В покрайнините на мъглата

Разказ в синьо. И на части

В тъмната и не чак толкова мъглива лондонска нощ, аз и Гост се приближихме постепено и почти неразбираемо до старите тухлени стени на сградата.. Мракът ни поглъщаше точно така, както искахме- първо опакованите ни глави, после половината тяло, докато накрая само моя крак за момент проблясна в светлината на уличната лампа и воала! вече бяхме напълно в сенките на подземния мрак.. Въздухът беше изпълнен с напрежение и лека кримка, но това беше от пикантния сос на вечеря. Движенията ни бяха също почти плавни, като изключим моята тромавост и неговото млящене. Разбираемо е, нямаше как да тръгнем гладни, особено той, докато къртехме старата тухла с вековни изображения на нея. Опипвайки нежно и със сладък привкус стената( за жалост всичко друго , но не и мен), Гост се надупи и рече:
-О, ма шери, подозирам, че е точно тук. Подайте си нежната ръка, за да почувствате пулса на вековния град. Ако може и чука, защото почвата е ронлива и ще стане идеалната дупка.,..Докато Гост тършуваше с уши , нос и нещо друго, което можеше само да ме притесни, но леко, аз се оглеждах за Интерпол, Фамилия Цар Киро, Еф Би Май, Си Ар Ей и други добри момчета, които гонеха лошите . Вече бяхме изветни с нашествията си, както и с порочните си такива, които не са за малки уши, нос и гърло. В непрогледната тъма единствените светлини , които се отразяваха в реката бяха от капсите на кожените ни трика. .Гост започна да потупва леко мазилката с връхчето на чукчето и самодоволното му сумтене само можеше да означава едно- ние сме на една фаланга разстояние от целта.
-Да давам ли хилтито?- прошумолих аз. Той обърна светкавично глава към мен и почти видях как очните му ябълки се изтърколиха във влажната почва, фрашкана със зелени чехълчета и еугленки .
-Носите го??? Вий как си представяте тази работа? Посред нощите да дрънча с хилти?? И къде, ако позволите Мамзел да запитам, ще го включим?? В ноздрите ми??
Осъзнах колко глупаво е било от моя страна да се заредя с инструменти "за всеки случай". Както и осъзнах, че от носенето на това проклето хилти, тазът ми вече щеше да си има други координати. Погледнах го виновно и почти нацупено отговорих- Не бива да ядете повече мехикано, ставате зъл и нелициприятен- извъртях се на другата страна и продължих да дебна ..
В добрата стара Темза два лебеда играеха своята лебедова песен, или пееха своята лебедова игра, не знам. Твърде развълнувана бях. Съзнанието ми рисуваше вани с мехурчета, Бургаско изстудено, желирана пача и свеж бахур, висейки си в деветзвездния хотел в Абу Даби. Проектирах мислено в главата си всевъзможни картини, палетрирани с нюансите на благополучието, богатството и славата из подземните среди. Щях да стана Мадам на банковите обири, а Гост- Сир на великите проекти, разузнавателните планове и откриването на несметните богатства, висящи в нечий банков трезор, сейф, мазе, че даже и в буркани .
-Опааа- измучаването изпод маската му никак не ми хареса и секна въжделенията ми . -Какво? Какво стана?- явно съм вкарала фалцет, защото няколко червея изпълзяха изпод краката ни. - Ми какво какво..Метална плоча ли е, диск ли е, не знам. Подайте ми, моля пилата. Бръкнах скоростно в раницата и извадих пиличката.
- Внимавайте, сър, Солинген е, дадох за нея двайсе лири. Той пак ме погледна с оня поглед, който казваше "Вие тъпа ли сте или просто вдлъбната..." Понечи да започне изпилването на металната пречка, когато изсумтяването му беше малко по-явно, придружено с въпрос: -А това какво е?- и протегна ръката, в която държеше моята скъпоценна пиличка Солинген.
- Ми пиличка.
- С пиличка за нокти ли ще стържа аз тука таз поцинкована стомана??
- Няма поцинкована стомана, а само ламарина- пунтирах го, но гледах във върховете на калните си мокасинки. -Ма Шери Ирона фон Идиот, Вие сте идиот!- обърна се и захвърли пиличката нейде из треволяците и туфите мъх. А Темза продължи да се вълнува насмешливо..


Ноща напредваше със скоростта на пътнически влак нейде из испано-мексиканската провинция, което от една страна ни радваше, защото Гост все още пилеше, а аз безумно скучаех и правех фигурки на пиратски галеони с пушека от цигарата си. Реших , че е крайно време да проверя какво ново на източния фронт и грабнах бинокълчето, което бях спечелила от един карнавал на дворцовите мажоретки. През него виждах точно толкова добре, както и , ако си гледах без него. Харесвах си го, защото беше розаво и имаше златни цветчета отстрани.
-Движение ли има?- Гост избълбука въпроса си така, все едно беше под водата. И си беше, ако трябваше да бъда честна. От усилието , което влагаше, целият беше плувнал в пот.
-Ми не, няма . Работете си спокойно. Имате прекрасни, аристократични мускули- и въздъхнах в нега.
-Я ми дайте да видя, за всеки случай- и грабна джаджата от ръцете ми.
-Ама това какво е?? - лека позната истерия. Повдигнах игриво вежди, защото чак сега забелязах клинчето му.
- Ирония, питам Ви: -т-о-в-а какво е?? Не гледайте надолу!!
-Ми бинокълче.
Гост започна да диша и издиша като пехотинец настъпил мина.
-Къде е Bushnell , Infinity Zoom 8-16X42??
Който има увеличение: 8-16x и диаметър на обектива, 42 mm Фокус?? С пълно многослойно и SHR Зрително поле 74-53 (m @ 1000 m) Близък фокус: 13 feet / 4 m Eye Relief: 21-15.5 mm Exit Pupil: 5.2-2.6 mm?? Корекция на диоптъра, захват за тринога както и Водо и прахо защитен с тегло: 848 g В комплект със IE, презрамка за носене, чанта за носене, кърпичка за почистване, ниска тринога, капачки за лещите и доживотна гаранция?? Питам къде е?? Това тук и за опера не става!! Цяла вечер ме измъчвате!- аха и сълзите му да закапят върху бинокълчето.

Не дочака отговора ми, който и да исках нямаше как да му дам, защото никога не бях чувала, ни виждала тази техника на чудото..чудо на техниката де. Врътна се обидено и подозрително започна да си мърмори , като чувах само нещо свързано с майка ми, леля ми, свако ми, херцогинята на Глодшир..абе май започна да изброява родата. Дали е крайно време да го запозная с тях?- и трепетни сърчица запърпориха из мушамата, която бях наметнала връх стройните си рамене. Извадих сандвич и небрежно започнах да храня лебедите и себе си. Ноща заприлича на тежка пелерина, стоварила се обаче само върху тялото на Гост. Защото аз заспах.

-Мадам Идиотова..- шепот ме стресна и извади от дрямката. Стори ли ми се, какво..-Идиотова, ма, Ваше благородие!- А викаше ме. Обърнах се и едва не припаднах. Целия беше омазан с кирпич ин дувар, кал и май някви бръшляни, и само очите му грееха в червено. Целите се бяха нацвъкали със спукани капиляри. Приличаше на Джак Изкормвача видял свежа жертва. Обаче гледката, която се откри пред моите живи и здрави капиляри, ме накара да забравя да прихна в неистов кикот. А и щеше да е доста неучтиво. Дупка, с диаметър колкото да се провре цял кон барабар с дисагите и каляската, зееше по средата на стената, а слънцето печеше ли печеше.

- Бързо! Не се мотайте, Госпожа! Елате тук, аз ще се набутам вътре и ще Ви хвърлям парите само. Извадете брезентовите чували. Бързо де, казах!

Засуетих се и отново затършувах в раницата. Намерих ги и скокнах възможно най-близко до него.
-Давайте, хъне, готова съм!
Облизах устната си и разбрах наистина какво значи, че мечтите можело и да се сбъднат. Абу Даби, Мадейра, Мачу Пикчу, идвааам!
Той се шмугна през отвора и за има няма секунди, пачки, прихванати с ластички, захвърчаха към мен. Отляво, отдясно, отпред, зад мен, още малко и щях да се озова сред цяла мини планина от пари.. Не смогвах да ги тъпча в торбичките. А уж купих най-големия размер. Чувах смеха му , гъгнещ и ведър, даже леко луд, но кой няма да полудее след толкоз много копаене и стъргане. Докато набутвах парите в една от торбичките, главата му се подаде като на бебе кенгуру из родилната торба на майка си, и както се беше ухилил, така и се озъби.
-за Бога, инфанта Идо! Какво е това???
-Ъ? Кое? Ма не губете времето, сир, хвърляйте!- изобщо не го погледнах, ами взех друга найлонова торбичка.
- Какви са тез торбички??
- Ми от зеленчука ми ги дадоха, жената беше твърде любезна. Новост в търговията било. Вижте колко са много и как си шумкат-гордо показах цяло пакетче. -И са сини!
- Жено, Вие ще ме довършите! Тук има милиони!! Мислите ли,че ще е неочевадно, когато се заразхождаме из улиците с найлонови торбички, сини!, а вътре всичките тези пари и облигации???
- Спокойно, днес съм с гащи без вързулки, ще използваме и Вашите наполеонки.
Шляп!! Една пачка ме удари по главата. Вдигнах поглед и го видях- седнал между вън и вътре, готвейки се да заплаче. Тогава реших да приключа с играта. Отидох до един сипкав храст, изрових друга платнена чанта и изсипах цялото съдаржание в краката му. Там беше и бинокълът, и металният електрически трион, и чувалите- всичко, което беше необходимо. Той ги погледна, погледна мен и тежко, мъчно промълви- Заащо...
- Защото миналата вечер не се прибрахте навреме, а бях приготвила суши, което разтелих из цялото си тяло и си висях като анемичен калмар цели осем часа. Задникът ми измръзна, сушито съвсем се съживи, а Вий даже не благоволихте да го погледнете.Просто се зачетохте във Вашите си книги! Ето защо! Вдигайте си сега задника и да събираме парите. Утре трябва да сме в Нюкасъл.

И тогава се чу стоманен вик
-Не мърдай!!! Лягай на земята веднага! Обградени сте! Ей, жената, остави тази пиличка за нокти и да не си мръднала!

Хлъцнах от изненада и се стоварих на колене. Срещу мен стоеше полицай с най-рижите мустаци на света и лице, обсипано с лунички. Тоя е прекалил с една дейност и явно я е правил срещу вентилатор- ми мина през ума. Гнусна брадавица висеше от челото му..Насочил пищак срещу мен, определено беше сериозен. Огледах се за сър Гост, но той беше изчезнал. С парите. Въздъхнах доста шумно, при това с облекчение и изгледах нагло ченгето...

На следващата тъмна и много влажна лондонска вечер, в една страноприемница, на края на града, двама мъже отпиваха тъмна бира и се заливаха в смях. Единият беше едър, с рижави мустаци и брадавица на челото. Другият беше облечен в тясно черно трико и доста неприлично клинче.
- Прав беше, Моъм, тя наистина си отмъсти за сушито. Да ме кара да пиля метална плоча с пиличка за нокти..пфуууу
- Казах ти, брат ми, никога не вярвай на жена, която те кара да и ядеш сушито!
- Какво следва сега?- запита Гост
- Ще я подържим за известно време в ареста и после ще я обесим. Имаме всичко необходимо, за да я вкараме за доста годинки.
- Добре. Това е добре. Твоят дял е в стаята. Аз ще отида да се освежа, че това трико ми разказа играта. Гост стана, залюля се за миг, погледът му се премрежи и започна да вижда всичко двойно. Заповдига му се. Погледна към брат си. Рижия беше цопнал в чинията с говеждо задушено много преди него. Последното нещо, което видя, докато тъмнината го обземаше, бе знойната кръчмарка, която надвесвайки се над него, прошепна: - Ше ме цакате Вие мене с брат си ли?! ..

Следва продължение.

с любезното съгласие на Гост- сътрудник и редактор..
Авторът претендира за пунктоация, стилистично издържан текст и граматика.Не претендира за фактология. Всяко съвпадение с лица, събития и случки е случайно .