на устни, стоеше като недоразумение под две оогроомни дупки. Нос ще да е.Беше зареяла поглед високо и нагоре, все едно се намираме насред Хималаите и чакаме от някъде да изкочи Голямата стъпка. Одеалото, което играеше роля на палто допринасяше за това впечатление още повече. Жълти пискюли игриво се полюшваха в такт с подскачането на автобуса. Така, както бях застанала до нея, съвсем заприличах на хобит. Искаше ми се да запозная Шлифера с Урук, обаче вероятността да изпадна в кататония в следствие шамара, който със сигурност щях да изям от нея, ме отказа . Пък и моята спирка наближаваше. Въздъхнах примирено, щото си знам, че ще горя в ада, заради тези ми мои писания.

14:20 часа бургаско време

Малко на въздух съм. Колкото за една цигарка.-Ооо, Дева Марио, изпълнена с благодат- въздъхвам на ум известната тортиловофлетова реплика. Няма значение, че е лееко хладничко.. Приличам на пудел с обувки. Фризьорката ми ме предаде и реши да премахне една значителна част от косата ми. Сега и да искам не мога да замятам сластно нищо. За сметка на това като захвърчат разните му там инсекти, ще си имат удобно място за релакс, защото тва не е коса, а въжета с които успешно може да вържете амазонски и буксирен възел в едно....Ех, тази коса. Още не ми излизат от ума героите от Автобус Номер Дванайсет. Замислих се колко различни хора има по света, всеки със своите си тертипи, качества и странности.Но философстването ми ще оставя за друг път. Дръпвам последен гълток дим, загасям с пета фасчето, изхвърлям си го в коша и вече мисля да влизам, когато ми замириса на опърлено пиле, на космИ. Иде от мен обаче. Поглеждам надолу и бах маа му! Нещо ми виси от подметката на ботуша. Ама проскубано едно такова. Като да съм мачкала някакви кичета козина в каца. Бая се опулих да ви кажа. Светна ми неона на момента. Тупето! Кога е паднало от джоба на Шлифера, кога никой не го е видял, кога съм го настъпала, че и замъкнала на работа. И защо по дяволите никой не ми е казал за това??

15:39 бургаско време

Вече знам защо никой не ми е споменал, че си ходя с коса и на обувките. Днес е първи април. Пък аз съвсем да забравя. И всички си траят. И умирали от смях, като ме гледали, докато съм влачила разни козини. Щото още помнят миналия. Ще им го върна обаче. Денят не е свършил. Ще горя в ада, знам си аз.

Честит ден на шегата!:))

..заглавие..

2011-03-16T22:49:00.005+02:00

Изобщо нямах намерения да го публикувам тук, но..какво пък. Аз не съм само смях, идиотизъм и прочие. Но едно мога да потвърдя със сигурност- не съм лигла, бръсна се като всеки истински мъж:)) и все още се усмихвам:)
Липсвате ми бе, блогъри:))

"Истинското ми съществуване започва след 19 часа. Когато вече съм си в къщи.....

... до този час е работата ти, чрез която се надяваш да удоволетвориш EVN, ВиК, фамозният ти хладилник, режийните, билетчето за автобуси 12 и 12А, понякога и 4-ка, и всички други неща, които принципно трябва да са част от живота ти, а не най-важните.
Към края на деня ти, си толкова си скапан,че даже и не успяваш да оцениш страхотните панирани дробчета , зелена салатка , гушканията на хлапетата и маман, която е направила всичко това, докато ти си бил на плантацията. Не успяваш да оцениш и старанието и да навакса пропуснатото време през което не е с внуците си, с теб. Като бартер, едва ли не, на няк'ва нейна грешка,че си идва веднъж в годината. Изобщо не ти пука,че е зашила някой и друг чорап за който даже се чудиш какво по ангелите прави в къщата ти, ами не си го изхвърлила до сега. Най- малко те засяга ,че днес ти е купила от любимата ти марка бира, ама не я сложила в хладилника, щото " напоследък ми се виждаш настинала , да не те заболи гърлото, майче". Само я гушкаш.Обаче скоро ще си замине. Дните се нижат като есенни врабчета на жица- един след друг, един до друг. Скоро ще е. Но не мислиш за това сега.

Подминаваш с прозявка веселите писъци на дъщеря ти, която днес е изкарала " ц-е-л-и ч-е-тииии-рииии шестициии, йеее!!!, мамооо!!!" . Пак гушкаш.

Кимваш вяло, но с доволен поглед на фактът,че синът ти вече е мъж и се държи като такъв. Олеква ти, че е твърде голям и сам той не иска да го гушкаш.

Ти просто искаш да се гмурнеш в обятията на Морфей, па макар и те да са под формата на матрак, под, паркет, ламинат и не ти пука,че леглото ти няма да е от абанос.
Казваш си- утре ще им благодаря на всички, ще ги нагушкам, непременно, веднага, след като си изпия кафето.

Искаш да потвърдиш влюбването си като набереш мобилен номер и само да кажеш- Хей! Липсваш! Идвай си по-скоро, но..Утре, след като си изпиеш кафето. Непременно!

Искаш да разсмееш някой и друг човек, който харесва блога ти .Да понапишеш нещо, .Изоставен е. Има да разказваш толкова весело-иронично-идиотско-нелепи неща. Утре сутринта, разбира се. Докато си пиеш кафето.

С точно един час разполагаш за всичко това. "Докато" и "след" кафето.

Кафето е на първа линия.Разбираш ли?!..
А аз отново съм на последна база и всичко ми е Déjà vu.
....
...истинското ми съществуване започва след 19 часа . Когато се прибера в къщи. Не си спомням, кога приключва. Защото спя. И вече не сънувам. Разбираш ли?!!! Защото аз не."

Под светлините на неона!

2011-02-25T15:14:00.008+02:00

Добър вечер, драги зрители, слушатели и зяпачи. Предаваме на живо от Лас Дяволос, официалната церемония по връчването на деветдесет и седмите филмови награди " Златна дамаджанка"-статуетка, която се дава за един от най-големите приноси във филмовото изкуство-еротичната мелодрама. .Аз съм Микрофонка Балдърова а, специалните и уникални кадри ще бъдат заснети, отразени и предадени на живо от нашия оператор Димчо Камерман. Тук, зад мен, виждате огромната тълпа, която се е събрала и скандира различни имена на своите любимци. Моравият килим е опънат още преди две седмици и ако искате ни вярвайте, но за него са изхабени над милион кламерчета и телбодчета, за да бъде завършен и съвършен, и в същото време помпозен.. Надявам се успявате да усетите цялата прелест на това събитие, всичкото това златно обагрено около мен, както и сградата "Слива билдинг", която е отворила вече широко своите порти в очакване на гостите и участниците. Но! Какво виждат очите ми?! Димчо, моля, обърни камерата леко вдясно. Да- така е добре. Та, очите ми..камерата вдясно бе, Димчо!... виждат първата кола която пристига . Тълпата пощурява, започнаха да се сипят сини листенца от незабравки. Оооо, Боже! една жена току що припадна.От вълнение или от факта, че от колата слиза любимеца на повечето индивиди от женски пол- Фин Ласка Мъдимерак.Каква грация само, какви коси, какъв панталон..о, панталонът е просто..Но да не се разсейваме. Ще се опитам първа да се добера до светилото на еротичните ласки, за да му задам вашите въпроси, които ни изпратихте през изминалите месеци.Няма как да не отбележа,че бяха свързани изцяло и само за големината и пъргавината на езика му. Димчо, следвай ме.Не буквално бе!
-Извинете, извинете, господин Мъдимерак, може ли само два въпроса, моля Ви..
....Оооооо(хлъц),но какво виждам??( хлъц с ококорване). Не, това не може да е истина! Но все пак..Ела тука бе,Димчо ! Махни камерата от задника ми и снимай онази част от публиката!Гледай къде ти соча! Дай близък план. Димчо..Димчо!! Имам цици, ок, сега дай кадър на публиката в онази част на пътеката. Видя ли? Боже! Не може това да е той! Той ли е? Дами и господа, не съм сигурна , но току що мернахме сред тълпата от крещящи усти, най-великият режисьор, сценарист и писател на всички времена.В недоумение съм! Какво прави той между обикновените хора! Та той е почетния ни гост, заради него всички жени зарязаха сапунените сериали и се ориентираха към любовните драми, излъчвани след полунощ.Започнаха да четат и книги! По тази причина много мъже започнаха да отиват на работа доволни от своите жени, приятелки и любовници, като изобщо не се оплакваха от това, че женските им половинки стояха до посред нощите с книга в ръка,разтворени крака и вперен взор в екран. Да, това е той! Не мога да повярвам,че ние с Димчо ще снимаме първи и единствени този човек, който винаги е бил в нелегалност и хората много малко знаят за него от персонална гледна точка.. Ностро Козаностра. Заради него също така Тинто Брас се отказа от своята кариера и в момента е монах в един тибетски манастир,(по последни данни знаем,че се занимава с градинарство) а Жюст Жакен призна със ситен маргарит на очи, че "неговата " Емануела е просто детска приказка за възрастни..
. Ностро е причината Мария Грация Кълчинота да разкрива своите прелести винаги, а Мерилин Бедро да се съгласи да бъде размразена , само и само да може да участва във филмите му. Какво събитие, дами и гопода, не мога да опиша вълнението, което ме обзе току що. Димчо, документирай вълнението ми. Заслужава си тази жертва.Червилото ми е как е? Ох, ще откопчея и последното си копче. А полата ми? Дупето ми достатъчно бионсе ли е? Тичай сега след мен и гледай да не се пребиеш...- Господин, Ностро, господин Ностро, може ли за минутка. Моля ви!..А! Той ме погледна! О, не. Чувствам, че жартиерите ми подгизнаха и се свличат. Божичко,ще припадна. Ооо, неееее, изгубих го! Димчо, Димчо! Търси го бе, снимай публиката. Д-и-м-ч-о!!! Ще ти разпоря подгъва на шубичката,Камерман, търси го!!!
-Микрофонке, другите гости започнаха да прийждат, давай да ходим към тях .Не го фокусирам никъде, ма!
-Неее, да не си посмял да ми говориш така! Търси Ностро! Имаш ли си на идея колко е важно, ако вземем това интервю?! Ако го намериш, обещавам ти, че ще гледам с теб филмът му " Сънищата на одалистката ".Ахх, какъв филм, какъв сценарии само..Дами и господа, за съжаление изпуснахме за съвсем малко великият творец, но ще продължаваме да го търсим. Неговата гениалност и в същото време уникалност, съчетана със скромност, накараха много хора да се влюбят в човека Ностро Козаностро. Изтънченият му стил, комбиниран с много дози остроумие, но и в същото време тактичност доведоха до не едно самоубийство из целия свят. От прекомерна любов към него, разбира се. Учените все още не могат да дадат обяснение на този феномен. Цялото това странене от светлината на прожекторите, цялата тази истинска и неподправена същност на Ностро вероятно е причината той да бъде толкова обичан. Всички занем за неговите брилянти и диаманти в киноиндустрията. Кой не е гледал, плакал, смял и пипал на филми като: " Два тека и половина", " Очите ми зелени, гърдите ми със зърна", " За дупетата и хората", :Дванадесет пози в Тибет" и така натам. Току що по хендсфрито получих съобщение, че точно днес Гениалния Ностро има рожден ден на първият му проект с който той се изстреля в небесата, заедно със всички слънца, звезди и мъглявини. Оо, нека да му пожелаем повече творчески успехи, все така сексапилен и винаги очарователен.С нетърпение очакваме следващият му филм, който според анонимен източник ще бъде Филмът на филмите!Със сигурност и ще има нова книга с технически описания и най-вече картинки относно някои салтанати покрай ашладисването. Извинете ме, дами и господа, но ужасно се разчувствах. За няколко минета..ъъъъ.. извинете минути, ще прекъснем прякото предаване и ще се върнем в студиото с нашите коментатори..
....
-Микрофонке, ма. Кво ти стана. Що плачеш?
- Ми как бе, прустак! Докато гонех Ностро, успях да се докосна до сакото му и сега не искам да си мия ръката. Но се сетих,че днес трябва да се изкъпя.Нали сме 25 февруари?А?

Честита годинка, Ностро:)Все така,че и повече да си:). И благодаря! Ти , заедно с още малцина блогъри, сте причината Режицата все още да не е закрита;)А, да! И може спокойно да ме замериш с вонящи запъртъци. За мен ще е чест:)Ама само днес иначе си знаеш.Клъц!:)))

20.40 часа.Купонът тече, драги дами и господа. Изпитваме лично и необуздано желание да поздравим Го'син Ностро с едно парче, което , вярваме, би го разчувствало и вероятно би ни оставил като следа част от гащите си. Аз, Микрофонка, предадох директно и мокро за вас от мястото на събитието..

..

Хрониките на Хроникимус

2011-02-11T11:39:00.010+02:00

Една поредица на " Идиот Дискавъри Чанъл"
( за този канал, попитайте във Вашият кабелен (или сателитен) оператор)

Графство Лазуркшир е разположено на доста удобен терен с южно изложение в известната страна Бургасланд. Населението му варира от обикновени селяци до видни аристократи. Но най-особеното в него е местният вестник "Дейли Лазур", който ежесекундно ни осведомява за странностите, които се случват, видовете флора и фауна, както и тяхната миграция, растеж и плодородие.. В няколко издания ще бъдете запознати с екипът на вестника, неговите истории-лични и не дотам лични и други любопитни неща. Като за начало , разбира се, ще ви дадем по-ясна представа за самото Графство, както и начинът на поминък, обичаи, традиции.
Лазуркшир е съставено придимно от малки, криволичещи улички, които зимъска , когато сняг забръска, биват разкрасявани от още по-малки, коварни, но усмихнати джудженца, симпатични смигълчета, белоснежни снежанки с червени касинки на красивите главици.Не са на особена почит леприконите с оранжеви коси.Все още не се знае защо цветът е толкова важен и защо води до паника, страх и други нелицеприятни неща в останалите. Еуфорията покрай зимните празници няма как да бъде описана с думи прости, но аз , Хроникьорът на Графството, ще се опитам възможно най-кратко, но изчерпателно, да ви разкажа.
Паркове и градини биват обкичвани с гирлянди от сребърни звезди, взети назаем от Лунната принцеса и нейното Кралство на Мрака, а малките, онези блещукащи неща, които се промъкват между усмивките на хората пък са ситнеж от слънчеви зайчета, отново заети, но този път Кралят Слънце беше дащният. Една еферия от кремава белота, която се слива с кожата на графините и червенината по бузите им. В селото , долу, леко в ляво от аристократичният квартал, по-обикновените хорица трескаво палят пещите, месят самуни хляб и подпийват тъмната си бира.
Хей, хей, хей
веселбата хора, тъй безспирна
да направим в нощния ни час
Пийте шумно елексира
И попейте дружно с нас
Хей хей хей...

От кръчмата на Бен се носи дружен смях и глъч,чупене на чаши, глави и други крайници, а от съседната до ней пекарна миризми обезвъздушаваха минаващите хорица. Може би уханието на току що изпечена пита с джинджифилова коричка или пък коледните курабийки на Веселата Пекарка водеха до едни от най-нашумелите самоубийства през последните векове..Но това все още не е доказано.
Непридирчивият аромат на преварена нафта от съседния завод не пречеше в тези случаи. Хората се опитваха да вдишват от миризмата на изгнили водорасли, прииждаща от водната граница на Графството. Така те придобиваха невероятни способности и усещания и в празничните часове никой не правеше разлика между палава графиня и ковача на кралицата да речем..(хмм, да си отбележа:- е ли връзката между палавата графиня и ковачът реална?)

После неусетно идва по-топлото време. Младите моми усетно (разбира се, че е нарочно) започват да показват все повече от своите прелести, които объркват даже и злокобният и злобен трол- Злокоб Тролов Уан Ай. Едно доста намусено, гадно и грозно същество, но пък отбраняващо Графството от набезите на дребни и прости крадци, хулигани и разни други същества, разпространяващи порнография без да имат легитимност за това.
През пролетта визуализиращо чак, хората някак си разцъфваха, като плодните дръвчета на Великата Градинарка на Кралството- Черешка На Торте. Междувпрочем тя наскоро получи най-високият приз за своите овошки- "Скокливата смокиня". Цял един метър височина, обкичен с нещо подобно на брадавици, което всички казват,че било скъпоценни камъни. Безспорно най-добрата в ашладисването- признаха конкуренти от овощният бизнес.. Възгордя се и отказва месеци наред да ни даде интервю под предлог, че откривала нови сортове плодни дръвчета и времето и било безценно, да не сме я занимавали с глупости..
Имаме си тайни агенти, които ни доложиха,че наскоро са видели по наполовиналуние Черешка да притичва на прибежки и прикляквания, и да пресича границите, след което и действие Злокоб изглеждал странно замаян и улекнал на килограми..( хммм,да си отбележа - е ли е натурална лиричната връзка между Черешка На Торте и Злокоб?)
Всеки знае за изобилието и плодородието на едно от съседните ни кралства що се отнася до дръвчета и разсади. А и е достатъчно да се загледате по техните индивиди от женски пол. Учудваме се, че все още не са обвинили Графството в непозволена инвазия и по-точно безчинствата на Градинарката. Ще ви държим в течение на случващото се с нея, но докато нямаме нищо под крак за доказателство, за сега тя си остава най-най-мега Градинарка. .
Лятото, когато слънцето прижуря така, че и прегорялото кафе от страната Арабика би ни завидяло за матовия ни отенък, Графството бива обсипвано с безумна глъч и смях на други народи. Ние винаги сме били готови за нови дружби и приятелства, за това с широко отворен сърдечен мускул приемаме гости. В последствие на това, след като мине този сезон, нашият статистик- Номеро де Уно, отбелязва значителен прираст на населението. Но това само би могло да ни радва. Икономиката, в частност-селското стопанство на Лазуркшир има нужда от нова и свежа работна ръка, която да плеви, тори и оре нивите ни. За това сме и в чудесно съдружие особено много (и топло също така), с всички обикалящи туристки- русалки, които пък в замяна ни носят различни по вид и цвят перли, големи колкото яйцата на Напудрената пуйка- много известна пуйка в Графството с най-големите яйца... За това се славим с несметните си богатства. Гледката на пляскащи във водата опашки, обсипани със сребисти люспи е нещо, което трябва да се види от всяко същество с пулс. Напращялата им гръд, която вади око от километър, приканващо се полюшква над лазурната шир. Песните им са като лък със стрели, които улучват и великите ни деди, спокойно почиващи в гробовете си. Нека не забравяме за снажните пирати, идващи с големите си мечове от най-различни краища на света. Недоволството на мъжката част от населението започва да расте с изненадваща мощ. Забелязва се напускане на Графството от наши съгражданки. Вероятно в следствие на заигравка между лични моми на аристократите и повелителите на дванайсетте морета. Но тъй като и нашата кралица е запленена от корабите, техните мачти и други съоражения, един дребен бунт, предизвикан от недоволни бащи и братя едва ли би бил най-доброто решение. Всички знаеме за раздразнителността на кралица Ирона фон Идиот и какви биха били последиците за размирниците. Палачът на Лазуркшир- Клъц От Раз, хвана подагра от толкова много скука, за това никой не би искал той да извади своята Голяма Ножица и да заиграе скуош с нечия глава..
Изобщо туризмът е доста развит. От което печели и Лазуркшир, разбира се.
За сега това от мен, Хроникимус де Аналикус. Очаквайте в следващата ми хроника представяне на екипът на "Дейли Лазур".
***********
реклама
Възползвайте се от най-новата ароматна тоалетна хартия " Избърши Се Нежно". Тя е с втъкани златни нишки, обсипани с аромат на Морска Слива-най-новото предложение от парфюмерийната индустрия.. Взимате пет ролки, получавате седем!!!

бел.ред-авторът не претендира за стилистично издържан текст, граматика, пунктоация и т.н.Всяко съвпадение с лица, събития или графства е напълно случайно.

Бу!!!

2011-02-08T10:15:00.011+02:00

Няма нищо по-хубаво от хубавото време, да ме прощава Райнов;)
И с всеки слънчев лъч, който упорито всяка сутрин се промушва между щорите, аз също се опитвам да се промуша между доброто си настроение, хормоналния дисбаланс и ежедневието. Разбира се, все ще се намери някой, който да те цапардоса с факта, че не винаги моментите са като зелена моравка и ти си в ролята на морав балон, който се рее( тук пък да ме прощава Кинг:), подсвирква си радостно и брои маргаритки. Някой, като калъфът-примат, който ми се изплю на обувката, докато си чаках транспорта. ПрУстак! Идеше ми да го цапардосам с пет кила суичове, които бях напъхала в торбата и осем кила зарядни. Но беше толкова едър, че освен да му оближа циците права, друго просто не виждах какво мога да сътворя. Дланта му беше като миньорска шепа и можеше само с кутре да ме изпрати в Ловните полета, където да се правя на орел. Измърморих нещо от рода на - "хайде сега се изплюй и на другата, че да има резон"..и се фръцнах обидено. Едва ли ме и забеляза. Пак се отплеснах. Та!
Влизам в дневната и виждам как в средата на стаята Слънцето си е направило пикник. Твърде рано е, но навсякъде е светло и аз ентусиазирано започвам да си приготвям кофеиновата доза. Ако не пийна веднага кафе, кръвното ми съвсем пада и после се налага да си го събирам от земята. След като примлясна няколко пъти в задоволство , сядам да си направя редовния тур из странички, новинарски емисии и блогове. Но най-вече да си набележа филмче за вечерта. Даже два, ако имам късмет. Най-вече любимият ми жанр- ужасийки, психарийки, мистерийки съчетани с много напрежение.От тези, които като ги гледаш и всичките ти туфи , косми и брадавици настръхват, а по тила ти се разхождат пияни мравки.
До сега никога не съм писала тук нещо повече от идиотщини( не че тази ми публикация ще е нещо екстра-мега-хипер-супа-дупа). За това реших да си направя моя собствена класация на подобен род филми. Ми да. Аз мога да пиша и за други неща, вие какво си мислите?!:)))Но няма да правя ревюта, достатъчно информация си има навсякъде по тази тема. Само ще драсна един кратък списък опакован с няколко думи, които са моето отношение към филмите.
В ранна свежа възраст изгледах Silent Hill, създаден по едноименната игра.И играта играех. Сядах по късни доби, бутах слушалките на ушите, тъмно навсякъде, само светлината на монитора, аз съм настръхнала отвсякъде, устните ми прехапани до кръв. И един пикльо направи голямата грешка да ме пипне по рамото, докато търсех същества за трепане в 3 часа след полунощ.. Мисля,че и до сега не чува, както и понакуцва.
Любим, любим филм и игра.
Преди това, разбира се бях "изяла" Кинг и Кунц.
("Играта на Джерълд" на Кинг, мога да кажа,че ми е повече от скъпа. Жалко,че няма филм по тази книга. Ако има, обаждайте се, но аз лично не съм срещала).
За екранизациите да не говорим. Де що има заснето, съм си го зяпнала.
Лапетата сричаха букви, аз заковавах вратите на трикрилния гардероб в моята стая, с дъски, защото очаквах да изкочат разни клоуни, перуки от него и други интересни неща. Приготвях се да загасям лампата, нагласях се за отскок и директно прелитах към леглото, без да докосвам земята, защото бях убедена, че суха, кокалеста ръка ще ме хване за глезена. По-натам минах през великите Фреди, Джейсън и стигнах до малко по-гадни психарии. Така съм и до днес. Бях и впечатлена от Тексаското клане, после от Пъзелът( The Saw), който пък омазаха веднага след втората част и стана една манджа с грозде, която за жалост вече изобщо не ме впечатлява. Класиките на Ромеро- от "Ноща на живите мъртви ", "Дневниците на мъртвите" и де що има зомбита та до "Survival of the Dead" - бяха за мен като комикси ,не успяваха да преобърнат стомахът ми , но за сметка на това пък си умирах от смях..Не отричам, че са малки брилянти в света на бижутeрийната индустрия;)
Вампирските истории в "Подземен свят", "Блейд", "Ван Хелсинг"- детски приказки. Забавни, жизнени и страшно ефектни. ( ако не ме мързеше да търся линковете и да ги вкарвам като връзка, списъкът щеше да стане цял чаршаф:)))) )
Два норвежки филма също влизат в бокс офиса ми. И два испански също.За британските да не говорим. Франсетата започнах много да ги долюбвам. Бях много доволна, че европейци ще нагъзят американските комерсиали.
По-долу е списък с едни от любимите ми филми. Никакви версии, римейкове и прочие. Само оригиналише. Някои от тях са доста гадни, честно. Но, ако си повтаряте, че всичко е само боя, актьорска игра и обръщате внимание на начина на снимане, пресъздаването на образа, така както аз правя, съм убедена,че няма да ви е толкова гадно:)Е, може да вкарате и кеф от тръпката де;))
Няма как да насложа всички филми, които са ми направили впечатление, просто, защото са много и гаранция изпускам . Но на прима виста по-долу са едни от тях, които мога да гледам повече от един път. Без претенции за каквото и да е, просто споделям част от този мой, любим жанр:)

1 Irreversible. Белучи е страхотна в тази си роля, Касел само кръжи около нея, но става човека. Филмчето е шашаво, брутално и брилянтно.Все още държи първото място.Не, не съм извратена:)
2.Ju-on. Ихуу.Римейка е The Grudge, става, но не и като оригинала.
3."Shutter". И той има римейк...Мииии, горе-долу бих казала.
4.Frontière(s)
5."Martyrs"
6."Død snø" ( голям смях, голямо нещо, съчетано с много кръв и черва):)
7."28 Days Later..." и продължението "28 Weeks Later"

8."The Midnight Meat Train "-не е кой знае какво, но мен лично ме израдва този филм. Особено Вини Джоунс;)
И последните места са на "не баш кървави", но за сметка на това много добри и гледаеми от мен филмчета.
9. "Ne te retourne pas"- няма кървища, но имена като Белучи и Марсо стигат. Много добра психарийка:)( Какво щях да правя без Ностро, не знам.)
10."Wrong Turn"
11."Hostel" . Айде от мен да мине и втората част да бутна)
12."Final Destination", но до втората част, към другите две съм със смесени чувства.
13."[Rec]"-испаньолата, не римейка.

14."Triangle" . Учудващо много ми хареса.
Заглавията направо тръгнаха на разходка из главата ми:
The Unborn, The Ring, The Hills Have Eyes, 1408, The Descent, Thir13en Ghosts, поредицата на "Cube", Hellraiser( ама само първите две части)...и още, и още..
Ха! Сътворих буламач от психарио-трилърово-ужасийки:)

Ааама, не мога! Има още, но работният ден ме притиска. И току що реших да си направя филмов маратон с всички тези. Защото напоследък няма нищо, ама нищо свежо.О, щях да забравя. Някъде тези дни изчетох мнение за "The Human Centipede", което представяше филмчето за многооо брутално.(Извинявам се,че не мога да се сетя къде точно видях статията.)
Нищо подобно! Поне според мен. Даже на моменти си беше яка скука, недоизпипана идея, изглеждаше ми все едно присъствам на театрална постановка с много малък бюджет и актьори от квартала. Ако беше по-добре барнат, щеше да стане един страхотен филм. Единствено изродската физиономия на Dieter Laser беше за гледане.Но аз не съм критик, а обикновен зрител:)

Ужаааасно весел ден пожелавам. Следващата класация ще е на най-доброто порно евер, разбира се!:)))

кадрото е "гепнато" от тук .

Насмърцафосана неделна еуглена

2011-01-30T16:10:00.006+02:00

Неделно игриво настроение ме обзема твърде рядко. Принципно съм с възглавници на очите и мързелът ме обикаля като разгонен лемур. Защото от много време неделята ми е ден за тотален релакс, пеене на мантри в равноделен такт, усъвършенстване на поза "лотос" и пиене на кисело мляко. Ама днес какво ми стана, не знам. Такава една феерична, прииска ми се даже да направя пет( 5!) поредни виенски колела в коридора, но ме спряха навреме с цел- предотвратяване на тежки телесни повреди и излишни ремонтно-възстановяващи дейности от шпакловечен произход.В крайна сметка неделята се оказа неуспешна. Поне за момента.( час сега 15:51 h)

От сутринта.

Трети опит за Фъч- неуспешен. Мисия на битието ми- да направя ъмейзинг Фъч. Цел- непостигната. Краен резултат- тухла седмица, нещо като циментирана баница с шоколад.. Извод:- ако продължавам така, ще построя гараж в задния двор с минимална бройка Фъч-ове.
От Камарата на строителите ме търсят. Вероятно да ми връчат награда за откриването на нов вид материал, както и да стана техен виден член. В случая-членка. Ще основа Ротари клуб на Фъчовете.
С този Фъч се знаем от година поне. Все ми се опъва. Снощи филитирах бадеми поне два часа. Нацепиха ми се капилярчетата на очите, заспивах, но усилено филетирах. Демек- правят се ядките на филийки.Исках да съм подготвена. Да, знам,че има готови, но аз предпочитах всичко да е в цялата си форма на съвършенството. Ръчна изработка до най-малкият детайл. Е, нямаше как да посадя пшеница, да достигна нивото в което крайният продукт е бяло брашно, но определено останалите неща си ги направих сама( не, не съм брулила какаови дръвчета). Но..пак нищо не стана. Даже сиропът отказа да ми съдейства. Заспа във въздуха, докато принципно би трябвало да се разлее и да тече върху онова-което-трябваше-да е-блат..Стърчеше като няква шантава чурка , произлезнала от картина на Пикасо в пембяния му период.Сега пък твърде много захар съм била сложила. Само от гледката на консистенцията можех да хвана виртуален захарен диабет. Отказах се от фъчовете. Вече си имам цели три, които заминаха в килера, грижливо опаковани с етикетче " играчки за лятото-тип фризби". Знам от опит, че колкото повече стоят на хладно, толкова повече се поцинковат. Шарше ла Фъч, както се казва на чист индийски.
Поядосвах се няколко пъти, като сама се наричах с разни имена, спрях се на " насмърцафосана еуглена, такава, един фъч да не можеш да направиш" и отидох да се изтупам на терасата от тоновете брашно, неумението да правя сладки неща и разочарованието от мен самата. За да доизбия недоизхабената енергия, както и малко яд, реших да я измия. Терасата де. Която е към всекидневната. Разчекнах вратите, че да влезне слънчице. Взех най-модния леген за сезона, малко Доместос и една рошава четка. Инстал на мястото и се почва. Сипвам вода,сипвам препарат, търкам, сипвам пак вода, препарат, търкам. Що не се пени това?- си мисля. Търкам пак. Мирише яко. Е да, ама не ми мирише на белина, ами на.. отврат.. Ма на пъзня едно такова. Не можах да определя. Мота ми се в акъла какво може да е, щото ми е познато, обаче така се бях заровила с избелването на мозайката, че исках да видя колко прозрачно може да е прозрачния цвят на белите камъчета. Сипвам пак вода. Ъ?! Тва не е вода..
Брех, вони та се не трае. Спирам. Оглеждам се. Шляп!-издъних си челото. Така се плеснах.. Щото виждам какво съм направила, изсипала вместо водица де.. От Коледа още, висеше едно шише от безалкохолно, ама пълно със зелева чорба. Едно към едно си мясаше с онези, които просто не съм взела от мивката. Еугленооууу, жено проклетаааа, мие ли се тераса със зелева чорба, мааа!!. А тя газирана, вкисната, развалена, !ужас!. Живущите в къщи тичат към мен, защипали носовете си и вият като на концерт на Ицето Кидиков. Обгазила съм цялата всекидневна. Нали таковата, терасата отворена ..
-Сори, много сори, хора, объркала съм бутилките. А, ето я таз с водичката. Сега ще оправя всичко, без паника, моля. ..
Повоня си бая на пръдня . Опитах да замажа положението като напръсках с един, а после и още един, всъщност с цели три вида парфюм, но стана много по- кофти. Идея си нямам какво вдишвахме и после издишвахме. Атмосферата беше многопластова, ако мога така да се изразя. Бледите опити за шега на съседът ми, да съм си сложела табелка с "WC- такса 0.50 лв."на входната врата, ми подействаха подтискащо. Ха ха, много смешно..
Прекратих всякакви хрумки да правя нещо. Явно неделята сама ме бойкотира. Коя съм аз, че да и противореча?! Мързел, бейби. Това е.
Влизам във Фейсбоклука. Гледам, мои приятели на кадро, къркат в любимото ми кръчме с един сценарист и писател, който аз лично не долюбвам за някои неща, но все пак щеше да е интересно, ако и аз бях там. Малко ме хвана яд, че напоследък пропускам доста неща, но..самоизолацията изисква жертви. И сега какво ще правя? А още няма вечер. О, да! Сетих се! Имам за довършване едно писание за Цеко. И още едно друго на една друга тема.Тъй че явно ще се отдам на литература. После може да пошия малко гобленче. Ще наблегна на " Млада конярка пои добитък".Абе в крайна сметка не знам защо изобщо ви занимавам с моите простотии.Имам чувството,че с всеки изминал ден се отдалечавам от важните неща , които се случват покрай мен, от всичко, което се случва изобщо. Кой знае колко интересни събития има или някой в другия край на земното кълбо е направил важно откритие, или друг някой е написал велик роман, създал велика творба..А аз кво? Циментирам сладкиши и мия тераси със зелева чорба. Пффффффффф...
А накрая ще взема да приспя това ръждиво мое въображение и ще се отдам на политика. И на мотика.
Алеле мамоу, тва последното аз ли го написах?
:))))

кадрото е "взето" от тук.Не е моят Fudge де:)

Приятелче, блогче, мистерийка

2011-01-27T09:01:00.005+02:00

Дръннн, зънннн , молим, обърнете внимание към мен за малко. Мерси. Пуканки и кока -кола да не съм видяла! Току що смених мокета! Ще си ги люпите у вас. Тъй!
Както всички знаете, аз съм виден идиот, що се отнася до разни научни неща, сухи материи и така натам. Обаче като видя думата "мистерия" и всичките антени откъм северното ми разположение се изпружват. Щото друго си е да има нещо мистериозно в живота на човек. Пък и, ако е и гарнирано с майтап- още по-добре за моето храносмилане. За вашето не знам. Та ето тук днес има събитие.Аз малко късно се включих, ама докато разпрегна добитъка, кравите искаха да ядът, козите се заклещиха по разни скали, а кокошките ги събирах из двора на бай Гицо, проклетиите нйедни, та станало пладне.! Ама нищо. На мен ми е простено:)Сполай ви за днес. Аз отивам да прекратя и малкото живот останал в един зъб.Един гаден молар, който ме мъчи от седмица. Но за " Одисеята на един зъб" в някое друго включване ще разкажа.

Честита годишнина, Елисита

Малкият Голям мъж.

2011-01-24T07:28:00.004+02:00

На 12 години.

"- А ти кога пропуши?
- Ааа, чак на 25-26 години. Що? Какво си намислил?
-Нищо бе. Споко, нямам намерение да се тровя с тази гадост!"

( излъгах, разбира се)
*********
На 14 години.

" -Кога ти беше първата целувка?
- ООо, след сватбата, мам. Имаш време.
-Дааа бе даа, на мен тези не! Кажи де, ама честно!
-Казвам ти . След сватбата. Що? Да не си замислил нещо?Да няма джиджи-биджи с някое девойче?
-Не беее, просто питам."

( пак излъгах, разбира се)

***********
На 15 години.

"- Пушила ли си трева някога?
- Ауу, я ми дъхни!
- Не беее, питам само. Кажи де!
-Само веднъж, студентски простотии.Да ме питаш и мен що... Да пробвам, ама ми стана кофти.
- Ако ми беше казала,че никога не си опитвала, аз щях да пробвам и да ти кажа какво е.
-Моля?? Да не си посмял! Какво си намислил??
-Хаха, нищо бе, просто те пробвам. Споко, не ме влече това."

( лъжааа)
**********
"- Какво е да пиеш ракия ?
- Ооо, не знам. Веднъж опитах и от тогава ми е гадно даже. Виждаш,че само бира пия.Що? Да не намислил нещо??

- Не бееее..Ама като навърша 16 може ли да изпия една цяла бира?
- !!!!!!...Миии...ама с повече пяна, ок?
-Хах, ок. А картофки за мезенце ще ми направиш ли?
- Хахах, ок"

( е, тук си казах истината)

Вчера. 23.01.2011година.

"Като забогатея , ще ти купя онази къща, в Балтимор. Само я гледаш и въздишаш. И ще имаш парк към нея. И хем море, хем планина. Нали така искаш? С дървета, собствена рекичка, всичко, което искаш, към нея ще има.. Ще видиш...."

Вчера. 23.01.2011г.

"-Хей, маме! Ще ми направиш ли торта? Ама с една свещичка я искам?
-Ще ти направя бе, мам. Каквото поискаш . Само да си здрав . И си опичай акъла, ей! Иначе спирам с кюфтетата!.."

Виках му "Шомбичка". Защото ядеше даже и пюре от тиква. А аз много се радвах и бях направила цяло мазе с консервирани бурканчета. Порастна. Стана бандюга. Катереше се по гардеробите, скачаше от дървета, караше сърцето ми да изтръпва от ужас.Никога няма да забравя една албанска кафемелачка. Сещате ли се? Дълга, тежка, метална, жълта, ръчна. . Как ме цапардоса с нея по главата, само, защото го пренебрегнах, не е истина. Светът за секунда стана по-ясен и по-светъл, когато ме халоса. Преспанските камбани ведно с оная от Парижката Света Богородица дрънчаха доста убедително в продължение на минути.
Дойде друго време. Изобщо не поглеждаше никой. Не говореше с никого, не излизаше никъде, не искаше да яде.Не го питах. Не го и притеснявах.И аз съм имала своите си часове на личен свят. Всеки ги е имал. Тогава го научих да играе сантасе, си спомням. Разбиваше ме отвсякъде.
Следва още по-друго време. Днешното. Много говори, но само в къщи. Дай му кюфтета, пържени картофи , таратор, музика, геймчета и фентъзи. Напоследък пърпоря около него и се гордея като пуйка в зрял период. Изчете всичко на Кунц и Кинг. Подозирам, че е следващият Лъвкрафт. Драска си там нещо, проучва, чертае, опитва се да пише.. На мама ужасийката то...Не мога да го убедя,че Вонегът е доста добро попадение. Ще го оставя на мира. Има време .
Мълчи доста, но ме слуша много. Разговаряме. Приятелче ми е. С една и половина глава е по-висок от мен. И с няколко гънки на мозъка е по-умен. И по-красив. Момите вече го наобикалят. А моето сърце пак е в ужас. Но с доверие. Косите ми направо настръхват. Като знам колко гаден може да бъде светът с мечтателите.

24.01.2011 година

Днес моят малък голям мъж навършва 16 години. Как звучи само! Навлиза в 17-тата си годинка. Мисля да поизтръпна още малко от притеснение. И да понапържа кифтаци, че цяла тумба пубери ще идват днес. Поздрав с едно от любимите му парчета, саундтрак към един от любимите му сериали и най-любимата му Impala:)

Компилация

2011-01-23T09:51:00.004+02:00

..от вицове/лафове за хаве фън настроение , сбирщайнати от нет пространството, с най-добри чувствования от хваналата подагра от толкоз дъжд - Ирония Идиотова.

Мрачна зимна вечер. В дребната стаичка мъждука бледа лунна светлина, прокрадваща се през мръсен прозорец. Стените са напукани от телата, набутани едно до друго. Двама съпрузи , изпружени върху опърпан матрак, опакован в жълт цвят, целият обсипан с изминали години, петна и аромати, и непомирисвал "Ариел", да не говорим за "Ленор". Нито пък свински сапун.Сънят на талази се стелеше върху всички, но не и върху мъжът и жената..

-Асанеее, Асане беее, купи ма фризер беее, молим ти се веее...
-За ко тий фризер, ма? Имаш си ладилник.Млуквай ся и фащай сън. Умри и въздишай, мааа.
-Купи ми бааа, хората си слагат киффтеетата по шес месеца, кибаапчииътата на седем месеца у фризера, вааа.Пръжолити по един зима веее.
-Ти луд ли си ма?! Да държа мисото шес месеца у фризер. Аз ко ши ям ма.
-Уф, ма ся си и ти ваа. Голямо си капут.
-Млъквай, че знайш кво капут ша ти дам!! Да не стани кат Айшето и Алиту.Аааа, не ма сдосвай, че та правя на мисир, та правя!
-Що ва? Ко станало у комшиту бе?
-Ми Айшето чупила к*ра на Алито ма. И той са въздаржал да не я осъжда, ама взел, че я осъждал.
-Че как тъй ша му чупи оная работа ве?
- Ми тъй ма. Налегнала го ми ти оня тулуп и кат го почнал, та го чупил напрау. Алиту изревал и си станал кат изумен. Викнал Мульо да муй свидетел. Ма Мульо нъл сий е мульо, напрау са изложил, щото кат улезнал у съдията, кат свидетел, следиш ли ми думата, и рекъл, че ощи кат са сезирало у двора на Алито,кат улезнал демек, и почналу да му мириши на чупен к*р. И човекът взел, ча са усъмнил ли, там квото е и ич биля не му фанал дикиш на Мульо кат свидетел..Та Алиту хем окапал от съдйствуту, хем си му ий чупен к*ра. Горкото мъж. С таквоз жена, тц тц тц..
-Ам ко стана със Сульо ва? Дет одиши пред парталамента да иска там нещо си?
-Аа, ми нищо, ма. Отишъл тоз сиганин с Пульо и кат ревнали- Исками, исками, исками- ма ревали цели пети ден. И после от парталамента излезнал няква депутат ли и, кво е , щото му писнало онез серсем да ривът и го питал квот искат. Пък оня смотано ром да вземи да кажи-Ми квот дадети. И му дали няква артийка и значка, да одел да гласува. Мноо прост ром, брат, брат, ама прост.

Ай, млъквай вечи, че да спим, утри ша ходим на баня. Вмирисахми са тук. Касандра са дръгне кат крастав.И да земиш ти шес бактерии за радивоту, по два лева,че спря нещу да дрънка. Версачиту ша ходи ли на битака утре, ма?
-Ми ша ходи ва.Ма тряя да го мини първо инспекткура, да го видел дали чисти.Ейй, най-мръсното работа ни дават на нас бее, се в Чистотата!
Иии беее,Асанее, спри да са въртиш деее, ша претрепиш Ферхундету беее, едно правиш, десет убиваш начи.
И да го сложиш на Алисия отпреди на сидалката утри, кат ходити до сентъра, ша му стани лошо и ша има да връща многу. Ша окепази буланчето отпреди.
-Ни ма абстрахирай ма.Аман! Ша му го сложим, не са мисли толкуз. Уфф,виж са на кво мязаш. Спри да са уригваш мааа. Ууу, къв беши, кво урунгел стана.
Ма хавтомобила убав, нали? Турбо спринцофка, пълна инджекция, ша го карам напрау и директну, казвам ти. С прозорец към небету и летни джанти. Аз кат съм сиганин нали и аз съм хора, ама ха!
-Абе! Ти чу ли , че Бисер заклал сичкото говедо. Дошъл му някъв си грип у пилетата. Оставил само едното кон. Измряло цяло стадо офце. За една седмица сичкото туш.Щото мислел,че и тя болка ша вади и им ударил ножовката.
-Бисер с едното кон ли само, ма?
-Да бе. И брал тухли от онея къща, дет съборили, и дошли телевизора при него та го питал дали крал или само сий брал тухлите.
-Тц тц тц, сбъркано хора, хептен сивилизиращо.
- Асане бе, малкуту Зюмбюл вчера падна у клозетя. Ши го къпим ли или ша прайм ново ?
- Добре,че ма напомни.Да вземеш малко боза , кат са идваш на в къщи.
-Голям или малък?
-Абе, хай нема смисъл. Квото е.Ади заспивай, че стана вчера.

След уредените дела и документи за утрешния ден, в стаичката настъпи истинската тишина и всичкото хора заспал.

бел.ред- авторът не претендира за стилистика, граматика и така натам.

Безидейно заглавие, атмосферно налягане и Jackass

2011-01-17T10:36:00.006+02:00

Тъй като мозъкът ми започна да еволюира до формата на орех, реших, че е крайно време да направя нещо и да разровя дупката, която сама си изкопах и си ми беше доста добре в нея. Проклетият битовизъм ме беше хванал за ушите и не ме пускаше. Но се чувствах перфектно. Апатията и безинтересът към всичко понякога могат да бъдат и твои приятели, ако мога да се изразя хипотетично и метафорично( много умни думи са тва). Чета блогове. Много хора са писали за всички книги, които са изчели. Аз освен един Калитко, едно овчарче, една гега и един каталог, друго нищо не бях чела, нито пък имах намерение. Усещах се пренаситена и ми беше добре в личната си тъпота. Имах и едно преживяване, което докара в мен доста противоречиви чувства и на всичкото отгоре се налагаше да взема важно решение, но както повечето от вас знаят, аз не си падам по важните неща, да не говорим и за решения. За това оставих всичко на самотек, което само по себе си отново беше грешка, но съм свикнала все нещо да ми се случва. И вече не се питам какво ли ще ми поднесе денят, а мислех варианти как да се отърва от това, което ми се случва в момента ( отново образно казано). В животът ми нахлу човек, чието завръщане малко ме смути, защото вече бях отписала някои неща.. В началото бях доста шашната, после се намести съмнението, а в момента съм "комси-комса". С изминалите дни в които слънцето отново се показва( буквално този път) и едни кокиченца, които мернах в една градинка, аз, заедно с климатичните условия взех, че живнах. Но за малко. Атмосферното налягане ту се качваше, ту падаше, а с него и моето настроение. Куп простотии ми се случват ежедневно.То и няма да съм аз, ако нямаше абсурдни ситуации, но за първи път да не искам да ви разказвам за тях. Не може да се каже, че съм и сериозна де. Даже в момента, докато пиша това, се усмихвам, но понякога и най-добрите клоуни си имат своите моменти:) И ще спра до тук. Черпя ви с едно парче, на една мацка, която слушам вече май има-няма един месец. Е, не всеки ден, но предимно нея. Много благодаря на един младеж, който ме открехна за нея и изобщо-много ти благодаря, Младежо:) Готви се за поредната доза "лафове":))
Подариха ми това

Поръчано е лично за мен, било е уникално и единствено. Ще познаете ли какво е?:))Аз подивях от кеф и ще стане поредното нещо, което не свалям от себе си.

Оооо, а снощи гледах "Jackass 2 ".Аааааа( низходящо възклицание).. няма такива идиоти, казвам ви. Който е наясно със серийките им навремето по MTV, значи знае за каквo става въпрос;)Аз съм им фен:) Ето, до толкова съм изпростяла, но пък адски много се смея на тез кретени. Ник'ва култура няма в мен, ник'ва!;) Тва книги, тва да покажа барем малко интелект, абсурд! Да взема да понапиша рецензийка, да взема да пофилософствам..глупости. Пълен галфон съм. Хората се спукват от бачкане, а аз един работен ден и само тва. Даже и не върша няколко работи наведнъж. Вчера не помня каквo ядох, та камо ли... Пфф, пък с тва готвене, бактън( с последната дума поздравявам живущите в някои краища на БГ):). Не стига,че съм безидейна за други неща, ами и откъм идеи за манджи се изчерпах. Зяпам кулинарните блогове, преглъщам, викам си- уаа, тва ще го наготвя още днес. Мъхъм, като се прибера и знам, че ще се готвят сандвичи. Мързи ме та чак ме боли. С една дума- навряла съм си главата в задника. Тва е. Докат не пукне пролет ще си стоя все така..Обаче надобрях на табла. Ще направя на всеки гащите на лентички, толкоз съм добра вече. Надобрях и в пиенето на бира. И в гледането на филми, и в много други неща. Карах колело. Велосипед. Тук може да се изсмеете високо и любезно:)Опитах се да плета. Тук вече ви позволявам да припаднете от смях. Опитах и да зашия едни дънки.. Още не сте починали от смях?
:))
Чета ви. Всяка сутрин, захапала цигарата и пиейки кафето си:) Ще ви кажа как се разчекнах в един салон, щото бях решила да тренирам тай-бо, май-бо, степ-аеробика, танци-манци, абе цел Флашданс ви казвам:):))Но не сега:)
То хубу една жена да има тяло кат френска ваза, ама, ако тази ваза започне да прилича на размита глинена бъчва, начи нещата стават сериозни:)

Айде, приятено слушане. И хаве вън всеки ден:)

пп-кадрото е кошмар, както винаги и както всичко около мен. Идеал Петроф, а?!:)))

За празниците, Новата година и Спаска.

2011-01-03T12:35:00.004+02:00

Халооуу банда!
Така така такааа...Горката ми Режица- толкоз мухъл не бях виждала от времето, когато забравих един парцал в една кофа в една баня.Бях развъдила всякви едноклетъчни, многоклетъчни и прочие клетъчни:) Пеницилин за пет китайски династии можех да изкарам:)
Почвам отзад напред, вие , ако искате, четете диагонално:)
Днес сме трети. След два дена Режицата става на две години. Казвам го сега, защото не съм убедена, че ще мога да го напиша на 5-ти. Всъщност мога, ама докато завъртя манивелата, па после педалите и ше стане 2012година;))
После - Коледа мина. Аз я изкарах в на баба си кътника. Далечееее, далечеее, където единствения обхват беше под една круша. И в една кръчма, до която, за да стигнеш трябва да минеш един баир, да преплуваш найсе преспи, да позатънеш в две от тях, защото си абсурден гном и всичко, което е над 160см ти се струва ужаасно високо. Съвет:- гледайте да сте угащени, докато сте заровени в сняг. Проклетията явно има способността да влиза в гащите ви, че и после наглостта да се стопи в тях.. Това,че в този момент може да си мислите, че сте на Майор де Паламарка препичайки се като финно лехусче никак няма да ви помогне. Студено е, мокро е и сте трудни за откъртване.
В кръчмата( онази за която писах по-горе) , над стелажа с алкохолец, висяха свински черва с етикет, който обозначаваше рожденната дата на Гошко, Жорето, Георги, Гого- прасетата, които се бяха врекли в чревоугодничество на хората. Голям смях падна, докато четях.Пример:- " Това беше Гошко, на баба Йорданка шопара". Нещо като кончина с признание. Снимки няма, извинявам се. Знаете,че не си падам по снимките.Ама за сметка на това озобах сума ти луканки, вероятно от Гого, препоръчаха ми го.
Запознах се със Спаска. Много добро животно. Много! Каквото и да ви разправят за невестулките, не им вярвайте. Ядът всичко, включително и чушки, кабели, домати и обувки. Между нея и мен се приплъзна една такава любов, едно силно чувство, че цял ден се размотавах с един нож. Толкоз нежност напираше в мен. Особено, когато открих, че се мандрахерца ( Спаска) в хижата, докато аз и фърфалаците ми блаженно храносмилахме пържолите от родата на Гошковците и примлясваме доволно на сън.. Добре ,че със Спаска имахме различен режим на съществуване;)Голяма приказка щеше да стане, ако се бяхме засекли:)
За много години! Пазете си здравето, че аз вече и резервния черен дроб не мога да си намеря. Не че съм си намерила моя оригиналише на улицата, ама.. Здравето наистина е важно. Уверих се последните дни.
По дифолт всяка година при мен завърша скапано и започва по-скапано. Не кефя Вселената явно. Или по скоро- толкова много я кефя, че е решила само на мен да обръща внимание. Айде, молим , дарлинг Вселено, вземи си обърни погледа на някъде другаде, че да си почина, да пооотдъхна дет се вика, да излезна веднъж от вкъщи без да ми се случи нещо. Каквото и да е, молим те. Мерси.
А, да! И, ако може следващият път, когато решиш да ме пробваш дали мога да паля камина, вземи, че ме предупреди, щото идва един момент в който ти писва да вониш на опушено свинско филе. Пак мерси.

Имам си 200 последователи. Йей!:)Така поне виждам. И тук искам да замоля всеки, който не се вижда в блогрола, нека да си "бутне" линкчето към блогчето в коментар, на мейл, както ви е угодно, за да мога да чета и аз вашите неща, защото не на всеки ми се появява връзката. Ще обменим телесни течности, така да се каже. Виртуални намигвания, интернетни флуидчета, пакетче дъвки "Идеал", комплект отверки, черни жартиери, лак за нокти, едно бренеке, патрондаш и кофа с мазут. Чехлите на Селин Дион обаче не давам!;)))
Оня ден ми казват- радвай се на всеки ден така, все едно ти е последен. Погледнах казващия (тире) философ много лошо. Цапнах го с едната си вежда( щото две вече нямам) и го цапардосах с една светкавица от левият ми ирис. Как тъй все едно ми е последен бе?! Да взема да изпадна в ступор и всички фобии да ме сграбчат, и да почна да мисля дали някой калъф с джипарата си евентуално няма да ме забърше докато си вися на светофар. Или минавайки под нечия тераса, старо пиано да ме превърне в тротоарно паве. Щото видиш ли, все пак ми е последен ден.'Ма тва е ужасно! Вероятно за повечето от вас има смисъл, даже и звучи оптимистично, но мен лично ме кара да изпадам в кататония самата мисъл, че едва ли Утре ще дойде.Брррр..
Аз ще ви пожелая пък това- Живейте така, както ви харесва. Много е трудно, но в това е и очарованието, нали?!
Успешни 362 оставащи дни , приятели:)
До чукане!..ъъъ...до писане исках да кажа. Аман и аз с тез любовни драми след 00.00 часа:)))))

пп- ухааа, сега отивам да спамя в блоговете. Да си наваксам:))

Чорба "..а ла Оризоне"

2010-12-08T08:51:00.008+02:00

Печка "Лъч", обърната нагоре с реотаните( два на брой, единия изгорял), тенджера, литър вода, глава лук, една двайста ориз, бутилка олио"Бисер", с дупка на дъното, да се доизцеди самото олио, сол-една чаена лъжичка. Време- някой семестър, три дена преди изпити, смугли времена. Период- безпаричен, стипендия, опукана още в самия ден на получаването. Място - стая метър на два. Положение- студент. Имущество- две цигари, карта за транспорт, учебници, два химикала, една запалка, китара, дънки, кубинки, раница и блузка. И коса.
Състояне- слаботелесно нещо под формата на човек, гладен до припадък. В компанията на други две такива, още по-гладни. Обща картинка- всички вперили взор като къдрав бобър в атака в печката, която този ден е в ролята на готварска такава.
Слага се тенджерата върху печорето. Един дебне да не се обърне, друг дебне да не запуши твърде много, третия сипва оризец внимателно.Чакат. Чакат един час да заври. Докато чакат, си делкат една от двете цигари и обсъждат светлото си бъдеще. Банкери, актьори, лекари, велики журналисти- всичко могат да са. Стига да оцелеят докато се свари оризчето. Междувременно лукът се наситнява. Маха се изгнилата част и се изсипват само две люспи годни за готвене. Изтръскват се капките олио, потупва се бутилката с отсечени, равномерни движения. Три капки олио падат във водата.Всичкото добитък доволно. Разбърква се внимателно. Чака се още един час . Изпушва се и последната цигара.То и няма какво да и се пуши и огънчето пари по устните вече. Един дебне да не се обърне Лъч"-ът, втори дебне да не запуши, третия рови в кофата за боклук за фасове. Открива стара бележка за ток. Изглежда подходяща. Разкъсват се фасовете, изсипва се тютюна върху бележката, сгъва се внимателно и се налага филтъра от фасчето.Решават,че могат да си открият завод за свиване на цигари. Ентусиазирани са. Забравят за глада. Водата ври. Музика-Led Zeppelin, 75-а албумчето.
Един пази да не капне вода върху реотаните, че миналия път гръмна бушона, втори добавя няква чубрица, всички са в недоумения от де се взе...Чува се звук в малкото стайче. Къркорене на черва.
-Що не отидеш до вашите да вземеш малко яйца, брашно,масълце, тва-онва, ма?-пита едното зомби със сините си очи..
-Ти луда ли си? Че да ми кажат- "искаше сама, на ти сама, казахме ти". Абсурд!
- Мацки, супата ври.- другото многоклетъчно се обажда. Да я махам ли?
-Оризът как е?
- Мандрахерца се, мисля, че е добре.
-Махай, да ядем.
Маха се тенджерата, разсипва се течността и се сърба- шумно и доволно, придружено с възклицания "мммммм", "лелее, само такава супа ше правя на лапетата си, даже и милиони да имам, заклевам се!".
-Утре какво ще бъде?- заспиващи очи питат
- Ще взема малко брашно, да разточим нещо подобно на чапати ли беше, кво там..
- Тва индийско ли беше, ма?
-Да ма..само брашно и сол. Ше ползвам за точилка оня молив, дет е дълъг кат на Калин..носът бе- смях избълбуква изпод три чифта зъби.
Ноща се е спуснала върху младите им лица.За двете е късно да пътуват до квартирите си, третата разстила одеала. Лягат. Утре са на изпит. Доволни са, с тумбаци, пълни с вряла вода, пет-шес зърна ориз и сварен лук. Бърборкат си още малко, кискат се, но умората ги поваля. След една година едната ще мине задочно, защото ще стане мама, другата ще се премести в друг град, че е по-евтино, а третата ще продължи , за да стане след години банкерката, която искаше. Днес, след много години ще се чуят по телефона, за да се уговорят.Като всяка година.
Едната ще дойде от столицата, другата ще се домъкне от планините, а третата ще ги посрещне на морето.
Слагам една тенджера върху котлона на модерната си печка. Добавям наситнен лук, една чаша ориз, малко захтин и чакам да заври. Супата си е същата. Очите ми се пълнят с издайнически сълзички, но те са от лукът. Приготвям най-великата чорба евер! Кръстихме я " Вряла вода ала Оризоне" По френска технология и рецепта.Мисля,че сме си същите. Бутнах една закачалка в устата си. Така съм се ухилила...
Надувам Stairway to Heaven..
Честит 8 декември!

От А до Я

2010-12-06T16:17:00.006+02:00

Ръководство за успешно изгубване из малките улички на не дотам малък град.

Имате вече като идея дестинацията. Начертавате си карта в мозъка и не правите грешката предварително да проверите къде точно се намира точка А. Щото на вас ви трябва точка Б. Находяща се на място на което свинският ви глезен е нямал удоволствието да бъде. Татуирате си с клечка за зъби името (на мястото) върху малко останалите свободни зони в главата. Правите си един рефреш и...
... Тръгвате уверени и не, не си взимате телефони, географски карти, бг мапс в принтиран вариант върху оризова хартия с калиграфски шарки в ъгълчетата , абе нищо. Както се казва- само с едната съвест и усмивка на уста. Щото сте самоуверен човек, не, защото навън се разхождат голи шарани с перки и всички покрай вас миришат на блато..Романтично ви е просто....
... Много е важно да сте си обули възможно най-неудобните си обувки. Така хем ще присядате от време на време на някоя и друга пейка, хем няма да ви се налага да давате обяснение що сте се свили като спаружена плънка от ориз и орехи. Стафидите няма как да ви ги видят, спокойно. Ако някой ви подвикне закачливо " Еба си шарана!", то това трябва да ви радва, защото си е точно на място и време определението. Плеснете жизнерадостно с плавник и помахайте с хриле....
...Тъй като сте и без чанта( през цялото време сте се старали да не изпадате в обструктивен шок само при самата мисъл, че и джобове нямате), вие ще е добре да ожаднеете. При видът на чешмичката в парк, кръгче -седянка с пенсионери( около чешмичката), или фонтанът в центъра, моля ви, не бързайте! Наведете се спокойно, захапете цвърчащото нещо дет пуска вода и се старайте да гълтате сравнително бавно...
... Връщаме се към целта ни-точка Б. Но вие още не сте разбрали къде всъщност е точка А и изобщо има ли подобно нещо, щото всъщност тя е важна, за да стигнете до Б. Разбира се, нормално е да ви стане тъжно- все пак цял ден обикаляте и абсолютно никой няма вина за това, че ви е срам да питате. Не питайте! Никога!...
...Решавате да се върнете от там, от където сте тръгнали. Ноу уей, амиго. Няма начин просто. Вие не знаете къде се намирате. Става ви все по-забавно и изигравате за всеобща радост един казачок с елементи на ирландска джига пред събралата се тълпа..Гледате краката ви да са независими от тялото, щото никак, ама никак не ви болят. Много добър пърформанс, браво! Може малко още да ви е срам, да питате, но забелязвате, че слънцето залязва, цветята увяхват, бобът се вкисна, Северна и Южна Корея имат едно име вече- Мирна Корея, откриха Атлантида. И питате. Ето така:
Вие: -Извинете, къде се намира точка А?
Отг.: -Оооо, доста сте се отдалечили, трябва да минете през точка Ц.
Вие:-(?!? )
Изпадате в транс,прибелвате драматично комбалите(бялото с напуканите капиляри на очите) и питате:
Вие:-О, а къде се намира точка Ц и трябва ли да си извадя батискафа?
Отг.:- Ооо, като завиете на ляво, ще видите подточка а), после продължавате направо докато не стигнете тигелодиагонала между подточка б) и подточка ермалък), чаак тогава ще се озовете на точка Ц.
Вие:- Аха, ясно. А аз за коя точка Ви питах?
Отг.- За точка А.
-Вие- Но на мен ми трябва точка Б.
Отг.:-( ???!!!)( тук се изместват цели географии,отговарящият се смее силно и на висок глас)
Отг.2:- Ама защо ще правите кръгове? Така кажете! Значи, минавате през точка Ю(??!!), ето там( сочи се с показалец и среден пръст нанякъде в далечината) и като стигнете до точка Ю, пресичате, спирате, правите обратен завой и сте до точка А. От нея е много близко до точка Б.
Вие- Аха, ясно,( на вас нищо никога не ви е било ясно, тва точка Ю, подточки, за нищо ги нямате обаче). Благодарите с ляв поклон, подскок на един крак и подмятане на черен пипер зад дясно рамо, и уверени търсете буквите, хипотенузите, паралелопипедите( в тази дума има три п,две л,две а,и три е, и едно р и д, ама тва няма значение) и цялата математика я разнищвате от-до! В крайна сметка не сте длъжни непременно да си купувате шаран от световно известен магазин, нали? Пък и шаран с боза не върви.
Честит Никулден!
:)

бел.ред-авторът не претендира за граматика, стилистика, пунктоация и там квото е.

Разказ в картинки и музика

2010-12-01T13:34:00.030+02:00

Бях на културно мероприятие.
На Опера. В Операта.
Слушах, виках, ревах от кеф с глас, плясках, свирих с два пръста.Не, не на "Лешникотрошачката" бе!

Ядосвах се. Пих бира, изтрезнявах, ядох шкеме чорба, лежах на пясъка, ядох рибена чорба, пих бира, смях се, поспах, пак лежах на пясъка, правих снимки, правиха ми снимки, музика, много музика.
Три дена! като в приказките. Сега вече мога спокойно да си изхвърля черния дроб.:)
Едно желание по-малко. Бях на мижавите метри от Richie Kotzen.
Ми..това е. За другите неща няма да пиша. За това,че си забравих мопа да си бърша лигите , които се стичаха на талази по сцената до Ричи и мандибулите ми паднаха до петите, за това,че на едно парче за без малко да ревна.
За това, че по едно време се чувствах като на литературна сбирка. Имаше лелки, които и те не знаеха какво търсят там и явно съжаляваха, че не си носят плетките. Вече се уверих, че доста хора посещават всичко и всяко събитие, за да могат да кажат после,че са били. Нищо повече. Стана ми тъжно за тях. Айде, спирам. Зяпайте.:)
Сам си се кефеше. Не му пукаше (чак толкова),че пуснаха цветомузика в стил "Златният Орфей"

Разплака я тая китара.После я разсмя. После и се караше. Пък кви пръсти има, не е истина!

Майк Бенет- страшно емоционален и забавен:) Много добро барабанистче, много!

Даниъл Пиърс- скромен басист, толкова, че се вживяваше във всеки един акорд, във всяка една струна.Пич ве!:)

Малко лайф..
С моята любима посестрима и СЪчленка от клубчето "Бод и бродерия или как да овладеем тънкостите на задния шев"

Любимо!:)
А, да! Напоследък съм в як сдух. Не чета блоговете , не коментирам, няма да се извиня,(лоша Идиотова!:) убедена съм, че на всеки се случва. Даже и на най-добрите;) Е, аз не съм, но се опитвам:) Липсват ми много някои блогове, но ще си наваксам, обещавам!:)

Айде, до писане:) И се пазете!

снимките са на Тодор Динев-Тото.Един великолепен фотограф и приятел.

До Водата и обратно

2010-11-24T10:30:00.003+02:00

Добре дошли в Големия Воден Гьол. Най-добрият град за живеене според сума ти хора, анкети разни и така натам. Първото нещо, което трябва да имате, когато пристигате тук, е поне едно цяло отделение за два чифта легени, три канчета( неръждавейка), пет празни буркана -от туршията миналата зима, няколко маркуча и много , ама много бъчви с вода. Абе направо кварталните Домашни потреби си 'земете. Може и да не е дестилирана.Водата. А може и да е. Второто нещо е сапун- свински. Да се умиете като хората. Докато не почне да скърца дупето, никво спиране на търкането! Място? Възможности много- факано е с дупки. Бухате се в една , сипвате си водица, омешвате с калта и ей ти кални бани насред зима. В свещенодействието задължително трябва да участва цялата рода. Един да полива, друг да държи сапуна, а трети да пляска с мръсни ръчички и с радостни възгласи да крещи( може и истерично, позволено е)- Ура, ура, пак няма да има вода. Светът е чудесен!Добре дошли гъбични инфекции!

Тъй. Ток също няма. Лампи, газови, негазови, с олио, с масло, свещи, всякъв размер( може да ви потрябват и за други неща), много кибрит, запалки, на които има картинки -цици-мици и така натам. За разнообразие в дългите и студени, тъмни нощи.И осъзнавате, че сте се завърнали в Крепостничеството. Няма лошо. Тогава е било най-романтично и хората не са обръщали внимание на някви си там овапцани с черно нокти, задници и сплъстени коси. Ще имате време да четете мръсна поезия( даже и буквално), да се съвокуплявате на воля и да не ви пука от инсектите, които определено ще се размножават постоянно. Щото само в Големия Воден Гьол цели два дена се прави профилактика на разни тръби и други неща, по които тече вода. Така е в най-хубавия град за живеене. Аз от сега си завиждам. Няма да готвя, няма да мия чинии, децата ще започнат да лепнат по хубавите ми стени, мухи ще се пръкнат от някъде , ще настане една страхотна воняща идилия. Абсолютно ще сме готови да отидем на гарата, да застанем до една будка и жално да викаме- Батее, бате, дай пет стинки, мааа , какооо.
Сичкото чаве ще стане едно рошаво, кат циганин без история ще се размотаваме и палим огньовете на приятелството. Щото ще се сближим. Ще станем един малък голям свят в който водата ще е нещо неземно и невиждано. Ще построим кална статуя във формата на течащ чучур и две врътки, и ще полагаме умрели въшки, гниди, (който каквото си има и си намери )в жертва. Щото мизерията съешявала викат. Тъй де-съединявала.
Обожавам, когато няма вода. Таз коса на главата ми и без това гребен не е виждала, сега и от водата ще я откажа. Да се сплита, да стане една великолепна раста, че като заметна глава, въжетата да се усучат около прекрасната ми шия. Не знам защо, ама ми стана едно такова сантиментално, умилено, абе хубаво направо.И зех да понамирисвам. От сега се кефя на поникването на мъх откъм северното ми изложение върху прекрасното ми тяло в цвят сиво-черно до мръсно-ляйняно.
О, забравих и крастата. Тя е завършека на щастливят живот. Да се чешем и дръгнем до припадък. До кръв, както се казва. Да разпространим всяка една пъпка- от най-малката до най- голямата. Няма вода- няма ток-няма храна- няма хора-няма проблем. Тва шефа на ВиК го е казал, да знаете!
Айде, честита баня!

Болници и "аморе"- една продукция на "Идиот Синема Пикчърс"

2010-11-15T10:18:00.013+02:00

Никой не обича болниците. Освен хипохондриците. Аз съм от "никой". Не ме стряска миризмата на хлор, нито ме плашат спомените от памуци напоени в спирт и металните инжекции, които имаше по онова време. Помните ли ги? Едни такива гоолеми и само иглите се сменяха. Ах, тези игли. Не обичам болниците, защото трябва да чакаш. Чакаш много. Не ги обичам също така, защото аз мразя да чакам и не се възползвам вече от правото си на здравно осигуряване, а си кихам кинти като арабин, притежаваш самата болница. Не чакам. Принципно избягвам даже да минавам през болница. Като някакъв тик ми е на двигателния апарат. Краката ми сами си заобикалят въпросните сгради. Но, понякога и аз се разболявам, без да съм се консолидирала с някои мои вътрешни органи, а и те не ме питат дали искам да ме болят или предпочитам нищо да ми няма.
И понякога даже и куфарче с пари да си нося, няма как - чакам. Докато си вися на диванчето и чакам( таз дума за първи път я споменавам)- се оглеждам. До мен млада мама с фърфалак на видима възраст към 5-6 годинки. Не му спря устата на тва дете. То не бяха импровизации, то не беше чудо. На Дарт Вейдър ли не изкара хриптенето, на 350 кубиков мотор, набил спирачки в последната секунда, на видовете свирене с уста, без уста, с уши и др. неща, и не на последно място последния хит на Кондю. Примерно. Твърде вглъбена бях в хапането на устните си и стопирането на нервите ми, за да определям музикалните желания на когото и да било.. Сладурче си беше лапето, но за някои неща обвинявам нацупената му мама, която не спря да рее поглед насам-натам, нон стоп прибираше и вадеше телефона си и чат-пат попридърпваше лапето, което се опитваше в този момент да свали рекламният плакат на сироп за кашлица. От другата ми страна, бях съвсем забравила, си имах за съсед дядо, който през точно определени интервали изкарваше въздишка, толкова дълбока и мъчна, че чак визуално си представих колко му е тежък животът и идва времето за миенето с босилек при конкретни ситуации.. Освен, че въздишаше, той и ми говореше. Много споделителна личност. Разбрах му анатомията за има-няма двайсе минути. Какво му е на черния дроб, колко му е кръвното в понеделник, сряда и неделя, а другите дни пък го болят краката, ама толкова много, че даже не си усещал чейнето. Как ние младите не обръщаме внимание на здравето си и сега , ех, да бил на моите години, какви неща щял да прави..и ме изгледа едно такова доста особено, все едно съм напращяла мома с менци на рамо и закачлив поглед. Никак не подходящо за бъгнатата му простата и определено нямащ проблем с други части от тялото.. Погледнах го все едно съм видяла голям, жълт и сочен торфен червей, който току що е бил сплескан и се е чуло едно "Пльок!. Девойката с менците, сластните желания и други неща в следващия ти живот, дедо..
Станах и се прилепих до вратата. Не споменах, че бях с кански болки, които периодично ме стискаха , плъзваха по целия гръбнак и от болка имах чувството, че ще си изплюя жлъчката. За момент ми притъмняваше, на което пък бях отчасти благодарна, защото само така не виждах и не чувах нищо. Най-после познатият ми фелдфебел с кодово название "мед. сестра" ме извика и аз с възможно най-прехлебената си физиономия, се позиционирах в кабинета. И всичко се обърка тотално.
Не беше моята лекарка, която се държеше с мен, все едно съм Многострадалната Геновева, ами някво чудо на природата. То бива такава красота бива, ама Създетелят се е улял с направата на тоз чичо Доктор. А аз рядко се впечатлявам от красиви мъже, по простата причина, че в повечето случаи излизат или нарциси, зюмбюли и разни други китки, или единственото изречение, което успяват да изгъгнат е: "Ъъъъ..ко ша кайш за едно кафе,ма?"
А тук, пред мен имаше лекар + красавец + без халка.На възраст, абсолютно подходяща. Мама ме е научила, че лекарите по презумция са хубави хора и добри, и спасяват човеците от зли болести. Този беше осем в едно.
Забравих на момента какво точно ме боли. Бях като цапната с талпа и изкривих устата си в подобие на усмивка. Розови облачета нахлуха отнякъде, херувимчета задрънкаха на минатюрните си арфички, алени листенца се посипаха и две гугутки изрисуваха сърчице на тавана.А аз си забравих историята.
Човечецът ме погледна и явно не питаеше същите впечатления към мен. То и няма как. Лицето ми беше супер жълто, тъмните кръгове под очите ми се разпростираха чак до пъпа ми, а стойката ми беше на надупен китаец, увековечен как събира ориз.
Аз изохках, но не бях сигурна дали от болка или от факта, че можеше и по-добре да изглеждам, или от яд, че рандевуто ни не е при други обстоятелства. Като да речем след работа, когато с дружките си пийваме мръсните мартинита. С шес маслинки. Спасителят рипна на момента от столчето си и услужливо ме хвана под ръка, внимателно ме положи на онова нещо, дето хората лягат за преглед и още по-внимателно ме запита какво ми е, какво ме боли, всичко да си кажа. Боже! Той бил и съпричастен! Нямах сили да обърша потеклите лиги от единия ъгъл на зяпналата ми уста.
-Кажете сега, какво Ви е?-повтори той.

Исках всичко да си кажа. Телефонен номер, адрес, номер на улица, височина, тегло, ханш, гръдна обиколка, любим цвят, музика, филми- абе целия си лексикон да му връча направо. Отново измучах и този път се чу - бъбрека ми. Десен. Боли. Два дена. Вече. Камъни. Песъци. Дюни. Помощ!!
Телеграфното ми съобщение беше възприето на секундата. Каза ми да легна. Ох, ще легна бе. Където искаш и както искаш- си мисля аз, но едва ли той забеляза романтичния ми телешки взор, отправен към буците по ръцете му, които изпъваха докторската му мантия.
Ще имаме две деца- близначета. Момче и момиче. От раз да нацелим бройката и видът, както се казва. Той ще обича моите деца, аз нашите. Къщата ще ни бъде средно голяма, практична и уютна. Кучешка колибка, вероятно и котешка тоалетна ще има, предна веранда, на която ще сядаме след работния ни тежък ден , ще отпиваме от кой квото там си пие , и ще доказваме ежесекундно колко голямо е нашето аморе. Аз ще се науча в името на любовта да правя клизми.
И тук се чува звук от рязко минаване на иглата върху грамофоона плоча. Отново в реалността. Натиск върху бъбрека, канска болка, суетене, водене до друг кабинет( лично от Моя лекар), разни снимки, пишкане в чашка, боцкане в ръка, ала-бала. Отново съм на кушетката, този път с блеещ кОзи поглед, но това само, защото ми цапнаха една доза болкоуспокоително и вече можех да различа краските на деня по-ясно. От лекарството ли, какво, аз се разлигавих, станах една такава нежна и добра. Красавецът с готиния си тембър на гласа и с тъмносините си буреносни очи, (но в никакъв случай не лошо гледащи), ме изучаваше. Чисто професионално, за жалост. При въпрос за адрес, аз живнах и го изпях в тоналността на канарче в любовен период. Стана ми закачливо, та даже и доуточних точно коя врата на първи етаж. Той повдигна перфектните си вежди и се засмя с глас.Улучи ме право в дясната сърдечна камера.Божествен смях. Казах му, че принципно, когато някви си там бъбреци не ме болят, даже изглеждам прилично, че даже и се шегувам повечко . Абе изобщо като рукна ми ти един словоред, едно безумно бърборене, направо залях цялата стая, та до коридора. Сестрата, която до сега нищо не беше казала, този път ме изгледа така, все едно съм и откраднала печелившия лотариен билет. Сори, сестро, може да изглеждам като мухлясъл лимон, но женската ми природа все още е като свежа аспержа.
И , когато вече се примирих, че тез неща с джиджи-биджи стават само във филмите, пича ми изиска номера на телефона. За връзка, разъйриш ли.Я! Флуидите били взаимни.Изкарах мрежичката за събиране на пеперудки и ги излових всичките.
Обаче сестрата тоз път явно ме изгледа много, ама много лошо, щото всички знаеме, че телефон за връзка не се иска при писането на рецепта. И точно да изрецитирам всичките си телефонни номера, тъпата и гадна участ моя, която си играе с мен още от дете и винаги се появява не точно когато аз искам или когато не трябва, ми обърса една баница през лицето, за да ми припомни, че хубавите неща при мен не може просто ей така да ми се случват. . Повърнах. Буквално. Другото наименование на процеса е-издрайфах се. Викнах змията "Буааа". Още неясноти?
Отчасти на балатумчето, отчасти върху бюрцето и изцяло върху снажните гърди на чичо Доктор . Явно на стомахът ми не се е понравило само някво си лекарство да се мандрахерца в него, без никаква храна от няколко дена, и внезапно е решил да ми припомни, че съществува. Изобщо нямах намерение да гледам какво съм сътворила и върху кого. Направих един гооолям и много бърз кръгом, изфъфлих- пардон, много пардон- и се изнесох с все коси, телеса, бъбреци, далаци и любовни стрели, от кабинета. Спринтирах до кочинката си проклинайки болниците, дядковци с незагубено либидо и звучащия глас на лапето в ушите ми- Некаа силаататааа да бъде с теееб, бръм, бръмммм, бръъъъммм..
На другия ден сутринта , телефонът звъни, вдигам и един самодоволен, женски глас, от километри миришещ на някво си злорадство или там както искайте го разбирайте, ме осведоми, че съм забравила рецептата си и да съм отишла да си я взема. Като , разбира се не подмина лицемерния въпрос по-добре ли съм и, ако все още повръщам, да съм си сварила джоджен. Обещах си да и изпратя за спомен всички камъни, които изкарам от себе си. Без да ги мия!
Боже, как мразя болниците!

бел.ред- авторът не претендира за стилистично издържан текст, граматика и там каквото е. Авторът вече физически е много екстра:)

Режицата и моето Благодаря!

2010-11-12T10:50:00.011+02:00

Усмивката ми в 6.00 сутрин изглежда като жена( хм,"жена" е силно казано за мен в този час, защото тази дума предполага нещо красиво, нещо "уааууу", а не нещо като" иуууу, бляк!"), която току ще е глътнала пакетче топлийки, че и се опитва да ги върже на възел с езика си. Всичките на куп. Самовнушението ми, че денят ще е прекрасен моменталически бива разбито от крясъците на децата, разливането на прясното мляко по плочките, суетенето да се намери поне един чифт чорапи, търсенето на ключове, смяната на дрехи в последния момент от момата, която е решила, че четвъртък не се носят червени дрехи..Един съвсем обикновен старт на деня при мен. И е ноември. Ужас! До май как ще изкарам, идея си нямам. Не, не обичам месеците, имащи в етикета си буквата "Р". Нищо, че тези дни ботушите се замениха с джапанки и пот. Работата се трупа, тичам насам-натам. Ако успея да измъкна малко време, се възползвам от него и се правя на важна във Фейсбук. Добре, че го правя, защото иначе нямаше да разбера, че съм номинирана за Блог на деня. Отново! Три пъти за късмет. Така казват хората. Е, аз съм за трети път печеливш. Всички, които са гласували за мен, да ви запитам- нали знаете,че след като сте дали гласът си за идиот значи сме в една партия?:) Онази на идиотите:)))Което ужасно много ме радва, значи не съм само аз идиот.
Благодаря ви, Хора. Изоставих аз Режицата напоследък, ама ...то е от времето. И от емоционалната ми кастрация напоследък. Случва се и при най-добрите;) Еййнц, фръц!:)
А сега отивам да положа бионсето си върху гнездото от лаври и да се опитам да оцелея и този ден.
Благодаря ти, Цветелина за номинацията.:)))
Благодаря и на 14-те човека, които са гласували за мен;))
Ето, това е кратък пост:) Но най-хубавия за мен;)

Трактовка на две теории. Ретардация на Вселената, ЖУвотът и топлата бира

2010-11-05T12:14:00.008+02:00

Пиеса в две действия.

Място- Зала Нула(0) в Театъра на Неуспешните опити..
В момента- тече репетиция.
Кастинг- приключил.
Сценарии- написан за 20 минути. Време- обедна почивка.Място- канализацията на Бургас.
Причина- Точка.:) Повод- липсата на усмивката и.
С любов към ма шери Мадам

Действие първо.

Сцена три на два метра. Сумрак. Алегории се разнасят из прашасалия въздух. Дървеници играят гол покер между изгнилите дъски. Двама индивида стоят един срещу друг. Адам- дибидюс , по организъм и с листо от отровен бръшлян върху дреболийките си, и Дарвин- с мухлясъл плащ в електриково зелено. Тишина!

Адам:- О! Дарвине! Как се въздигна до нашите Небеса! Не бива ли те срам да си тук? Все пак сме различни. Даже и по телосложение!
Дарвин:- Адаме, ти си поредното доказателство, че си произлезнал от маймуна! Виж си космите! Аз съм си на земята! Бъркаш географията!
Адам:- Не Богохулствай! Той ще те порази със своя меч!( протяга ръка нагоре с изпънат показалец в очакване. Тишина)
Дарвин:( гръмогласно)- Не знам за Него, но ти наясно ли си, че имаш отровен бръшлян на оназ ти работа? Започва да придобива странна форма..Разчитах повече на Естествения подбор..( почесва се по олисялата глава .Разочарован е. Възкликва)
-Нооо....! Той не може! Не е доказан!Бог! Къде го?! ( Избухване на звуци- музика-"Фантастична симфония", 5-то движение, Берлиоз)
Адам приближава бавно и вдига поглед нагоре.Очите му се присвиват умилително. Някъде иззад завесите притичва сценичен работник и капва изкуствени сълзи в окото му) Мизансценът се променя, разчупва, разлива се тиха , ангелска музика.( Музикален фон- Моцарт,Концерт за пиано, номер 21- Andante)
Следва монолог на Адам

-О, той е Всевиш. Той ни гледа, Той е Баща ми, Дядо ми, Свако.. Той е Любовта, Омразата, Грижата и Прошката! О, Той е!( драматично реве)
Ево! Къде си, жено моя! Ела да отхапем заедно от ябълката на раздора. Ела да претрепеш твоята посестрима, таз проклета гняс, усукала се така здраво.( посочва към един клон- дъб, от най-добро качество и виснала пластмасова змия, купена от Левчето миналата година.)
( Музикалният фон си е все още Моцарт)
Дарвин:- Не знам кой кой е, но Ева, ако те види така, ще има да пали свещи години наред за нейно здраве. По-добре е да си прибереш арфата малко повечко зад това листо.
Декорът се сменя наполовина и се вкарват палми, банани и лиани.
(Таа-дааам- буфф, буффф..Тъпани се чуват отнякъде.Дарвин пръстъпва напред в светлината на прожекторите.)
Дарвин: - И човекът все пак и очевадно е произлезнал от маймуна! Наистина, признавам,че трябва да му се даде карт -бланш и позволявам да вярва в нещо, но не прекалявайте. Всяко нещо си има край и начало. В твоя случай Адаме, само начало. То бива толкоз века бива, ама вашето на нищо не прилича! Къде го твоя Бог, да му задам един природен въпрос?( отупва небрежно прашинка и отхапва от един банан)
Адам( подскача весело и се опитва да обере пластамасовите маргаритки ковнати с пирони из пода)( Музикален фон- Вивалди,"Есен" из Четири сезона)
Адам:- Казано е- вярвай и искай, и ще получиш, или нещо от сорта беше, не съм толкова сигурен. О, Дарвине, защо като се наведа ме боли кръста?
Дарвин:- Елементарно бе Адаме, имаш гръбначен стълб, а той е иззидан от прешлени, които понякога имат навика да загубват от своя ликуид и от там шиповете. Дископатийка?
( съчувствен поглед и разбиращо кимане)
Адам запява "Аве Мария" на Шуберт.
Светлината угасва. Мрак. Глас из пердетата тип зелено каре.( сд-то се разваля и няма музикален фон. Гласът е смразяващ!)
Глас:- КОЙ си позволява да ме смущава?!( тудуду-дъъъммммм..тадада-дуууммммм- разсилният имитира Вагнер и неговите Валкирии)
Глас:- Адаме?! Дарвине! Сега ще ви поразя всичките! Тече европейската лига! Не се научихте значи!
А:- Господи? Ти ли си?( върти глава на всички посоки. Плах и удървен.От страх.)
Д:- Не съм си изпил каркадето, пак халюцинирам.Причуват ми се гласове. Или може би Надка, шимпанзето, най-после е еволюирало?!( чеше бялата си брада и гледа тъпо чехлите си)
Светлината отново се връща. Тишина. Женски глас, на видима възраст къмто 3-10 хил. години.По-спокоен.
-Глупаци! Аз съм Еволюция! Нима си мислите, че само мъжете следят футболните първенства! Бог отиде за бира. Не ни дистърбвайте повече с вашите простотии,че ще ви разменим функциите и окапа цялата история, бананови листа и адамовото листо!Като споменах листо.. Адаме, що за идиотщина е това между краката ти? От толкова гори тилилейски, точно отровен бръшлян ли успя да намериш? Бегом при Ева да ти сложи мехлем. Подул си се като дирижабъла на Жул. Верн.
Дарвине! Ти си мое чедо, но моля те, разкарай тези палми от тук! Разбрахме, че се стараеш. Еразъм щеше да се гордее с теб!
Завесите се спускат. Антракт. 10 мин за курвоазие придружено от бишкоти с крем, топла бира и фъстъци.

Действие второ. Заключителна част.

Зелена морава ( мокет от Баумакс, промоция)), сини облаци ( художникът към Театъра е прекалил с абсента и облаците са леко лилави), Дарвин и Адам полегнали върху буланка, отпиват от чаши. Вино. И ядът. Грозде за два и педесе от Славейковия пазар.
Дарвин:- Ееееех, Адаме- това е жУвотът. От едно елементарно чехълче,една миниатюрна амебка бе, гледай до къде се докарахаме( отхапва киче Булгар- втора реколта)
Адам:- Ееееех, Дарвине- това е жУвотът. От един елементарен хилядолетен слух, глей до къде се докарах- все при Баща ми да си живея. И без гащи да ходя. Беднотия до шия.
Еволюция се обажда плахо и лееко раздразнено иззад единствения прожектор..
- Ъъъъъъ...ехоооооо, някой ще каже ли на тоз дръвник, Бог, ако го види на връщане, че мачът почна и съм резнала салатката.
Финал. Завесите се спускат.
Музикален фон- Shaggy - Feel The Rush.
В ролите:
Адам- Гишо- шлосер , първа категория.
Дарвин- леля Митка от Домашни потреби в квартала, веселата вдовица и втора жена на Гишо.
Гласът/Еволюция- съседката им от втори етаж. Игривата нестинарка.Купонджийка.

Аплаузи от публиката- няма. Щото няма публика.

бел.ред- авторът не претендира за лит.издържан текст, граматика , стилистика и там каквото е.

Екзистенциалност при вирусните заболявания

2010-10-21T17:40:00.005+03:00

Е, не и не!! Твърде много звуци .
Бабичката си подрежда бурканите, стадото врабчета пищят на отсрещното дърво, деца реват в двора на забавачката, листа шумолят, коли форсират, задавят се, карат се коя е по-първа и с предимство на малката уличка, плод-зеленчука се дърли със зоо магазина за едни кирливи кашони, продавачката в гаража за цайси се ядосва на вендинг машината, не пускала захар, моля ти се, мисля, че даже я ритна току що. А на мен ми иде да си отмъкна главата и да я запратя във фурната на детската градина. Дето пекат соленките за закуска. Шууп!
Не може толкова гадно да е , когато човек е хванал Вирус. Ама аз не съм го търсила, че да го хващам! За кво ми е да го ловя?! Аз всичко изпускам. Постоянно. Недоумявам как така съм го хванала, като преди дни една съвсем елементарна и скромна чаша не успях да хвана. Стана на сол. Не го хващам за първи път, честно, обаче за първи път се чувствам като дъвкана от много хора едновременно( с протези при това), после са ме глътнали, после аха да ме изплюят, ама пак ме преживят и най-накрая са се смилили и ме държат между носоглътката и хранопровода. Ужас! Всеки един малък шум ме дразни.
- Ей, лайно! Разкарай се от моята територия!( синът ми)
- Простак! Престани да ми викаш лайно! Мааааамоооооооо, кааааажи мууууууууу!( дъщеря ми)
- Престанетеведнагачеакодойда!( Аз- бледо-ядосано)
Но никъде нямам намерение да ходя. И да искам не мога. Диванът е моята Валхала, а сивият ми леген е моят горящ кораб. Салвейшън бе.
Божичко! Няма ли кой да ме застреля, че да се не мъча повече!?
Ето! Онова чудо, валякът, се връща. ГазИ, мамицата ти, смачкай и последната ми мозъчна гънка! Бръкни ми в последния неврон и го изкарай през петата ми!
"Вземи си Нурофен СТОП КОЛД, глюкоза, че да не се обезводниш, пий аспирин на всеки пет часа и почивай!"( най-добрата ми прятелка, тя е фърси при такива ситуации)
Пих. Повръщах. Пак пих. Пак другото...Ама съм смел мъжжж, продължих да пия! Да не повярваш колко много отверстия може да има човек..

-Ако още веднъж пипнеш нещата ми, ще те обезглавя и играя върху трупът ти!( синът ми-пред прага на яростта)
- Гадняр смотан! Сбъркан металист! Остави ме на мира! Мамоооооооооо, кажи му да ме оставиии на мииирааааааааа!( дъщеря ми- екзалтирана истерия)
- Стигавечечеако дойда....( аз- неуверено-апатично)

Зъррррр..Ставам, влача се. Светлозеленото ми, хавлиенко, пуффкаво,любимо халатче се влачи след задника ми. Отварям.
-Дообър деен! За водомерчето само..( инкасаторката- твърде жизнена и усмихната)
- Ето там...( аз- тотално вяло, все ми едно , ако и да беше Крисчън Бейл без гащи)

Връщам се обратно към диванчето. Облягам се и въздишам. Нещо ми мирише. Оф, не съм аз. От фурната е. Пека бутчета. В плик. Възможно най-не емкото готвене. Включваш и после изключваш печката.Ставам отново. Забравих, че инкасаторката виси в коридора за подпис. Правя лява чупка в коридора( на ти голям коридор!), подписвам се..май..връщам се обратно. Сядам на диванчето. Нещо мирише. Фак! Фурната. Ставам..
- Мамчос, нещо мирише..( синът ми-колебливо и предпазливо)
- Пилетоготовеизключихго.-( аз- все ми е едно, обърсвам лига, ръката ми остава в горна позиция, боли ме да я смъкна)
Двете ми любими изчадия започват да ДРЪНЧАТ с чиниите. ЗВЪННН на вилици!
- Маммооооо, бааатиии ми обърсааа мазноо в блузатаааааааааа( дъщеря ми- кресчендо в най-горна тоналност)
- Аре стига рева, ма! За щяло и нещяло пискаш. Млъкни, на мама и е зле!( синът ми- мъжкарската с отвъртян девствен банкебард към мен. Надежда за похвала)
- Преди три дена исках да ви дам под наем с всичките ви екстри, но днес размислих. Все още нямам миална машина. Вие сте на ход.
...........мълчи се....
Изведнъж настана тишина.Отвсякъде. Не мога да повярвам!Затварям очи и примлясвам доволно.Сещам се,че трябваше да кажа на някого нещо.
Повдигам си туловището, сядам пред компютъра и вече два часа пиша това. Пръстите ми са кашкавалено-пармеджано-настъргани, но няма как. Седнах и да предупредя леля ми с писъмце, че едва ли ще да успея за семейното събиране във Варна, после видях, че то е едва след месец.Язък!
За това, да не съм капо и за подържане на форма, ще предупредя Ламот и Ностромо- Момчета, не съм ви забравила!
Ссссвуууп!!( звук-припомка -от прясна, тънка шибалка от върбата до супера )

:))))

Вопли, стонове и кахъри на една аристократка.

2010-10-15T10:37:00.008+03:00

Тези дни са ми много натоварени. За нощите да не говорим. Жестока е моята съдба. Едно на ръка,че трябва да показвам на икономката си как точно да лъсне сребърните прибори, подарени ми от везира на Ибн Ал Коч Минзухар, доста далечна страна, за ваше сведение, друго, че забравих къде точно се намира ковчежето ми с диаманти. Много съм небрежна. Винаги си разпилявам скъпоценностите из някоя стая. Дали пък не беше в третата от ляво на дясно на осми етаж? Или в деветата кула с тайния ми будоар? Майчице!Будоара! Момъка! Точно там май, забравих преди седмица завързан за всички балдахини, панделчици и джуфки един снажен мачо с препаска на Версаче върху дреболийките му и буци по цялото тяло. Офф, после ще отида да проверя. Мисля,че му оставих "Фереро Роше" да се почерпи, така че няма да умре от глад.
Ужас! Ужас ви казвам! Толкова съм изморена,че не си чувствам аристократичния задник.След малко трябва да се приготвя за матине. С еди-кой-си принц от британската династия. Мисля,че беше някъв си Хенри ли, кво там.. Колко пъти им казах,че си падам по франсетата. И Монте Карло, ала-бала. Друго си е да кажеш- Бонжуррр, мосю Алфонс дьо Паприкаш. Да подвиеш ляво глезенче в реверанс и свенливо да погледнеш към мечът му. Имат невероятни оръжейници тез франсета, казвам ви! Големи са аристократи, заклевам се.Британците знаят само един вонящ чай и дистанция от пет метра. Да не нарушаваш личното им пространство, видиш ли..Студени са като телешкия език във петкрилният ми фризер. Простаци! Сакън, ако си отрежа от сьомгата с нокът. Аз тази ноктопластика в Мадрид си я правих, седем (7!) часа ми изографисваха японски канджи със златен брокат. Аре бе! Ако искам ще си фламбирам и обезкостя абатчето на Уестминстър бе!
Охх, наистина се чудя кое по-напред. И яхтата. Петнайстият ми слуга( аз по размери си ги подбирам слугите) ми напомни,че започнала да ръждясва.Ми да я излъска. Как излъска мойта ръжда? А?А?!
Не съм виновна,че не разбирам от яхти. Таз ми я върнаха за ресто.Няква си от Бавария Яхтабау, намсикво. Имах и още една Монтерейка, ама ми се стори много мижава, та я подарих на една приятелка. Кучката така се развилняла и развинтила с нея, че сега си живурка с някъв от Палма де Майорка и бичи крака в океана, пиейки разни фамозни коктейли..До вчера имаше само един замък в Ирландия, сега ми се прави на маркиза. На Майор де Паламарка да отиде дано!
Това натоварено ежедневие просто ще ме побърка.Ето, току що получих покана за соаре в Бангладеш. Там пък какво има? Ко ще е за някаква благотворителна цел, моля моля, аз не си раздавам особата ей така просто. Даже не знам къде се намира този палат. Което пък ме навежда на мисълта( и аз имам мисли понякога),че съм доста феймъс, както се казва. Обаче да не стане като миналия път, когато приех поканата за съвсем невинно дамско парти в градината на Елисейския дворец. Още си събирам спомените. Цели две години не мога да сглобя мозйката, която би трябвало да ми обясни защо се прибрах без гащи и как по дяволите две двугърби камили се озоваха в коридора на лятната ми вила и преживяха безценните ми кожени ботуши.Един трапер ми ги дра от Велик Бизон. А трябваше да съм в Шатовалон с неземно красив и привлекателен осемдесе и шест годишен лорд.
Оня ден идва адвокатът ми и настоятелно ми бутна някви папируси да подпиша. Било за мое добро.Аз може съм богата, но не съм чак толкоз тъпа. Ще ме карат те да купувам цял порно канал! Бреййй! Ми аз си имам в къщи безплатно бе. Градинарчето като почне да коси тоз ми ти райграс, като започне да се дупи пред новозеландските ми рози с цвят на бебешко ако, направо съдирам венецианските си пердета. Щото ме е срам сега да отида до него и да му шляпна дупарата с лопатката за торти.Но пък икономката ми се оказа тотално оперирана от тва нещо "срам и свян".
Приятелки ме разубедиха да не си правя самолетна писта върху покрива на лявото крило на кочинката ми. Там било просто идеално за шато, тюл и меки канапета. Трябвало да намеря само одалистки и евнуси, две арфи и палмови дървета.. Ма моля ви се- аз в частния си зоопарк имам две Йетита, мъжко и женско,започнаха да спелуват
думички даже. За разплод ги взех. Три Лох Нески, размножават се бетер уникалните ми зайци на точки и скъсена козина. Тяхната кожа и зайци.. Езерото започна да прелива нещо, ама бобрите от Голяма Гвинея си знят работата. Строят бентове като луди. Одалистки само ми лиспват. Докат не ги видя в Червената книга, че са на изчезване- не купувам!
Аз се чудя как да изхранвам триглава Ламя, дето един принц( който я е пребил с голям финес, така ми казаха) ми я подари в знак на мои духови услуги и заедно папкахме от златната ябълка, те се чудят как да им направя кефа..Уволних пазача на Станка, ламята. Тоз смешник да вземе да я пои с ром. С моя ром!! Който сама си го доставих от Карибите. Копах със собствените си аристократични пръсти цяла дъбова гора, че да може на спокойствие да си ферментира в бъчвата, която пак аз!, наблягам, създадох!. Ахх, спомени.Докато се наслаждавах на натюрела, който исках,че ми беше писнало от лукс, там се запознах с вожда Великия Хвани Ми Го Здраво, който е бил потомък още по времето на Колумб и Веспучи. Такъв здравеняк, такова чудо на карибските небеса не бях пипала....Отплеснах се, извинете.!!
Купища покани ме чакат на извезаното ми със златни ширити бюро от династията Мадрапутра. Няма как да я знаете, тя е забравена династия.
Съществувала е по времето на древните народи, лека им пръст и мир на душата. Най-интересното на тва бюрце е, че е обковано с дузина очни ябълки на отдавна умрели и плитко заровени същества. Така и не ми казаха какви са били точно тези същества.Тея от Сотбис са големи капути. Но по цвета на очите( на обкова от очни ябълки де) имам силно подозрение, че са ме метнали. Особено едните ириси- много ми приличат на един познат, който се опита да ми открадне сребристата мантия, подарък ми от ТутанакМакон Джеронимо- забравен и низвергнат принц на Египет с американска жилка, но все още много богат. Но..не ме интересува. Всеки , който ми пречи, се среща с адвокатът ми и той е поел всичко на плещите си. Сега като се замисля, на една от картините в диагоналния коридор,автопортрет на Рембранд,кожата му ми изглежда доста свежа и прясна.Като истинска е, мамка му! Лъщи и мога да видя порите и фоликулите на космите. Не знам, объркана съм..Рембранд имал ли е пиърсинг бе? И татус на лявата ноздра- сърчице с пречупена стрела и надпис със синьо мастило- "Ай лове Мима форевъ-1978" ?? Хммм..Пък де да знаеш, изкуството вече е доста напреднало.Няма да си тормозя красивата главица с излишни неща.

Е, аз ще ви оставям. Имам да върша куп задачки. Козметичката ме чака в салона ми, джакузито вероятно вече е прегряло, а и голф с Обама имам да играя.Много досаден е, иска да инсталира някво червено копче в моята стая, защото домът ми бил идеален за целта. Ма не си казал бе, бейби. Пълна съм с копчета и капси. Но няма как да му откажа поредната просба за аудиенция. Мисля да свърша една полезна дейност- докато се плацикам в джакузито, пълно с топло, бълбукащо прясно мляко, ще взема да помисля за купона по случай петата си сватба. Дано само не стане като втората. Уж по едно за отскок, а ега ти скока беше. От някъв си сеизмологичен институт ми се обадиха да ми кажат,че аз съм виновна за Тайфун с нежно име ли беше, не помня. Земетресението в Стражица, и него ми преписаха върху синекръвният ми гръбнак. Айде бе! На Монсерат Кабайе ги разправайте тея. И да, много бих искала да запозная читателките ми с един верен и надежден приятел, който никога не ме е предавал до сега- граф Душ дьо Масаже. Но друг път.
Успешен, аристократичен и перверзен ден ви желая, мили дами.
Алоуу, господата, не се офлянквайте кат на дядо ми пенсията, ами се наредете в шпалир и отдайте почест с...вие си знаете с какво..
Ваша Ирона фон Идиот.

бел.ред- авторът не претендира за стилистично издържан текст, граматика и там каквото е. Всяка прилика с лица и събития е тотално случайна, но не и невъзможна;)))

Неинтелектуален и познат отчет в 30 точки,

2010-09-27T11:35:00.013+03:00

1. Нет имам.Амин! И пу-пу.Гръмна ми дънцето на едното компотче обаче. Измислих нова псувня. Не, не съм Дама.
2. Дъщеря ми не иска да учи руски език, а е ЗИП( Задължително демек!)
3. Не разбирам защо трябва да е задължително.
4. Като новинарска емисия съм- само лоши новини "показвам"
5. Много хора се цупят, че не коментирам в блоговете им.
6. Не разбирам защо трябва да коментирам, когато някой преди мен е казал абсолютното същото, което аз съм искала да кажа.Или просто няма какво да добавя.Или просто ме е срам да не би да е неподходящо?
7.С Мадам Куртоазия не се познавам обаче.
8. Мисля, че изпадам в депресия. Счупих си нокът.
9. Всъщност изпаднах в депресия от момента в който един кон мина под терасата ми в 4 часа сутринта. Сам! Един кон, м.р., ед.ч. Етаж-първи. Можех да пипна ооогромния му гръб.
10.Липсва ми ароматa на море и вкиснати водорасли, който имах от 17 етаж..Страхотните кървави залези също.И лунната пътека върху оловния гръб на морето.
11.Сега усещам само мирисa на недоизпраните кюлоти на съседката с която си споделяме една тераса и ни дели едно шукаритетно стъкло с орнаменти..
12.Съседката е на 87 години е с Алцхаймер.
13. Ужасна съм, знам, мерси.
14. Изчетох "Готварската книга на леля Ог".Отново! Починах от смях.
15. Приготвих любимите картофени кюфтета на Ринсуинд. Станаха, му се не види!
16. Някои рецепти са напълно и абсЕлютно приложими! Клинично тествано е!
17. В едното даскало ми искаха 55 кинта за нова дъска, нови завески и бля-бля.
18. После ми поискаха още 30 лв за помагала. По руски!( ЗИП, сещате ли се?!)
19. В другото даскало направо ми казаха да вадя кредитна/дебитна-квото дам.
20. Синът ми иска нови струни за Кремоната. Ще му купя. Да си направя гарота.
21. Иска и черно кожено яке. Като на Дийн. От "Supernatural" . Луд фен е. Аз не. На сериалчето. На Дийн обаче да. Много хенсъм е пичът. Мъъърррр...
22. Исках хубави плочки в коридор . Исках и голям коридор. Имам. Пребивам се вече два пъти.На ти хубави плочки. Вече не ги искам чак толкова.
23. Уплътнението на един тъп маркуч на пералнята сдаде багажа.
24.Тя протече. От Апокалипсиса в нея, една тумба хлебарки се изнесе. Подозирах,че са се изместили заедно с мен от 15 блок, но аз имах стратегия и ги причаквах с чехъл и чук в ръка.И Брамс в акомпанимент.
25. Съседите ми са адски надути.Ти му се усмихваш, то те гледа с лилавото на очите. Ако знаеха, че идвам с инсекти в кичозната им кооперация , щях да вися на отсрещното дърво с чул на главата. Като оня кон.Ама той пък беше без чул. Пак съм прецакана.
26.Приятелката ми има рожден ден в петък. Дрескодът бил- черно или червено.
27.Най-хубавата ми одежда,( аз цветни нямам), вече не ми подхожда. Приличам на гибердясало говедо с тройна захапка в нея..
28. Усещам,че пак ще изпадна в депресия.
29. Стана ли ви досадно вече?
30.Щото мога и още, ама си изпуших цигарата.

31( извънредна)- всъщност само се жалвам. Истината е ,че се чувствам прекрасно:)

Обичайно, нищо ново, даже е смешно.

2010-09-20T12:39:00.009+03:00

- Добър ден.Към кого трябва да се обърна, за да изискам детайлизирана справка за проведени телефонни разговори? Отново?- питам аз любезно и усмихнато едно девойче в офис на бате Виваком.
- Ооо, трябва да се обадите на тел.123 и там вече ще Ви насочат.
-Мне, те ме насочиха тук, при вас.
- Мне, не става при нас.
- Но аз тигелирам няколко пъти един булевард и три пресечки вече почти месец. Да Ви приличам на пинг понг-че?
-Няма как да направите тук заявка за детайлизирана справка!
-Ок, момент- вадя мобилното си апаратче от торбата, цък-цък-цък, набирам 123.Тра-ла-лааа, започва се песновката, която е една и съща от времето на баба ми Иванка, мир на праха и. Най-после се вдига от отсрещната страна, аз започвам да обяснявам, момъкът с когото разговарях поиска пък да говори с момата. Говориха си двамката, аз дъвча дъвка и скучно зяпам на някъде, щото много добре знам какво ще последва.
-Мда, ето, попълнете тази бланка- подават ми една хартишка, заедно с телефончето ми. Прилежно попълвам всичко, барабар с новия ми адрес.Не че не ми е познато..
Взима се бланката, бива и хвърлен един мимолетен поглед и последва възклицание-Аааа, ма Вие сте с нов адрес??
-Ми дааа, от десет дена вися като краставица на кол и чакам да ми пратите техник на новия ми адрес. Даже си имам копие от молбата за прехвърляне.
Малии, колко добре съм подготвена, мисля и продължавам да дъвча явно и ядно дъвка. Така разбрах, че нервите ми биват овладявани, нищо, че задните молари се валят из устата ми вече и си играйкат на боулинг с езикът ми. Напоследък все със нерви си имам работа и дъвката ми помага. Без чейне останах, но поне се сдържам.
- А защо тук не е отбелязано?- все още доста чудно зяпа девойката, този път мониторът на лаптоп.
-Че знам ли..Вие ми кажете? -повдигам вежди и ги залепвам въпросително-назидателно върху лицето на служителката.
-Хмм...Май ще трябва отново да правите заявка.
Тук вече задъвках честотно Уинтърфреша и едвам се удържах да не го изплюя на белите плочки.
-Мнем, нищо няма да попълвам ОТНОВО, нито пък да пиша, най-малко пък да заявявам. Омръзна ми все едно и също. Изобщо не сте координирани с другите офиси, нито с безполезният телефон 123, нито с нищо! От яд и пяна, без да искам наистина изплюх дъвката и тя цопна на плота, пред безупречно лакираните нокти на момичето. То сведе поглед към сплесканата джвачка, погледна ме многозначително, аз си я взех и най-безцеремонно си я набутах обратно в устата. Изобщо не ми беше ни до бактерии, ни до микроби алпинисти..Не знам защо, но точно в този момент си спомних за даскала ми по физика, който си беше като пръскачка, докато ни обясняваше за п*ткообразният магнит.Не можеше да казва- "подковообразен", горкият, и никой не сядаше на предните чинове.Всичко в плюнки беше. Досмеша ме..ама за малко.
- Вижте сега- левият ми глезен затактува по пода- на нов адрес съм вече от почти две седмици, от десет дена Виваком уж знае за него, новия де, от три дена мрънкам и звъня с въпроси за проклетата детайлизирана справка, а Вие от двайсе минути ме гледате учудено.А най-интересното е, че все на Вас случвам. Толкоз ли съм незапомняща се?? С едното око гледам накриво.Тва се помни!
Мамзелата изпод мигли ме погледна в очите, сякаш наистина очакваше едно от двете , ляво или дясно, да се изкриви порядъчно и да забегне към ухото ми. .
- Не можем да помним всеки,госпожице!
- Едва ли са много хората, които имат месечна сметка за телефон от 683 лева.(цифрите няма да ви ги пиша с думи, че ще припадна за поредно)
-Аааааа, ма Вие ли сте тази?! Дето майка Ви нещо там, набирала телевизионни игри...- и млъкна, поглеждайки ме съчувствено.
-Ааааа, ма дааааа..Аз съм си така и същата вече месец и кусур, вие пък нищо не правите. Докато не си платя телефона, няма как да активирам /ми изместят/ ми пуснат целият пакет, а докато не разбера дали действително е такава сумата, няма да платя телефона.И изобщо кашата е доста добре объркана, така че вземете се задействайте най-после!-говорейки, схрусках нещо заедно с проклетата дъвка и при самата мисъл, че не знам какво може да е, ми се доповръща.
- Ма вие трябва вече да сте я получила!
-Ми не, ние не сме я получили!
- Ми изпратена ви е на стария адрес!
-Ми аз я поисках на новият!
-Явно нещо се е объркало...
-Явно да. И кво прайм?
- Момент, ще видя какво мога да направя.
- Не гледайте, а го направете.-
И така...Най-ранна дата- 23.09..между 13 и 15 часа, Техни Величества Техниците ще благоволят да дойдат. Щото било натоварено из Бургас и явно хората се пребиват да си откриват тел. постове и прекарват нет от Виваком...Иначе си получих детайлизираната справка след почти два часа.Но поне беше този ден. Погледнах всичките 21 страници с подробен отчет и всичките съдържащи един и същи номер, започващ с 0900..Погледнах небесата, втренчих влажен взор из небешната шир и пратих една сочна благословия към Гърция, един апартамент в който живее една жена, която е моята мама. Честито ми. Идеята да си засадя картофи на терасата вече не ми изглежда толкова абсурдна, както и в пет-шес легена да си завъдя оризец. Хляб и зъби все ще се намерят. От днес ми викайте Ко Ши Ям. А другата седмица ще се прекръстя на Ко То Има.( взаимствам имената от една семейна двойка, доста подходящи ми изглеждат)
А да, и след като приключа с всички видни мобилни оператори, сметам да си отгледам гугутки.
А да, и да знаете, че , ако решите да си пробвате късмета по този начин, една секунда е 2.50лв. На розов телефон да беше звъняла, нямаше да се ядосам толкоз!
:)))))))

Авторът моли да не се обръща внимание на Виваком,ТВ игрите и прочие, а да се посмеем заедно на абсурдите:)

бел.ред- авторът не претендира за граматически, стилистически и там каквото е издържан текст.

Диети номер две. Лекция втора.

2010-09-11T09:29:00.007+03:00

Мдам, лятото си отиде ,а с него и дванайсет чувала с боклуци, събирани през годините, седем пакетчета с чубрица, три с джоджен , два изгнили картофа, половин секция, кръстът ми, бицепса на дясната ми ръка и половинка от задника ми. Цял обувен магазин също, който не знаех,че имам в лявото шкафче. Обувки всякви. От стари маратонки до един чепик с много висок ток и леопардови шарки. Идея си нямам какво съм си мислела, когато съм ги купувала тези обувчици. Вероятно за мъжки прашки със същите орнаментчета,(не за мен , разбира се, вие пък..!), но едно знам със сигурност- никога не ги бях обувала и си стояха все така лъскави и с етикетчето на подметката. Подарих ги на една съседка, която така им се израдва, все едно съм и дала печеливш билет от лотарията. Оня ден я гледам- обула ги. Едвам ходи с тях, ама гъзария, сестро, тва е. Местила съм се доста пъти, при това от един град в друг, но това , последното, си беше цяло събитие. Всеки път като ходих до контейнерите се изкушавах да погледна в чувала за последно,че знам ли, " нещо все пак може да ми свърши работа". После , разбира се отказвах и го мятах със затворени очи. Едно нещо разбрах- човек , когато реши да разкара излишните неща, изобщо не трябва да се зачудва, ами да мята смело и да не му пука. Сега като се сетя,че покрай цялата тази теория, изхвърлих ставчета и дреболийки, които не би трябвало да махам, малко ме е яд, ама какво пък. И другата година ще има лято, и другата година пак ще съм затрупана с боклуци. Не съм Плюшкин, в никакъв случай, ама пуста моя мания да събирам разни джуджавки, като керамични слончета, едно тумбесто нещо, дето още не знам какво е, обаче е много тумбесто и прилича на бебешко дупе, стар , класически модел на Шеви от 59-та година, (проклети бензиностанции, които предлагат такива играчки...)Събрала съм си доста колички и изобщо нямам намерение да си ги изхвърлям. Като броевете ми на "Максим". Обожавам го това списание. Викат, било Библията на мъжете. Мооже, а за жените е , поне за мен, вариацията на гланцираното списание "Бод и бродерия" или " Моралните устои на една млада дама- етикет и прилично държание"..Както и да е. Нямам намерение да ви занимавам с такива тривиални неща, като едно местене на тригодишен живот, ами да ви пусна извадка от комюнике на част от известните лекции на познатата ви и изключително убедителна мотиваторка, мадам Химка Пожарова и нейната теория за Лунната диета. Вероятно сте очаквали Разделното хранене, но мадам Пожарова винаги е следила модните тенденции и явно Лунната диета сега е на първа линия. Моля да се отбележе, че в статията има лек нюанс на продуктово позициониране, което ще срещнете по-долу..И така:

Лекция втора

" Здравейте, мили, отлабващи хора. Днес ще разгледаме Луната, фазите и диетата, която е прикрепена към нея. Напоследък забелязвам все по-отвеяни електрони из улиците и това ме накара да се замисля, дали не съм прекалила с първата си лекция, но после разбрах,че всичко се дължало на тази голяма топка с петна..
Първа фаза - готвите се за пълнолунието. Изваждате де що има инфо относно позиция, час, окръгляне, заобляне на луната, затваряте очи и мисленно се подготвяте за предстоящото ви ядене на ..нищо. Преди това ви съветвам добре да се подготвите. Като да речем с няколко чифта пържоли,сочни и по-мазнички, за развитие на мозъчната кора и възникването на няколко гънки в повече, телешко задушено по милански, няколко порции пържени картофки, ако искате със сиренце, ако искате не, важното е да се набухате добре.Една йена с мусака, придружена с две-три кила изпразнени чушки със сосче. По вашия край може и да се наричат пълнени, но заглавието не е чак толкова важно. Минете за финал с две-четири парчета сочна торта с ванилов крем и обилно полята с фондан от шоколад, три кофи сладолед с топинг от черита , боровинки или там какъвто топинг си обичате. Погледнете лунният календар. Виждате, че ви остават едва няколко часа до диетата. Обадете се на майка ви, леля ви, баба ви, жена си, мъжа си, свако си, седмата ви братовчедка по съребрена линия, да ви приготвят няколко тави с пуффкава баница и ги посетете един по един за тези часове. Уважете ги , като изядете всичко, което са ви приготвили. Изпийте целия алкохол, който ви се намира под ръка, под крак, под лакът. Бирата вместо вода. Обещавам висенето срещу лунната светлина да бъде доста весело и едва ли ще ви пука, че после храносмилателният ви тракт ще има собствено мнение относно кое трябва да излезне на свобода от стомаха ви, и кое е ще остане. Залагам на първото- нищо няма да остане. Така. Идва важният момент. Луната вече е пълна. Направо се е оцъклила. Това е вашето време. Излезте на терасата/градината, пуснете си песновката на кака Нети "Луната спи" или запейте руският романс" Я радилась на Луне, на трапичной ложе, падарило сольнце мне бранзавую кожу...." или там както беше песновката и приходящият към нея руски език.. Не е важно само безядието, ами и емоционалната настройка все пак. Някои се поклащат в ритъм с музиката, която са си избрали, докато чакат лунните лъчи да стопят някоя и друга тлъстинка, но аз лично ви препоръчвам да е по-бавна, пооо-нежна, нещо евъргрийнче, чилаутче, защото имахме случай с пациент, който изби цялата риба и раци с Макарена. Така се вживя в целта си и шеста фаза на луната,че после го събирахме с лопатки от тротоара..Такова кълчене е паднало,че явно се е помислил за някво сбъркано ямакаши и е пренебрегнал фактът, че парапети на балконът му н-я-м-а-ш-е!. Свидетели твърдят ,че бил доволен от живота докато падал. Гоолямо подскачане е било явно.Това хем ни радва, хем ни тревожи, но..
Извинете за това грозно отклоненние, но все пак съм длъжна да ви предупредя за странични явления.Луната води и до лудост, както съм убедена, знаете. С радост мога да кажа обаче,че подобни инциденти вече няма, тъй като плантацията ни от мента вече е доста голяма, а както се знае, ментата действа благоприятно на нервната система.
( ето го продуктовото позициониране)

-Купете си килограм добре изсушена мента от нивата на Фуражка Пожарова( моята обична сестра) и ви гарантираме спокоен остатък от дни. Предлагаме я като разфасовки от по 0.50кг, 1.00кг и 5.00 кг. За по- нервните ни клиенти, осигуряваме лично място насред нивата и удобно столче за директна консумация и паша. За връзка и поръчка, свържете се с Фуражка Пожарова на телефон 0900 234 657 76 или на адрес- ул. Ментова нива 54, до последния бустан на село Ментовка между разклона на Бял облак и Мастиково.
Да продължим.
Много са важни чЕтвъртите. Те са точно две- първа и последна. Може да ви звучи злокобно, но не се притеснявайте. Между тях имате време да подстрижете косата си, изпилите кучешките зъби, които някак си са започнали да растът самички малко повече, отколкото би трябвало. Освен това натвърдвам да имате едно важно приспособление като ъглошлайф за ноктищата , които ще ви избият ненадейно и от всякъде. По време на новолунието може леко да започнете да виете срещу Луната. Едно такова желание ще ви обвие... като мъгла морски фар, като пухена завивка измръзнало тяло, като топъл чай появил се изневиделица, докато сте изкачвали Стъпалото на Хилари на връх Джомолунгма...Но за тези и други сравнения ще говорим в литературният ни клуб, отново се извинявам за лириката.
Третата седмица на месеца се пада желаното пълнолуние. Двайсе и четири часа да не сте посмели да хапнете нищо! Ама нищо! и после поне още половин час. След като мине това време и не си спомняте защо лицето ви е придобило кръвожаден вид, дрехите ви мязат на парцала на чистачката от службата ви, не се тревожете. Има някои реакции по време на една от фазите на луната, така че напълно оправдано е всичко. За всеки случай си пригответе пари за адвокат. Ако нямате, няма как , ще прежалите плазмата си, за да платите гаранцията, която съдът е определил. И не се чудете къде е Милчо, който ви дължи пари от три месеца, просто скрийте дрехите му някъде и измийте зъбите си, като уплакнете и устата си с ментова фреш вода за устна и орална хигиена. Няма начин, вие спазвате все пак Лунната диета и без жертви едва ли ще се разминете. Важното е,че сте отслабнали с цяло кило и 478 грама. И това едва за един месец. Ако повтаряте тази диета и сте постоянни в решението си, също така силно препоръчвам да не разковавате дъските , които ограждат леглото ви, защото опасността да ходите насън все още не е минала. Категорично е забранено гледането на филми, с насоченост и тематика- върколаци, вълци, Анимал планет, Дискавърито и други. Това, че било нормално да се вие срещу луната са пълни измислици на някой, който е прекалил с въпросната диета и е нарушил основните правила при нейното спазване. Само да предупредя, че склонността да развиете пристрастяване към нея е доста голяма, за това е жеелателно да споделите с най-близките си какво възнамерявате да правите.Поне ножовете да скрият, теслата от гаража и на мазето да бъдат сложени решетки.Но това са вече мерки, които се взимат само и единствено за най-напредналите в тази идеална и без рискове за здравето диета.
Успех!
С ваш беше Химка Пожарова, виден диетолог. До следващата лекция, която ще има съвсем различен характер. А имено- Как да се държим в/с обществото след като сме разбрали, че сме разорени, половинката ни е забегнала в Тибет, а в работата ни мислят за психопат, социопат и всякакъв вид пат.

бел.ред- авторът не претендира за граматика, стилистично издържан текст или каквото и да е. Всяко съвпадение с действителни лица, събития и диети, е чиста случайност.

картинката от тук

Високият Рус Китаец и неговото Сбогом

2010-08-23T09:08:00.012+03:00

Краят на седмицата наближава.Та си викам да дам отчет,че хептен няма да мога да си наглеждам Режицата.
Тогава ще стане Великото преселение на Високият Рус Китаец. Аз в главната роля, ако не сте разбрали. Времето, когато от Вселенските небеса ще се шкартирам направо и надолу в Мрачните полета на първи етаж. Мдам, от сеемнайсти(17!) слизам на първи(1) . От облаците се позициционирам в задно дворче с тента, място за скаричка и столчета.Бонус към кочинката било. Кооперацийка една. От някви си мижави квадрата, ще живея в банята на Бъкингамският дворец. Сега си търся конче с което да припкам из
коридора, толкова лъснат,че трябва да си купувам хавлиени чорапки, да мога да се лъзгам, танцувайки лебедите и тяхното езеро..
Сбогом Моджо Джоджо, прилепи в мивката и бабо Дженке.Да си събираш режийните още хиляда години дано!
Сбогом четен и нечетен асансьори, вашата мама, вече не ме бърка дали ще спирате между етажите или просто ще спрете да работите, ей така, за разнообразие и по-голям фън на живущите.
Сбогом милиони и безкрайни Стълби, които някой друг ще изкачва, когато спре токът.
Сбогом гадна Топлофикация, която ми съдира пор'тофела всеки месец. И която пускаш топлата вода само, когато на теб ти е кеф.А аз трябва да изчегъртвам килата кир от мен и безащитните ми дечица.И мъхът, израстнал откъм северното изложение на телата ни.
Сбогом Течение и Ветрове, които се събирате редовно в антрето метър на два и си обсъждате кой джам е по-добре да ми счупите и как е най-приятно да откъртите мазилката от стената, при тряскането на вратата. Особено Ветрове- на вас дължа издирването вече втора година на оня чаршаф,с йероглифите, който почти нищо не ми струваше, само някви си 70 кинта.Едно панталонче, една ризка и една калъфка на възглавница. Към комплектче ми беше милата.Издухахте ми мозъка,заклевам се!
Сбогом Дъждове, които ми се набивахте в прозорците и ми идвахте на гости в хола,
навирайки в лицето ми Поканите, извезани с водни нишки насмърцафосани и на които пишеше: " Заповядайте при Идиотова. Мотото на партито е- Да наводним паркета
качествено. Домакинята обещава голяма и незабравима веселба с парцали и мопове. Дата на джамбурето- всяка есен и пролет.Или, когато госпойца Балийска си изкаже подходящата за целта прогноза за времето".
От тогава заобичах купесто-дъждовната облачност с гръмотевици и превалявания.Някаква весела искра в нежното ми сърце се породи от както разбрах, че няма гръмоотводче на блокчето.И нито един път не загубих надежда все някога да се
превърна в опушено идиотско,поръсено обилно с подправка за барбекю. Ей така, докато си гледкам природните стихии, отпивайки топъл пунш.Или гоня въжения простор, който така и не разбра,че трябва да стои изпънат и вързан...
Сбогом изключително приятна Воня, идваща от тръбите зад стелажът ми с обувки. Ще ми липсва твоето присъствие всяка зима и през жежките летни следобеди( тогава си най-воняща и провокираш към романтични изпълнения). Обещавам, че ще подаря
марлите напоени със сода и противогаза на някой друг идиот.На теб дължа обострянето на обонянието ми, както и вкарването на нови цветущи думички в речникът ми.Не знам дали ще останеш в сърцето ми, но определено ще останеш в носът ми доста дълго време.
Сбогом съседи от горе, които си изхвърляте боклуците в тоалетната чиния и аз трябва да извършвам извънредно веселата и приятна дейност - отпушвам кенефи всякви.От тогава научих някои мантри за успокояване на разсъдъка и медитиране под лунна светлина, опитвайки се да обичам ближния...и да пея (не, не нервно, нее, в никакъв случай)- "I feel good" на добрия, стар Джеймс Браун.Купих си хилти, ако не сте разбрали още.
Сбогом съседи от долу- ужасно много ще ми е мъчно, че вече няма да мога да слушам Борис Дали фючъринг Кондьо, когато решавате просто ей така да изпълните с гюбеци и дудуци моето съзнание, което се обезвъздушава с музичката ви посред нощите. Тъкмо свикнах да правя литературните си анализи върху текстовете и да извличам най-различни интерпретации от думите на съпругът:-"Ти еб***(бийп) мамичката ку**(бийп) на тебееее.Арееее Упсааааа"..Просто ми иде да се гътна и самоубия от мъка повече от ритуално с една от струните на старата ми Кремона.

Сбогом бабиери, които си правите форумите пред блока всеки ден. Там където отивам няма пейка пред вход.. Ха! На ви!
Сбогом Малко кученце на съседа от еди-кой-си-етаж, което редовно се опитваше да ми захапеш глезенчето.Верно е,че свинско не ядеш, но защо точно аз?! Някой ден ще те причакам зад борчето, където акаш, обещавам ти.
Сбогом на всички които знаеха как се казвам, а аз само мигах с вълнисти вежди и се чудих "ти пък кой/коя беше?"

Сбогом 15-ти блок в Лазур! Ще ми липсваш!

Някой да знае как се разглобява буржоазна секция? Щото аз без зъби останах вече.Тез болтове били много яко завинтени бе!!
:)) Спокоен и весел остатък на лято пожелавам :)))

ЪЪъъ...кво е станало с коментарите бе?

Утопия. Или за Мира, момичето с ключ..

2010-08-12T16:55:00.005+03:00

Оставащият ден заваля като слънчевите лъчи през пелена от вода.Момичето се обърна назад и погледна през премрежен поглед стръмнината, която обграждаше малкото селце. Погледът му обходи зеленото, синьото, кафявото, старото, и се спря върху една миниатюрна локвичка от снежна кал. Наведе се , протри с ръка повърхността и една сълза се отрони от зеницата, в която се отразяваше миналото му. Изправи се леко, въздъхна тихо, като перо, паднало от ръката на нечии писател и тръгна по криволичещата пътека. Носеше само една торба, прошита с време, кръпки от мигове и много цветни камъчета.Блещукаха зад него , оставяйки следи като падащи небесни опашки на звездопади. Походката му беше лека, почти се носеше из въздуха и краката му не опираха нищо. Погледна много напред и видя какво я очаква. Преряза като с нож картината, изтри някои галерии, които и се виждаха твърде малки, нескопосани и дръпна ръчката в мозъчето си, която управляваше желанията и. Заревото се спусна над мъничката и шапка, кадфето от косите и, алено червени, и разпръскващи воал от мораво, падащи на талази, се скри на сигурно място в пазвата и. Тя просто тръгна, решила да промени съдбата на себе си, да изтръгне някои дребни , малки неща, които до сега носеше. И които просто и пречеха. Усмихна се разсеяно на пилето, което човкаше нещо из камънаците и напеклия път.И което я следваше от сутринта.Като миг. Като припомка.
Вечерта се спускаше бавно и сгромолясващо над езера, ливади и китни планини. Ако някой можеше да види всъщност каквото трябваше да види, то гледката щеше да е следната- едно момиче, една торба, пробляскваща с хиляди милионни блещунки, една пътека, едно синьо-черно-златисто небе и едни очи, вперени в далечината и присвити в онова, което всеки наричаше Бъдеще. Но никой не вижда малкото нещо, което висеше на сребърна верижка, поклаща се небрежно върху тънката риза на момичето- ключ. Малък, но могъщ ключ. Оня За Бъдещето. Колко от нас имат такива ключета, а? Но и за това ще разкажем..Или тя сама ще напише..
Момичето се казваше Мира, а светът в който живееше и който напускаше – Светоглав.
Тя отиваше на място, където трябваше да остане до навършване на двадесет години. Защото тогава ще можеше да използва ключът и да види Бъдещето. Защото беше Призвана. Останала от малкото, които имаха тази дарба и която не се предаваше по наследство, за разлика от Редовните. Някои Редовни имаха заложби да виждат неща, които не всеки можеше, други Редовни имаха невероятната способност да говорят и изказват думите точно и ясно, така че всички да разберат смисълът на нещата , без да припадат от ясната яснота на битието.. И още много неща странни и не толкова странни имаха Редовните. Но Призваните..те бяха доста малко като количество, както и повечето бяха неразпознаваеми..Мира беше Призвана от нещо, което една сутрин просто я тресна по главата, ей така, както си спеше и сучеше от майчината гръд . И от тогава знаеше какво трябва да направи.. Но трябваше да навърши двадесет години.. Нищо повече!

На Атлантис! Желая ти никога да не се налага да използваш много ключове. А само този за Бъдещето. Както и да намериш ковчежето за него. Утопия съществува, да знаеш!:)
Късмет, мам!

До Чукане

2010-07-25T09:09:00.003+03:00

Режицата излиза в заслужена почивка.Прекопа нивите, овърша пред нас са блеснали житата и сега е време да изтегне мозъчни гънки някъде на скришно, тайно и незнайно място. В някоя десета планина през всички девет. Или хралупа. Или дупка. Провери дали бушоните за развъртени, закова прозорците, че викат идели бури и градушки,направи пърцуцата, сладкото от кайсии, скри бурканите от лютеница , натъпкани с кинта и си приготви багажорето. Един пешкир, четка за зъби и кецовете.
Ще се чуем някога пак. Или по скоро-ще се четем някога пак:) Бъдете добри деца, мийте си дупетата редовно и папкайте:)

До писане. Или както казват у нашия край- До Чукане:)))

пп- долу, в ъгъла е сложено едно канче. Предназначението му е за монетки от 0.05 лв.Мерси:)

Жега, пот, сутиен и идиот!

2010-07-15T13:45:00.015+03:00

Ма мое ли съм толкова проста??!!
Вчера беше еба си деня. Нещо подобно на този.Ама с повече съспенс и градуси .Трябваше да свърша някои задачки-закачки и уж по-рано от бач да се врътна,че да не ме хване Оранжево небето, (пък и можех само да предполагам потноразпределителната ми система как сама си взима решения кога да се юрне да облива морното ми тяло, и кога не), аз кво направих??!!

- излезнах точно в началната най-гореща спот точка- 11.00.
- вися на светофар, чакам да светне зеленко. Слънцето се кръстоса по турски на главата ми, щото е решило ,че кокчето , което аз така прилежно си сгънах, е няква черна туфа, повикало го да си поиграйкат на "печи ме-вари ме, тук ми е добре.".Само на кокче стана, ама... Чакам зелено. Потя се. Другите покрай мен си разливат собвственото тегло под формата на течност на тротоара и локви се образуваха под джапанки, чехли и кутрета.. Всички чакаме да светне зелено. Езикът ми изпълзя, провлачи се до кецовете и реши да си хортува с връзките им. Наведох се да ги завържа( връзките) и нещо рече-прасссс. Останах си така, надупена, с потен задник, дънки( кифла, с дънки насред лято) слепнали отвсякъде и навряли се да не казвам в коя цепка . Мисля си- ей ся, ако и задника ме се е показал с все карантии, направо да ме мумифицират тук, на бордюрчето, да сложат един етикет- "Девствена лазурска мома. Моля, не пипайте експоната" и да ме оставят на мира. Бах ти срамът! Почвам да се пипам свенливо( по дънките бе, хора!) и разбирам къде е проблема. Въздъхвам облекчено( доколкото може да се въздъхне облекчено на фона на температура над 30-те градуса). Някво копченце се е разпорило. Чакаме зелено.. Започваме да се съмняваме, че тва зелено изобщо ще светне.То и червено няма. Съмненията ни се оправдават. Няма ток и ние всите като препечени хлебарки, в тон синьо-черно-мораво, дружно, смутено и колебливо тръгваме да пресичаме. Всички-дааа, моооже, но не и аз. Когато съм се навела да си връзвам връзките, торбата ми( чантата за незнаещите) се е обърнала наопаки и в бързината да пресека, не съм видяла. И разбира се, хората принципно пресичат, а аз имам навика да събирам документи, книжа, кабели, зарядни, чипс, пакетче дъвки, кърпички, цигари, запалка точно по средата , пред изнервените бибиткащи коли.Разбрах, направо ме връхлетя , че съм имала способност да произвеждам допълнителни литражи пот, както и да се подгравям извънредно с още няколко мои си собвствени градуса жега.
Най-после от отсрещната страна.

- в сградата съм, където трябваше да свърша най-основната си задача. А пред стаята, която ми трябваше- хора, ама хора. МНОГО хора. Като на митинг и протест срещу вълнената прежда и нейното разпространение в Сахара.Нещо такова. Няма как, ще чакам и тук.Чакам. Потя се.Пуфтя. Комбалите ми се прибелиха. Дишам-издишам. Потничето, което трябваше да е уж памучно и да не си мисли разни работи, като разтягане, взе,че се разтегна и дреболийките, които благоприлично трябваше да са прибрани на скришно място се разпиляха, щото и уондърбрата ми падна до пъпа. Ба си. Викам си на ум- копчалъка даже се е стопил от жегата и се е саморазкопчал. А когато ми трябва да се откопчее много бързо в други конкретни и културни ситуации- не става, наалеее..И ся следва интересното!

- опитвам се по много потаен начин да го махна/ издърпам и прибера в чантата, щото не върви - аз със сериозна делова физиономия, с разтекъл се околоочен контур и окапали мигли, да стоя невъзмутимо, а в същото време някви си там банели и сутиени да ми висят изпод потничето. Пореден срам.В момента в който виждам,че никой не го интересува,че моите цици са се наговорили да се разделят поединично, едната на ляво, другата надясно, лееко издърпвам края на подпиралката, НО в същото време проклетият телефон звъни.Който е наврян в задния джоб на дънките. Които пък са слепнали, да ви припомня. Схващате ли? С една ръка дърпам сутиен , с другата се опитвам да измъкна звънтящата джуджавка, с третата държа чантата, а с четвъртата си пляскам шамари да не припадна .. Щеше всичко да е по - приемливо, ако телефонът ми не звънеше с звук на крякане на кокошки, после се включва блеене на офце, после мекане на кози, мучене на крави( особено тея като завият, става страшно), после патки крещят, цял селски двор, разкудкудякал се рано сабалян в някое село НА Майната Си, да речем.. Ама кудкудякане яко!
Развънтя се из цялата зала, като от мегафон на сутрешна физзззарядка и всички гледат, все едно Месията е слезнал на земята.. Белтъците от напрежение буквално изтекоха от ушите ми, от кокчето нямаше и помен, и приличах на разгневена, чорлава бабичка, копала с часове равна нива с пръсти. Обезумяла е правилната дума. Телефонът кудкудяка, всички зяпат мен, а глас ми прошепва с потното ухо- Госпожице, няма ли най-после да си отворите курникЪТ!!!
Фака-мада-фака!Както и да е...

...Свърших си най-после работата, тръгвам си към кабинетчето, раздърпана,подута,изприщена, червена, като една голяма пъпка с нос и уста, отчаяна от живота, цената на краставиците и енергоспестяващите крушки 100 вата. Подминавам редица от коли, но не подминах струята вода, която ме окъпа за стотна от шибаната секунда.Ледена!!! Няква джофра решила да мие колата, паркирана ни на тротоар, ни никъде.И изобщо не се вижда. Щото нали, хората си ходят само по главният път, дето минават всички коли. Хванала нашата маркуча така здраво, че чак ми е неудобно да ви дам сравнение като какво го е хванала и пръска ли пръска без да се съобразява,че не се вижда никва , както и без да подозира, че аз нямам прикачени бинокли към веждите.... Спирам и просто ми идеше да ревна. Подгизнах цялата, малкото краски по лицето ми ме направиха да мясам на ебах ти дребното изтерясало зомби, потничето вече съвсем се разпъцуни, спря да ми пука от всичко, всеки и най-вече от мен си. Махнах и с ръка на оная- казвайки и:- Е, те тва беше чертата на деня, милейди. Просто ме доубийте!Халосайте ме с тоз маркуч, че да се свърши веднъж завинаги!
Горката изтеряса повече и от мен.
Успокоих я ,че нищо не се е случило в крайна сметка, можеше да е по-лошо- ами,ако маркуча беше от колата -лайнарка ??!! Така че продължаваме напред- и продължих. Влизам в офиса, заставам на вратата, колегите ме гледат, аз ги гледам, те прихват в смях, аз започвам да рева и ги питам:- Добре бе? Ма мое ли съм толкова проста!!! Пет пъти казах на един шибан пластамасов манекен в магазина - Лека работа!!! , като изобщо не им обясних- що по дяволите изглеждам като марокански патладжан киснат в оцет една зима.

Утре го дават още по-горещо. Вие какви ги свършихте?:)

Социални мрежи , отпилявания и отклонения по пътя- Бамбуково- Долно Гъзобарково:))

2010-07-13T09:52:00.008+03:00

След перипетиите ми покрай блогването, крах на връзките, разочарованието, че Касиас си имал гадже, което даже има наглостта да е много сладко и готЕно, и спадът на индекса Дау Джоунс на Световната борса( който аз редовно си следя, за да знам как по-добре да инвестирам- в Малайзийски рингит или Китайски реминби юан ....) се кротнах за малко с писането и се отдадох на гуляи и вахканалии .
Преславски, прости ми, че ще се забавя с Луци и Джийзъс, но няма да те разочаровам, промис:)
Обаче ми дадоха една задачка, за която трябва да пиша( не тук)- Социалните мрежи.И се сетих,че Акви ми беше метнала кадифена ръкавичка точно по тази тема, та за тва сега ще си кажа (тук):) Разбира се, очаквайте разклонения по селскиот друм , които няма да са баш по темата, но пусти думи- леят се като из менците на славейковата Белонога
Акви, извини,че толкова късно , но знаеш,че ..както и да е.:)

Обаче като седнах да пиша и трих един ред по няколко пъти, което рядко ми се случва. Щото няма какво да кажа:) А при мен да няма какво да кажа, е все едно програма Хоризонт да си няма прогнозата за покачването на нивото на река Дунав в сантиметри. И Турну Мъгуреле да изчезне:) Шонсонзмон , дзааааг:)И Трендафил-ка-Немска да спре да тонрежисира. И Тома-с-Пространов да ни представи най-новия албум на Азис.(бляк!)

Изолзвам само Facebook и Режицата основно!Като редовният обяд или вечеря. Като киффтета с таратор:) Като бирааааа:) Друго не. Изобщо си нямам на представа как да клюквам( туитвам, твитвам, Twitter-ам), а и не ме влече нещо. Виж, бабите пред блока са абсолютният пример за съвременни туитърки. Аз докато имам един задник, цици, които не угащвам, и не съм навършила 90 години, не смятам да се включвам в Туитър.:)( ся да не се нацупят някои?!):) Просто това е моят избор:)Дано да бъда разбрана правилно:)Ако ли не- вадете запъртъците, вкиснатите домати и ми размахайте пръст, може и да ме погледнете лошо. :))
Щото, ако искам да кажа дали Емеката ми е с аромат на прасковки, колко е двупластна, или да се изжалвам, че днес си счупих маникюр( аз имам ноктопластика с черни цветенца и оранжеви линийки , смятайте къв щок ме налазва, когато някой нокът се откърти ), винаги мога да го напиша тук. Или пък да знам какво прави Кинчето в 00.25 минути по средата на улицата с късата си поличка. Примерно:)

А защо изолзвам Фейс? Класиката, как?! Намерих си бивши съученици и съколеги, състуденти,съ-всичко с които не се бяхме виждали повече от 15 години. С някои и от 20. Хора с които съм играла на стражари и апаши из разни калдъръми и сме се пребивали с балканчетата си със задна контра. Намерихме се с Мая, с която си менкахме бабите, за да разберем на коя бабата прави по-хубави мекици. Намерих братята Свилен и Милен, които ме разсипваха от смях с техните вицове и сега са щастливи татковци с дечица и отново ме разсипват от смях. Най-се изкефих да се открием с бандата ми от седми клас. Заради тях, гадовете, бях предложена на времето за намаляне на поведението,щото изрисувах мустаци и брада на един портрет на бай Тошо и изографисах черна свастика под него. Къв бой ядох от маман с точилката, не е истина. Добре,че имахме дебели юргани за подложка;)И, че бях умна и красива:)Разминах се;)
С един израз ще го кажа- Намерих си детството там:)
И колкото бях скептично настроена и към тази мрежа, сега съм благодарна на няколкото приятеля, които навиха Ирония Идиотова да се подвизава:)

Ако електронните медии са социална мрежа( знам,че са), значи използвам . Много обичам да чета кримките в новинарските сайтове. После да мина през състоянието на мадам България-както физическо, така и психическо, и най-накрая да се отпилея из световните ишута(issues) и папарашки истории.(Пък като видях Рей Лиота ква пластика си е спретнал, направо ми идеше да яхна Чарли- гларусчето на моята тераса и да полетя от седемнайстият етаж(17). Толкова се разочаровах..)

Без Тубата не мога. Признавам си.Имам много гига -мига байтове в компютъра музика, но друго си е докато пукаш чорбаджийки на котлона, да си движиш задника в такт с тези или докато кълцотиш лук, да рониш бисери под звуците на тези. , отворила миниатюрното си нетбукче, положено скромно върху масата до сланината и празЪТ:)Щото няма как да мъкна настолния компот и в кенефа, тъй де...:))

Блоговете социални мрежи ли са?

Ми де да знам. Ако тръгнем от значението на "социален"- то явно да. Друг е въпросът кой как си се е социализирал, разиъриш ли:) За Режицата няма какво да кажа. Просто целта не ми е била да социализирам когото и да било, най-малко себе си. Обожавам да пиша простотии:) Не го правя всеки ден, за което моля да бъда извинена( или не), но обожавам.Както и да направя една гоооляма обиколка из блогрола ми, който с голяма гордост мога да кажа,че става все по-голям и по-обемист:)
Режицата не е като като повечето блогове, в които може да научиш цената на сиренето и киселото мляко "На Баба" , минеш през всички проблеми на вселената, политиката, социалните връзки между хоратата, та чак до ква протеза са му сложили на Берлускони, след като му счупиха чейнето. Мислех си, всъщност умишлено си знам, че Режицата е създадена с една многоооо по-различна цел, желание, идея и така натам.:)
Ще ви призная нещо- в началото, когато се чудех какво име да и сложа, което да си пасва с идеята на блога- смях, ирония, черен хумор, пембян хумор, всякакъв хумор, сплетени в рибена кост и дозирани с малко сериозно- мислех да я кръстя Ташат ме Сърбаците. Но тъй като съм благоприлична дама, а си казах, че колкото и да съм Идиотова, все пак си има граница, Режицата се появи и сега не мога да си представя да се казва по друг начин. Освен това , ако бях оставила това заглавие( Сърбаци разни, прУстакеса такава съм, знам), трябваше да си търся и снимка, на която веждите ми се сливат в една, мустака преобладава и засуквам мъжки хормони. Което никак няма да е трудно, апропо:) Демек- хората ще си помислят,че съм пич. А не девойка:)Исках да пиша за книги, филми, музика, но като видях колко профита има по този въпрос, направо си се засрамих и тъй като кюшето на стаята ми е далеч, си се срамувах пред монитора:)И цъках с език:)Ето така- тц,тц,тц..

А бе? Форумите социални мрежи ли са? Ми щом има хора, значи са, да? Е, значи използвам и един единствен форум, на който имам и удоволствието да съм гаден, зъл и проклет модератор вече 6-та година. Защо го използвам? Щото винаги съм искала да имам две семейства:) Ми това е;)
Аз като ви казвам, че съм асоциална...
Просто другите неща не ме интересуват и предпочитам да си стоя в един свят, в който Ирония Идиотова се чувства комфортно. А пък да науча нещо ново, да се ограмотя дето се вика- за тази работа си има книжки с картинки и радио. Предимно Z-Rock. И Ретрото..Ееее, добре де, хайде и "Тройка на разсъмване";))
Мдам, то стана манджа с грозде моето, ама карай:)

Сегааа, кого да подпукам..- нямам си на идея дали са писали по въпроса с магданоза, но ще рискувам- Преславски, ( юрист такъв!);))Омничка( моята гушка и доффторка мила);) ,Кръстю. Мъжът ми Nezzo ( ако иска Ъфкорсе, ама нашта любов е велика, така че..) Сиера( нещо ми зачезна от полезрението, но аз знам къде живее!), hinkoff и Хо-Хо с бутилка бирааа
Иска ми се Жоро, Мад и Вал,( новото ти блогче е Ъмейзинг, заклевам се!) ама като ги знам колко много"обичат" такива неща, няма да им пусна пък!Но де да знаеш..може се съжалят над мен;) И всеки, който му е кеф, да хваща клавира и да почва. Идеално оправдание е, когато не ви се драска нищо и така сте се усмихнали, че и едната гънка на мозъкЪТ ви е изчезнала:)))
:)) Ай, спорен остатък от седмица. Аз отивам да се фотосинтезиерам под слънчевите лъчи, разперила беели крИле и фамозни коси:) И да коментирам хидравликата при някои автомобили:)

Черпя ви с това парче:) Черпих с него един примат( жотем та, не си примат Д):), на него взе,че му хареса и си викам, айде ще поздравя и тук френдовете;)

Ваша Идиотова, която гаранция е омотала пак проклетият пълен член, ама да не ви пука;)

Писмо от чужбина

2010-07-08T09:50:00.010+03:00

"Муцка! Пиша ти това, за да ти покажа на какво попаднах тук. Нямам много време!
Имаме шанс да изплуваме и двете. В тази страна гледат на мен не само като на едно красиво лице, ами и като персоналити. Личност един вид.. Нали това искахме с теб? Най-после желанието ни ще се осъществи, сестро! Само на бързо ще ти вметна кви страхотни бизнеси направих и ти сама вече си прецени дали ще идваш, но съм сигурна,че като моя най-добра приятелка ще заебеш всичко и ще си домъкнеш кльощавото задниче при мен.
Помниш,че изкарах един курс за мед. сестри, да? Преди да тръгна да развявам крака и коси из разни агенции, да? Е, тук имАх възможността да се проявя страаашно добре. Ох, толкова съм вълнуваща се, че не знам от къде да започна. Седнала ли си? Ако не си, седни, че да не се стовариш на токчетата си.А с кои си в момента? Обувчиците на лилавите точици? Ауууууу, ша та спраскам, мааа. Да ги донесеш и тях,че ми се носят. Та, слушай сега. Запознах се цял Президент! Какво се пулиш? Викам Президент. Е, не е на страна няква си,там държави разни, нито на тази дето съм в момента, но все пак е по-добре от колкото оня селянин, дет те блъскаше кат презряла тиква посред есен, а уж беше шеф на Производителите на Велосипедите с педали..Не. Моят човек е Президент на Асоциацията на Маламашките, Четките и Декоративните мазилки. ПаднА ли, а?! Ааа, аз като ти казвам! Та, слушай, ма- иска да му стана членка в таз организация. Условията не са никак трудни, да ти кажа. Много по-лесни са отколкото в оная болница, дет бачках три месеца. Честно, пикле, никак не ми приличаше на болница, щото вместо аз да боцкам, те мен надупчиха.. Не, беее,, не бях болна, ама ми казаха,че първо трябвало аз да изпитам основното в лечението, пък тогава да го прилагам. Повярвай ми, сестро, изпитах го. Доста пъти при това. И ме караха да нося бяла престилчица с едно копче само. Шантава работа. Ама моите Цуцка и Цицка си свършиха работата. Трябваше да им бутна още кубичета преди да дойда, че тук мноо скъпо, ама.. и така се виждаха чудесно.. Обаче белите чорапки с тантелка бяха божествени, запазих си едни, да ти ги дам, като дойдеш. Мноо готцко беше и да се разхождам с онея слушалки, дет имат истинските лекари, сещаш ли се? Фръц-пръц! Нищо и никого не съм преслушвала, ама мен ме преслушваха многократно. И все едни пациенти имах, просто няма да ти казвам кви. Бях бонбонче-радост с касинката на главата. Така поне ми каза един с проблеми в простатата, който не ми изглеждаше чааак толкова болен, но в странство всичко се случва. Вече нищо не може да ме учуди. Абе сгънах чадъра за кратко, но се справих. Та Президентът иска от мен да имам широк размах на китката и няква си горна лакътна става.И да мога да свиря добре с лимон в устата.Таз става ли е, кво е, даже и име си има- Левислава. А другата се казвала- Десислава. Нашата Деска като научи, ще падне, заклевам се! А, и да съм различавала небесно кафяво от лайняно жълто. Викам му- ми нямаш проблем, бе дарлинг, аз съм моден корифей, всички цветови гами ги знам. И имам баялдъ мога да му направя. Абе квото иска. Питам го- стийм мопа може ли тва,а?! Зайченце, моля ти се, аз нямам възможност, ама ти провери в търсачките из нета кво е тва маламашка,че нещо много грубо ми звучи.За мазилките съм наясно- то тва е романтика, ама пуста маламашка. Нещо ми е руско, но не знам. Да не се излагам като във втората ми работа. Помниш ли я? Дет чистих лавици с книги като луда и ме караха да се качвам на столчета. И все изпускаха разни неща по земята, та трябваше да се навеждам нон стоп. Ама униформичката беше жессстока! Черничка, с бяла якичка и с много интересна дължина.От там запазих прашуляка. В България няма такива. Тва чудо е еба ти страното- чисти прах от воле! Ма мноо прост народ иначе тук.. Държат ли се толкоз книги и все на високо! Стълбичка ми даваха и ме караха да се качвам и слизам кат крейзи. Аз, ако исках да правя тва, щях да си остана в Криводюлево и да се блъскам в сеновала с Мицко. Помниш ли го? Трактористчето с буците по тялото. Той кво прави, ма? Да не се ожени за оная разбрицана крава? Оф, после ще те питам за село. Та напуснах и тази работа, щото ми писнА нищо да не правя.Пък и понастинах малко. Голямо течение става из тез салони със сума ти рафтове и джуджавки по тях. Ма мноо прах, много нещо, казвам ти. Няма да те лъжа сега. И моят прах обърсаха доста пъти. Но чистотата е сила. Та викам ти- идвай немедленно при мен. Оставяй тва секретарство, стига са те карали да се правиш на строга. Така и не ми обясни що си държиш онея белезници в чекмеджето? И от кога носиш очилца? Притесняваш ме нещо. Книги ли четеш, ма? Ти си луда! Я да се освестваш , събирай парцалките и на самолетчето. Ще те запозная с Президента. В началото мислех, че е някъв норвежец ли, испанец ли, ама много добре говореше български пък и люпеше семки, та нещо ми е съмнителен. Обаче мноо хубаво ги реди думите, ма. Очите ми изтичат по него, обаче съм казала с- персонала -не! На служба никакви ала-бала портокала неща! Муцка, ставам! Викат ме. Трябвало да покажа на какво съм способна . Днес ми е първият ден като членка. Щели да ме запознават и с други членове.Иииххх, като кажа таз дума и ми се драйфа. Обаче нали се сещаш, че няма нищо общо с ОНОВА?! Току що ми извикаха да се оправям, да сложа малко гримче и да вдигна бояджийската престилка малко по-нависоко, че голямо цапане ме чакало. А, да! И я провери дали маламашка и мистрия са едно и също нещо, ма. Таз втората дума по- не ми харесва нещо. Бие ми на мастия. Пф, изчервих се. Нали си ме знаеш ква съм си скромна.Та с тоз инструмент съм щяла да правя възвратно-постъпателни движения. Не питай кво значи, аз едвам я написах таз дума. Имало и удължител към него. Ама льо Президонт( скивай, и френски знам) , ако ме кара да правя неприлични неща и наистина да боядисвам, жестоко се лъже! Дадох двеста (200!) евро за кокче, тип шотландски възел! Като разбера, ще ти кажа. Нямам търпение да се науча на нови методи. В правилника пише,че първото нещо, което трябва да изуча са материалите с които ще работя. Нешо френски били,без аромат, ама знаеш- аз си падам по всичко френско.И да кажеш на оня пешкир- Гишо, че е бил в жестока заблуда! Никой не ме експлоатира тук ! Доста неща са ми странни, ама нали ги знаеш чуждениците. Абе всичко е супер-екстра-мега гъзарско. Просто идвай.Да ти кажа, тва лято ни се очертава много културно, халтурно и порядъчно. Като съберем парички, и ние с теб ще си направим една организацийка. Президентът ми вика,че бая мазилки ще трябва да мина и ще шпакловам като луда, но мен не ме плаши работата, знаеш. ( провери, моля ти се също- ш-п-а-к-л-о-в-а-м , кво значи). Успокоиха ме,че тва да те грундират не значело нищо лошо. Щото аз в началото се притесних, че е свързано с онея гадните неща дет ги правят по разни филми, ама пу-пу- не. Но тепърва ми предстои да разбера. Айде, вече наистина ставам. Включиха прожекторите, трябвало повече светлина за подобен тип арт.Било изкуство чак. Ауууу, сладкишче, навлизаме в модните среди още повече, маа.. Само не мога си обясня що насред всички кофи, четки и разни други неща са сложили еба ти голямото легло.И майстори, майстори..бъкано е с майстори.Аре. няма ме вече.:) Мцун, мляс по муцката.
Твоя вечна приятелка и сестра, Мацка.

пп- и да те предупредя от сега! Да си запреш скандиращите хормони,че няма време за глупости!Ще бачкаме!"

бел.ред- всяка прилика с лица и събития е напълно случайна. Авторът не претендира за литературно издържан текст, граматика, пунктоация или там каквото е.

картинката от тук

Total Recall, ама в главната роля: Аз!

2010-07-02T16:25:00.007+03:00

Не мога да публикувам! Не мога да коментирам! Не виждам нищо от блоговете! Писна ми! Ако е от доставчика ми( тук Мад да влиза в действие с проклятията), казвайте кво да правя. Писна ми да погледна даден блог и после даже не мога да влезна в профила си, за да коментирам. Гугле Риййдър, ок, ама кво от тва, като не мога да оставя мисълта си и това, което искам?? Направо ми се отщява да пиша за "Двама мъже в едно легло и един на фотьойл" или за "Гишо и Гиго", или за нещата, които искам да споделя.Само Е.Лф :)))си чета без никви проблеми( тва ще да е нарочно. Шантаааажжжжж:)):)))), както и всички любимки от Пресата. Тва е поредният ми зов за помощ, ама явно никой няма да се сети да ме светне що така. Аре беееее, дайте съвет кво по ангелите става?? Цели месеци съм така вече. Да ръся ли със светена вода Виваком или ..? И тъкмо се научих де и кога да слагам проклетия пълен член.(май...)

пп- за разбирачите- ако има връзка с проблематико, ама аз като идиотЕ си правя няква си връзка- изображенията не ми се отварят никак в Гугле, ни в ЯхУтУ, ни никъде. Бе писала съм и за тва. Айде съжалете бедното сираче, което си чака кашата де;)))

Бум-бум..

2010-06-24T14:32:00.008+03:00

Ааа, искам да се оплачааааааа!!!

За първи път през идиотският ми живот насочват оръжие срещу мен. Бата- да, пръчка-да, върбова шибалка- да, ама цял Гън- никогиж. Стреляла съм( брат ми беше военен) с боен пистолет във военна база, ама то и захарен памук на стрелбище съм яла, докато съм пукала с пушкалото(отново),че да си спечеля пуффкава плюшка, ама да ми насочат пистолетче директно срещу мен и да ми кажат- "застрелвам те като нищо"- само, защото съм имала лошия момент да застана в полезрението на пиян полицай, който млящи салата като попово прасе- е те тва никога не ми се беше случвало. Просто го извАди от кобура, трясна го на масата и после се прицели в мен и изрече тежко и метално, фъфлейки и плюейки лиги- "застрелвам те като нищо"..Добре, че беше Марго до мен( моята близка по съдба френдка и съседка):),че да го замотае. Хм... лайното ми се дръпна, хораааа. Изплаших се. Ами,ако верно вземе, че натисне спусъка, както е фиркан като талпа? Ами, ако предпазителят е свален? А зараден ли е пищова? А децата ми какво ще правят без мен? Ами утре(вече днес) съм на работа рано сутрин, имам съвещание с баш шефовете. Искам да спечеля предложението за развитие в индустриалната зона..Боклука не съм си изхвърлила, новата сметка на тока излезна.. На Морти узото трябва да дам, едни вълнени чорапи ги плета вече трета година, зима иде.....Абе сума ти неща има за довършване..
Ба си, така ли ще си пукна, насред кръчма с два пепелника в ръка?
Виках си да е по-драматично, по- гръмко. Например- да има горяща сграда и да спася всички живущи в нея, или да попадна под колелета на кола, спасявайки дете.И после да кръстят цяла болница на мен. А пък най- си искам (ако може и по възможност, разбира се)- да си пукна, както си спя, баш на 90 годишният ми юбилей.. А сега? В крими хрониките ще да пише- "Млада жена на видима възраст 35 години беше застреляна по погрешка от служител на полицейско управление, докато е почиствала пепелници. Инцидентът стана в късните часове на 23 юни. Свидетели коментират,че полицаят се е спънал и е възпроизвел изстрел съвсем случайно. Не се споменава за конфликти между нея и въпросният. Тепърва предстои разследване и доизясняване на случая".
От таз вече слагам брониран бандаж долу, стоманена каска отгоре. За камуфлаж ще си поръчам от Мохамед Ал Файет едно шлиферче, едни кюлотки и блузка с буфан ръкав от неговата колекция . Па да стреля тогава.
Че както се беше наканил да бие и гърми по един друг човечец, не знам просто ква случка щеше да се случи. Непонятни са ми подобни хора, държанието им и изобщо- аз ли съм наивен идиот , който си живее в един съвсем разлчиен свят, или това е реалността?

Пу-пу, дано не е късмет, както се вика. Обаче в тази ситуация всички екшън-мекшън филми, които съм изгледала , просто ми се извирясаха от главата и честно казано самоувереността ми на адска мацка се изстреля като пръдня някъде извън Бургас за стотна от секундата.Смръзнах се и изобщо не знаех какво и как да реагирам.:)
Тая втора работа се оказва освен весела, и ситуационна, така да се каже;) И заклевам се, не съм му отговаряла на тоя по никакъв ирониево -идиотски начин. Честна дума! Даже доста се чудих дали изобщо да изохкам в Режицата, но ще се пръсна, ако не го напиша. Не искам нито съжаление, нито съчувствия, а да се обърне внимание на някои други неща. Даже сега ми минава през ум, че вероятно и доста рискувам като изтипосвам това на всеобщо внимание и четене, но.. винаги мога да кажа,че съм шмъркала трева отзад, в кенефа на кръчмата цяла вечер и още съм под наркотично въздействие;):)

пп- ъъъъ...разрешено ли е полицай да носи оръжие извън работно време?

пп2-ъъъъ..спечилих проекта:)Юпиии;)

Салата, царевица и Касияс..

2010-06-22T10:25:00.006+03:00

Няма какво да се лъжем. Скапана съм. Денят ми минава като на въртележка, яхнала Маруся, само дето не е толкова весело.. Сутрин, завой, вечер, завой, легло. В промеждутъците се прибирам в къщи и вместо да викна на дъщеря ми- Борянааа, ела да вечеряш, аз измърморвам- Рениии, дай една овчарска.Ренито е готвачката в кръчмето. Без майтап- обърках се един път.Нарекох "Рени" щерката:)
Но не това е интересното. Просто покрай всяко Световно в мен нахлуват спомени, които адски ме топлят все още и едва ли някога ще забравя.Нее, няма сега да ви изтипосвам статистики, прогнози и разните там неща. То ще е все едно да разбия ключалка с( вижте сега колко лесна и елементарна дума за изписване)- електронно трипозиционно заключване, като идея си нямам какво представлява това.
В моето семейство всички са запалени футболисти и фенове на същите.. Баща ми беше от онези, които задълже сядаха със салатката, ракийката и потрошаваха масата, столовете, и забиваше дупки в стените, колкото да посадиш два-три картофа, с юмрук, ако негов любим отбор се издънеше.За децибелите да не говорим. Особено много ми харесваха онези(децибели),внезапните . Висиш си ти, едно джудженце, кръстосало крачка, гледкаш си нещо седнало на килимчето, имаш си книжка с оцветяване, тате зяпа мач и блажено примлясква, коментаторът по ТВ-то дудне нещо за топка, играчи и зелена морава. Мама тича да прави мезета, бате се е скатал на една от тераските, да изпуши тайната си цигарка, докато всички са разсеяни, и изведнъж покрай теб профучава звукова вълна- ДАААААААААААААААА, крааайно времеее бешееее.ГОООООООООООООООЛ"- при което ти глътваш до кокъл зеленото моливче (с което си тръгнало да оцветяваш картинка) и се залепяш размазано на тавана с учудено-уплашено-ужасена физиономия. Ще кажеш,че цели десет години си катапултирало.Така се изстрелвах от изненада. Случвало се е и да ревна от уплаха. Тате скача да ме прегръща и се смее, мама го цапардосва с черпака. И след три минути всичко отначало. През времето така му навикнахме,че и ние започнахме да викаме покрай него.
Убедена съм,че и сега, някъде из дядо Божиевите полета, баща ми си е сипал домашната, направил си е салатка с доматки и краставички, набрани от райската градина, и вика ли вика:)

Брат ми е още по-луд. За този човек няма друг спорт освен футбола.Всъщност в няква си негова времева зона, всичко е застинало. Само той, стадионът и играчите са в движение.Грабна си шортите и от Щатите запраши за Африка.По последни данни знаеме,че не пропускал мач и ял нещо супер гадно, от което му било лошо два дена, но това не го спряло. Жена му е доволна. Че му е лошо. И как няма.Зарязал нея,градинката, маркучите,косачката и котката, и запрашил. Племенникът ми за късмет( или не) чистил басейни за лятото и нямало как и той да бъде отмъкнат. Страданието на брат ми, че няма да може да покаже ачик-ачик прелестта на футбола на собствения си син, траело точно няколко часа. До стъпването му на Африканска земя. Просто си го представям - една канара, която едвам се е вместила на седалчицата( не ги знам кви са седалките на стадионите в Африка,но едва ли са големи колкото задника на двуметров Гъливер) и в момента на емоционален пристъп, разбутва де що има покрай него, като изобщо, ама изобщо не му пука,че понякога си проси лумбагото с шамари. Ама кво да правиш- "тъп" легионер и военна пенсия:) С него имаме облог- аз викам,че Бразилците ще спечелят, той Англя та Англия. Аз си казах Бразилия ей така просто, щото винаги съм искала да опна тяло на Копакабана-плаж, ама..(Марко!Ван Бастен-е, прости ми- ти ще си останеш моята голяма любов. Чаках те години все пак! )

Чичо ми- тотална откачалка( казвам го с голяма обич). Много го обичам,но, когато започне Световното все едно е изпил отвара, подобна на оная, дето я пие доктор Джекил и става Мистър Хайд, или няква по-олекотена версия..Седмици преди началото даже, обикаля като гламав и реди мантри- "и.. като почнат мачовете, саамо няяякой да е пооосмял да ми говори! З-а-б-р-а-н-я-в-ам!Няма ме за никого! Дистанционното къде е? Ей сега го сложих тука беее. Не пипай телевизора!!! Стига си го бърсала бе, жена!! Лъсна го тоз монитор, аман!Бягай,че та замервам с чехъла!Никво мотане покрай телевизора!" Стринка ми понечва да го запита нещо, а той- Чшъъътттт! Даже от сега започвате да мълчите. Ама що съм седнал да гледам, ма че имало работа, ма че колата я откраднали- не ми пука! Един месец не ме тъсете!Телефон за вас нямам! За никого нямам! Който ма търси, няма ме! Аа, чакай, ако Слави дойде, за него може. Ще ми вика за Португалия той, ша ми вика. Айде бе!- и продължава- А бе я направо вземи сичките пари и заминавайте някъде, да си гледам спокойно мачовете.Нарежи ми само салата в две-три тави, аз ще си я дооправям в движение.
Стринчето ми така и не му навикна- сините и езера се наводнят и се фръцне обидено.След като всичко мине, той ще я заведе на поредният им меден месец:)

Да не споменавам, когато някое Световно съвпадаше с отпуските и ваканциите ни. Два чифта чичовци, дузина братовчеди и няколко луди лели и каки- под асмата на село, изкаран телевизор, дамаджанки с пиене се размятат, прасета изпечени летят, а комарите хапят ли хапят. Но на кой му пука. Важното е, че имаш възможността да докараш вторичен инфаркт на бабите в съседните къщи, които са си легнали още при залязването на първият лъч слънце. Така се крещеше. Дечурлигата се възползвахме от липсата на внимание и озобваме всичката варена царевица или изпечена на ламарина, полята със смес от нес-кафе и захар, но без вода. Ставаше една сладко-горчива паста.Така преяждахме, че след часове можеше да се види всяка една лапетийка, превела спазматично потръпващ гръб в своят съкровен ъгъл на голямата градина.Повръщахме яко.От преяждане като за Световно:)

И после ме питайте защо не гледам футбол. От него, аман. Макар, че сега, ща не ща го гледам в кръчмето на голямата видео стена и мисля, че се влюбвам в Касияс.(вероятно не съм единствена, но аз едва миналия ден го видях в близък план) Горкото момче, как го изпраскаха по главата в мача срещу Швейцарските Милки.(Бастен, прости ми още веднъж, аморе)
И така минават дните ми- куче, закуска,деца, работа, готвене, вечеря, отново работа, сън.И футбол!:)
Даже мога да си кажа за кого съм се обзаложила с екипа от вторичния бач и няколко съседа, че ще спечели. Испания, разбира се;) То се е видяло, че Марко няма да ме открие, ама поне през идните годинки Касияс да вземе да се излъже и да разбере за Идиотова от квартал Лазуркшир в Бургасланд:)
Айде, спорна да е и тази футболна седмица:)

пп- бай Пешо да вземе да изнамери една от онези проклети вувузели. Ако си мисли,че ще надувам свирката всеки път, когато има гол, жестоко се лъже!Аз може да съм първа флейта в духовият оркестър, но таз вувузела е по-голяма от главата ми бе.

бел.ред- авторът не претендира за литературно издържан стил, текст, граматика, пунктоация и т.н