"Щом е блян животът, смъртта дали е сън?"-Кийтс

Каква класика само!!!  Тъкмо се излекувах и той ме напусна. Не че е стоял до мен и ми е държал ръката, докато съм повръщала, но все пак...  А никога не узна, че бях болна толкова много.. Май фолт.

Съжалявам, но не мога да продължа каквото и да е, приятели. . Не ми се пише. Не ми се разсмиват други хора. Не ми се споделя нищо.
 Искам да ми е лигаво, да слушам  любовна музика,  да гледам филми с мокри кърпички под ръка, да ям пържолата без вилица и нож, да се влача само по халат в къщи,  да имам петна по плочките, да ми е тъжно. Да се събуждам рано сутрин, колкото да изпратя децата си на училище и после пак да се върна в леглото, за да изчета Дж.Кийтс или нещо подходящо, което да ме накара да проспя целия ден. Да сготвя вечеря механично и вяло, и да заспя най-после. Пак.
 Мисля, че всеки човек в даден момент от своя живот прави тези неща и има правото да си ги иска. Даже и тези, които категорично отричат, че : "не, не сме такива, ма как?! Аз не се лигавя! Аз не чувствам! Аз не споделям! Само в кенефа може!.."  Да бе да..

Просто ми трябва време, за да свикна с нещата най-после и много бира, за да успявам да се шегувам. Ще се считам за ок, когато бирата няма да ми е нужна. Както преди :)
За сега ще гледам любовни филми, ще се самосъжалявам, ще пускам скапани смс-и унищожаващи  достойнството ми и ще вегетирам успешно. Защото и това трябва да се премине по някакъв начин, а това е моят начин. Подозирам, че и на повечето от вас също е било така.
Най- ме е яд, че загубих цели седем години, за да осъзная колко голям идиот съм наистина и по какъв нелеп начин съм загърбила ценни моменти с още по-ценни хора, вперила поглед, сърце и всичко в някой, който изобщо, ама изобщо никога не е бил на една пътека с мен и не сме гледали заедно някъде си.  Ама че шит! Открих всички термални извори, нали?!
 Иде ми да си изям задника от яд, ама не мога го стигна още. По дяволите! А след три години ще съм на 40 год!! Ега си загубеното време, мейт! А най-кофтито е, че все още вярвам.И не е ли ирония? Сразих Фон Хипел- Линдау,  а не мога да се справя с някви си трели..
До писане, приятели.

пп- Боги, извинявай, пандишпанче, ще имаш  невероятна приказка за Гаспар, обещах ти и ще имаш:) Обичам те безбрежно и невероятно, повече от всички Вселени измислени някога...