Хемингуей дали е имал котка, която му е висяла на рамото, докато е творил и повръщал в морето заедно със стареца? Или Набоков дали е имал боб на котлона, докато е писал страхотните си еротични блянове и е жадувал да опъне нимфетка ? Или Лъвкрафт е бърсал кървави сълзи, точно както е и описвал митотворчеството си?
Е, аз не съм нищо от всичко, но определно имам котка на рамото в момента, боб на котлона и бърша кървави сълзи. Пребих се качествено, не за друго. Ударих си устата и като рукна една кръв, едни кътници, едни вени и сънни артерии, тромбоцити се разпиляха из стените, плазма се стичаше на потоци измежду руините на старите тухли....Чак да ти се доприиска да правиш небивал секс.
Хаха, хубу де, шегувам се. За последните де, за първите-верно се пребих. Фъфля в момента, нима не ме чувате?! :)))
Ако някой някога ви каже,че съм на кораб и опъвам въжета на попътен вятър- повярвайте му.
Ако някой някога ви каже,че съм надбягала богомолка- повярвайте му.
Знаете ли,че богомолката е по-бърза от гепарда?
Ако някой някога ви каже,че съм сменила три жилища за една година-о, повярвайте му.
Смених.Беше ужасно-забавно. Понякога е ужасно, но в повечето случаи е забавно.
Ако някой някога ви каже,че съм изморена- повярвайте му.
Но не , щото съм копала нива или брулила мамули, пък най-малкото ,че съм събирала есенни листа. Де да бях..
Ако някой някога ви каже,че съм средностатистически човек- е, не му вярвайте. Нищо подобно.
Нямам вила за събота и неделя, в която да си ходя и каня приятели на пържоли и домати с уиски. Нямам даже ограда с която да се опаковам от недоброжелатели, асвалт, миризми и богомолки даже.
Живея стандартно. И самото определение ме ужасява. Сега ще ви кажа защо.
Защотото не ми харесва да ме блъскат регистрационни номера с "1111" или" 88888" или там нещо си по някъв си елемент математически, химически и физически и български.
(Ако някой ви каже,че не разбирам от физика и математика- йоу! Повярвайте му!)
Не ми харесва да живея стандартно , защото стандарт тук е нещо като да имаш страхотна прическа на пубиса. На линийка ли ще е, на ромбче ли ще е, важното е да имаш. Да е в тон с усмивката ти. Като на пубиса.
Ако някой някой ви каже,че ме е видял да вися с главата надолу , закачена на камънака на Ниагарския водопад, ще ли му повярвате?!
Но, ако някой някога ви каже,че съм на 36 години и все още не съм изчела "Под Игото"-повярвайте му:)
Какво се прави, когато наистина сте убедени,че не радвате нищо извън човешките възприятия?
Дали Удхаус наистина е бил свежар, когато е измислил Мистър Джийвс? А Джеръм дали наистина се е забавлявал, докато е описвал "Трима на бумел"? За Чудомир ме е срам да питам.
Истина да не бъде как се пребих днес. От ентусиазъм, че ще ми слагат щори. И да посрещна майсторите. Е, посрещнах ги. С разчекнати крака и кървави сълзи. Като на Лъвкрафт и сие.
Ако някой някога ви каже,че драматизирам- не му вярвайте.Или поне попитайте.:)
Имам четири (4!) тераси, вана, два кенефа и 120 квадрата плочки. Голям лук. Нали не вися от някой камънак на Ниагара...
И както се казва:- "Преди употреба прочетете описанието"
Той се казва Пол. И е вече на почти 5 месеца. Никога не съм мислела,че ще гледам котка. Дъщеря ми е алергична от ужасно много неща. Една седмица очите и бяха като мехурчетата на риба.Онея, дето ги пукахме с крака, когато нашите бащи и чичовци се връщаха от риболов в ранната и тъмна утрин на Крапешкото крайбрежие и мятаха още живата риба в мивката на двора, а ние чакахме забавата с мехурите...
После всичко и мина. Изумих се, че се пребори. Сега искам да си върна Морт. Лабрадорът ми. Но нямам къща с двор. Нямам ограда. Не съм средностатистически човек. Даже и не съм омъжена.
Оня ден женският примат в Общината възкликна:-" Аууууууууу!!! Не знам как се оправяте , вийй, самотните майки"..
Повдигнах рамене и казах,че едвам разбутваме чифтовете мускули , които висят пред вратите ни, уж да ни завъртят по една фасунга и да ни рефрешнат тръбопроводите. Затрудних се при обяснението що е то тръбопровод при самотните майки, ама денят мина ягодово и с пълнеж от млечен крем и топинг от боровинков сюпризиран сос. А аз не ям сладко. :)
И така.
Решила съм да сменя шаблона на Режицата. Стига и толкова. Три години все с някви крака и ръце на мацка, някво куче- а аз нямам нито едно от двете. Е, косата я имам:)
Та! Приемам предложения за темплейт. Не мога да открия подходящ. Честно! Такъв, дето , като го видиш и да си кажеш:-" Я! Тва е само за Ида и нейната Режица"!:)
Награда няма. Ама ще има думи:)
Ми тва е:) Мерси.
Жоро, аре бе,човеко!Пиши!
кадрото е от тук
бел.ред- на автора вече не му пука за проклетия пълен член.И никога не е претендирал,че притежава такъв!( ..за жалост..)
16 коментара:
Трудно ще се намери шаблон по твоя мярка. Няма създаден такъв и няма и да има. Това което мисля,че е най-добро в момента да опиташ да си го ушиеш с Инструмента за Дизайн. Хубавото е, че можеш да видиш всичко преди да запазиш промените.
Ооооооо нека да е розов.
Ще ти гила като на звънче свинче :)
ами освен да взема да ти ги почеша с гьостерицата... хахах, и стига с тия интимни прически на :), баси... само като си го представя... кой не му иде да се усмихне, мое да се разкрачи, така де
и ти ся с тази усмивка си ми тръгнала да питаш за "шаблон", еми сори, аз не мога да помогна, жорето също не го чакай... той само пали фитила на електронната си цигара, а ние, докато сами не си оберем паяжините, слънце няма да видим
(имам чувството, че си ми досбарала местенцето, дето си изхвърлям лошите мисли като риба хайвера си) но се надявам да не си
:)
успех с преобличането, и аз мисля, че трябва да смениш роклята на блога
;)
Дааа...
Почвай да месиш линийки, стилове, цветове и подправки и като ти хареса - запиши го.
А аз ще си чакам тук (точно в този ъгъл, за да не преча) и ще надничам какво е станало.
Отдавна чакам тук публикация,е - дочаках я:) Както и да смениш фейса, ти си си Ти и аз се радвам, че се завърна, макар и фъфлейки:)А "Под игото" прочети или гледай филма, на мен ми беше любима книга навремето:)
Ееее, най-после да прочета нещо смислено, смешно и реално...т.е от живота - такъв, какъвто е с маска или без, какво значение...Иди, поздрави:)))дано зъбите не са пострадали чак толкова много, макар че и тук прехвръкнаха няколко тромбоцита, а аз се чудех на кой са . Сега вече се изясних и ще спя спокойно:)
Хахах, големи сте сладури всичките:) Тъй като съм в рехавия си период, силно се надявам,че заглавието не ви е смутило:) И благодаря!:))
Рони, честит нов палат.
я кажи, след обяснението за тръбите, разбраха ли как се оправя чове (опс, майка)?
темплейта блогспотовски ли, или направо ще сменяш платформата?
Идея си нямам за темплейта, но определено ще е блогспотски. Тоте, само на прайвит ше ти споделя как се оправят тръби:)))
Аз ти се възхищавам Иде, няма защо дори да сменяш тапета, темплейта де, но разбирам, че искаш някаква промяна. Аз не обичам промените, нито съм била неомъжена като теб, нито съм се справяла сама с живота. Ето затова сега, горе-долу в края на живота, когато това се налага, се питам - как ще се оправям, като си нямам на идея от много неоправии, чисто битови....и въапреки тези неоправии ти си си запазила чувството за хумор. ЕВАЛА
Аве, Ид, на твое място досега хиляда пъти да бях изритал ангела си пазител по заспалия задник. Да не би нещо Венера да ти е влязла в първи дом, там да са се разразили семейни скандали и после, къде-къде, целия тоя батак на твой гръб. :/
...тряА ти дизайнер...
Сдавам багажа, видно е;)
Но! Анонимен(а)-благодаря:) И кви са тез думи:
"..горе-долу в края на живота.."??
Няма такова нещо!:) Животът винаги може да започне, когато човек иска:)) Благодаря ти:)
Ностро, чакрите бе, бейб. Тях къде забрави?!:))
Мад, да, имам нужда. Навит?:))
... говори ми в цифри.
:)))))))
:))))...Знаех си,че ше се разберем с теб още от първото изречение :)) Нешо мехикано като ядене , плюс цифри като за начало? А?
само да си взема сомбрерото от химическото и ще съм авейлабъл!
Публикуване на коментар
Добре дошъл, благосклонни читателю..