Беше от румънско село, девойка, открадната от нивата, докато е жънела. Мъжът и беше нашият градинар, селскостопански работник, водопроводчик, електротехник..всичко.Бяха част от семейството ни. И бях само на пет години..
Мама
Баба и дядо бяха буржоата, която четеше вестници, имаше грамофон и тъмно червено червило, донесено от Франция. Кимона от най-финния материал, който не съм виждала и до сега. Традиция. Култура. Няколко култури, които ме объркваха в даден момент.
Имахме и чисто сребро под формата на прибори, както и златни синджирчета, които служеха за закопчалка на домашните ни любимци- малки кученца, с панделки от сатен и козината им беше по-бляскава от тази на съседчето ми..
Мама беше научена на всички женски изкуства- бродерия, плетиво, чаена церемония, приготвяне на сладкиши и най-важното- на мълчание и смирение..
Мама е снежно бяла. С изчистени линии на лицето, малки бръчици на миниатюрно носле и хематитови очи, които потъмняваха, когато поглеждаше тате.
Тате
Баба и дядо бяха селяци. С една нивичка, два вола и един чифт вилици. Къщата още не била готова, когато дядо казал, че обича баба. Клекнал на колене, насред жегата, насред бустаня и просто и го казал. И се взели. Насред дините, тиквите и пъпешите. Било морно лято. И си нямали нищичко. Само едните дини и жежкото слънце...
Заедно сглобили керпича, замазали и си купили две кокошки. Заживели щастливо. Родили им се четири деца.
Тате бил в един малък град където видял мама. Която пък била на изложение на коприна. Не се и замислил. Откраднал я, докато тя разглеждала платове и финните нишки, и в същото време му мятала по някой и друг поглед, от чисто любопитство, вероятно, но тате не разбирал много много от намеци, етикет и държание. Той наплюнчил молив, написал едно стихче върху мръсна бележка от даскалото, пуснал го в джобчето на студентската и мантия, тя го изчела веднага и...
Мама и тате.
Оженили се. В един съвсем друг град, далеч от всички роднини. Завършвайки заедно. Тате нямал кой знае колко пари, работил и учил. Мама пък нямала вече финикийците, които би трябвало да има . Трябвало да работи. Факир на мекиците била и фунийките от вестник"Работническо дело". Разбира се, мама била лишена от каквито и да било претенции, искания, относно наследство, род и така натам, а на тате били вдигнали банкет от радост, че видна девойка успяла да го озапти...
Мама , тате, брат ми.
След като се родил брат ми, щастието било с неограничен лимит. Първороден син, един на баща и майка, даже и чудесен. Умен, креативен, проспериращ. Толкова проспериращ,че след като навършил 20 години , вече като усъвършенстван военен, се записал във френските легиони и никой не го чу три години, келемето му с келеме.
Мама беше съкрушена и снежнобялата и кожа започна леко да потъмнява. Казали и, че е от грижи и тревога. Тате ядосан, като мъж към мъж, разбира се, категорично отсякъл,че само да си дойде и ще види синковеца. Но го казал с няква озареност в погледа. Мама и до сега твърди, че било гордост. Брат ми е достоен човек , добър и изключителен приятел, но никога повече не се засмя както преди.
Аз.
...съм се пръкнала късно..Сред планини и вода. Тате ми викаше Мей. Вода, изтичаща сред камъни и пробиваща си път.. Това значи .
Трябвало да се родя точно на плажната ивица, но уви. Вселената е рекла така и мама ме е изхвърлила след 79 часа мъки. Знам го, защото и до сега ми се казва. Мислех и на постер да го изпиша, но реших,че ще е твърде голяма хамалогия за мен и без това.
Мама ме научи да шия гоблени, да плета, да рисувам, да бродирам, да си държа гърба изправен на градус на стол, за да не ми се присвиват раменете. Да държа брадичката си права, даже и когато ми сервират бульон от миди.Да изслушвам, усмихвам и мълча...
Тате ме научи да играя шах, белот, да чета книги, да мисля. Тате ме научи,че сама трябва да се справям с всичко, независимо какво се случва. Независимо дали ще ми порастнат гърди или ще бъда плоското девойче, което всички сочат с пръст в училище.Или ше бъда цицорестата върлина, която карат да се прави на рамка на врата. Дали ще бъда момата, която хапе и рита всеки, който се е осмелил да я нарече" шибан виетнамец" и това да предизвика смях в мен.,..
Тате ми показа колко голям човек мога да бъда, нищо, че когато си купувах банички се повдигах, защото не виждах шублера. . Показа ми как да разсмивам хората, без да очаквам каквото и да е в замяна.
Обичаше да слуша радио до посред нощ, да псува деликатно настоящото правителство,хората покрай него и всеки, който си е позволил да мисли,че съществуването ни до този момент е идеално. Това, че прясното мляко е в пликчета и трябва да чакаме за него още от сутринта. Псуваше тези, които ни караха да купуваме хляб на половинки, да чакаме за кило захар и литър олио. Да има много пари, но да нямаш избор.Псуваше липсата на избор. Псуваше,че нямаше как да ми покаже Светът. Разчорлен , с къдрави коси, гневен, поглеждаше мама и нейният укор , и Светът изведнъж се появяваше в очите му. Така я обичаше. А аз виждах каквото трябва да видя.
За това тайно с него слушахме на едно старо радио "американски излъчвания".
А аз обвинявах мастиката, проклетата му работа и белота. Мама не ни говореше. Мама се ядосваше и вдигаше нервни кризи. А аз обвинявах тате.
Смееше се с отметната назад глава, когато играех скечове на Мутафова, Лолова, Парцалев....И само викаше
" направи го пак, Комсомолче, моля те, направи го пак" , докато се превиваше от смях.. И аз го правех. Бях безумно щастлива. Забравях макаренковските му методи, забравях гестаповските му начини, забравях строгостта му.
Обожаваше, когато се карахме относно идеята на Селинджър и защо искам да съм женския вариант на Керуак.Да тръгна. Просто да тръгна на път.
Мама нищо не разбираше, но се смееше с нас. Защото обожаваше да ни прави торти със смесен крем- сметана и млечен, през съботите, а в неделите отивахме да мием Мерчо, отровно зеления москвич в морето.... и отново омитахме фунийките с крем на мама..
"Хей, Комсомолче, ела тук, да те науча как да завземеш пътищата"- махаше ми с ръка и показваше вдигнатия капак на колата. Тогава се научих да сменям свещи,масло, да регулирам обороти, да ловя риба на дъно, да спя на палатка, да пия бира, да слушам, когато ми се говори, да разбирам. Да бъда добър човек.
"Не, не те уча на всичко това, защото искам втори син, дечко. Уча те, за да започнеш. А решението ще бъде само и единствено твое."
О, татко! само, ако знаех...
Днес се навършват 20 години от както тате реши,че няма да имам нужда от него.Отиде си сам да си играе белота, сам да си чете вестниците, книгите, и без да имам възможност да му кажа,че съжалявам. А бях само на 16 години.
Това, което написах е много лично и знам,че ще бъде интерпретирано от всякакви хора по всякакъв начин. Няма лошо.Иначе да не го бях писала, нали?!:) Но го написах. Имах нужда, това е Режицата, моят блог и някой ден отново ще плача, докато го чета. Защото съм добър човек , умея да разсмивам, но само едно нещо не разбирам- защо по дяволите се налага да бера ягодите права:DDD
Наздраве, тате! Почивай в мир до момента в който и аз ще дойда при теб!:))))
30 коментара:
Човек е такъв какъвто е. Няма лошо да се стремиш към съвършенство. Или поне да изправяш някои кусури. Но като цяло трябва да си се харесваш. А когато си сам/а/,/самотен/а//, допълнително ти се струва, че си малък. В смисъл субективно е. Казват можеш да познаеш че си жив, по болката. И че щастието е за глупаците. Мисля няма общи рамки. Всеки го боли различно. Но не се предавай. А хората, които ни напускат,продължават да живеят. С нас. Докато ги помним. Това го знам.
И се усмихнах, и ми стана мъчно...И не знам какво да кажа, а и е безпредметно...Вярвай, върви...Ти си чудновато човече! Поклон пред твоят татко!
Миро, ако се стремях към съвършенство, шях да съм водеща в "Скат" :DDDD Осен това щастието е хубаво нещо и никак не е за глупаците. Който го е измислил това е абсолютен нещастник:)
Шегувам се разбира се, както винаги, апропо:)
Скумее, аах тии:)))Мляс:)
Respect за силата да го напишеш!
Нека татко ти почива в мир, а ти недей бърза да отиваш при него. Не искам да прозвучи грубо, но предполагам и той самия надали те иска все още при него!
Усмивка Идиотина ;)!
Ааа, Балби, аз си се усмихвам:) Чакай,че трябва си разчорля бретончето с палеца на левия крак. Днес се пребих и краката ми могат да заемат формата на буквата"Ь":)))
хм, май май.. това е най-хубавият ти пост :)
когато човек е толкова красив (колкото дори не знае, че може да си позволи) няма причина да се притеснява да бъде искрен :D
Наистина е доста лично :)
А човек който е преминал през френските легиони ...наистина е сериозен :)
Много съм впечатлена и голям респект ... смелостта да разкажеш толкова лични неща! Баща ти е бил добър и мъдър човек и ти си щастливка! Сега вече ... чувствам те близка ... заради тези ... ценностите и доброто ... и възпитанието, когато бяхме малки, сме си задавали хиляди въпроси, защо мама така и тате иначе ... то имало защо :) Благодаря ти за този много красив и ценен пост!
Ех... Добра жено, ако не беше толкова тъжно би било много смешно...Отново надмина себе си! Адмирации! Все за теб и само за теб и чувството ти на хумор, което понякога наистина не разбирам... Благодаря ти, че те има :)
Пъ Съ. Остави ме Анонимен
моите уважение и поклон също, ИрИдЧЕ!
неведоми са пътищата...
носИ си гордо, както си можеш, уверена съм, татковото име и завети!
понякога, ама само много рядко, чудя се дали успявам да осигуря на децата си това, което получих в плюс от родителите си, а и да им спестя минусите...
равносметката `ич не е положителна де...
п.с. много-личното, което си написала, само ми дава увереност да те моля (на лични) една работа лична:)
до днес ме беше срааамммм (:-))
Гери, да ти кажа, май май и аз най-си го харесвам тоз ми пост:) Благодаря ти, русокосо чудо:)
Вал, няма сми да ти казвам за ква сериозност иде реч:) Но за сметка на това пък чувството му за хумор е станало брилянтно. Едно такова черно и строго:))
Евичка, да, беше ужасно мъдър. Понякога до безбожие и ме дразнеше чак:) Няма за какво да ми благодариш:) Принципно целия блог е личен, само дето някои неща са опаковани със смях:))Аз ти благодаря!:))
Ех, добър мъжо, ше те оставя анонимен, ама другия път с боксерките на маргаритки ше те изтипосам тук, да знаеш!:)) Поздрави на С..:) Прегръщам ви и двамата:)
Рейн, нямаш грижа. Мейлът ми е зададен тук, пиши, искай и каквото си решиш смело:) Благодаря ти, мац:) И един съвет, макар че едва ли имам правото- не давай на децата си това, което смяташ,че трябва. Давай им отговори само.Помага и е адски добър вариант:)
пп- от мен те е било срам?? От мен? От муа?? Пффф, аз не ям епидермиси де;))))
Усмихна ме. Дощя ми се малко от това, татковото ти - напоследък ми става навик да ми се дощяват разни неща.
Пу, пу, не съм бременна, де! :)))
Гушкам те... Всичко останало ще ти го пусна лично по ефира да си го усещаш с ментала и другите пипала.
Обичам те!
Нищо, че е дълго, изчетох го!!!
Само ти си знаеш какво ти е било отвътре, за да напишеш историята си и за това аз нищо не мога да кажа. Стана ми доста тъжно, но този път заради мен самата. При наличен жив баща, аз никога не съм имала баща. Живееше с нас просто като фигурант и деспот. Понякога съм имала нужда да кажа " татко", а е нямало човек, към когото да почувствам това. Късметлийка си, че си имала такъв баща, Айръни , а аз съм късметлийка, че познавам теб ;)))
Не бързай да ходиш никъде, беб и се гордей с това, което си преживяла в жизненият си път, озарен от хилядите си усмивки, за които само ти знаеш каква цена си платила ...
;)))
Маме, август..нищо,че няма да съм в отпуск, ама си знаеш. Жотем та мучо:)
Мад, два пъти обръщах кошчето в знак на признателност,че си изчел всичко:)
Омни, едно само ще ти кажа- как може да бетонираш сърцето си по време на работа, а в същото време да си с толкова открита чувственост?!Не те питам, знаеш си:) Това за деспота ми е много и ужасно познато, но веселите моменти закриват всичко. Понякога е добре да не присъстват някои хора в живота ни, независимо за кои става въпрос;)Преегрръдд;)
Ето затова,моят блог е за кулинария!Защото има хора като теб,които да пишат така невероятно,че да докоснат душата ти,да те накарат да погледнеш себе си и да се замислиш за истинските неща в живота!Бог да прости баща ти!Бил е мъдър и силен човек!Аз съм научена на почти всичко през което си преминала и ти,а сестра ми беше по пазена,по глезена!Но много отдавна осъзнах,че начина по който аз съм гледана е правилен и така възпитавам моята дъщеря!Живота ти ще се промени,преоритетите ти също!Знам колко боли и ти го казвам от личен опит(майка ми почина скоро-обожавах я)
А като майка ти казвам-татко ти не би желал да те вижда тъжна!Говори по често за него и вярвай,че е до теб!
Благодаря, Катерина:)! И добре дошла при мен:)!С удоволствие ще разгледам блога ти!:)))
пп- от цялото си сърце изказвам съжаление за загубата ти.
Рони, късно е вече.. ти отдавна си съвършена и няма към какво да се стремиш :)
Парадокс!
Когато си искала мнение, за споделянията си(Блог- се наричало), не съм имал!При положение, че съм имал възможността и желанието да го направя!Сега имам възможност(дори и интерактивна), но нямам желание!Въпреки, дори класифицираните мнения и заключения. Нагло, нали!?
Пиша го като коментар, защото всичко тук е до толкова лично, че защо и аз да не бъда такъв!
п.с. Пък май и не искаш мнение вече!
Както се казва: "нека остана анонимен!"
А, относно темата- Твърде лична, поне за мен! В едно с всичките подтекстове!
Извинявам се на аудиторията и автора! Май предобрих! Наздраве!
Тук сме за теб, амор. И в радост и в болка, и в бедност и богатство. Тук сме.
Тоте, тц тц тц, направо ме караш да си захапя задника :)))))Доообрее де, ше ти направя проклетото дижонско пиле;))
Анонимен! Като си нямал желание, защо се разписа?И какво по дяволите очакваш да ти отговоря? Моля те, повече не коментирай тук.Познах те от ..ъъъ..как го каза" интерактивни" километри.Мерси.
Лове, наистина ли?! Уау. Ми аз тогава съм щастлив човек:)))Всъщност е страхотно!Благодаря ти;)
Наистина.
Рони, остава само и да долетиш по него насам - цена няма да имаш :))))
стисна ме за гърлото и ме накара да се усмихна през блеснал поглед... ти си чудесен човек, а аз си мисля, че татко ти те наглежда като палав ангел там отгоре :) топли прегръдки :)
Нили, това е много мило, благодаря ти;) И се усмихнах за първи път днес, като те изчетох:)
Мила Иронийка,много е хубаво това,което си написала!Ти затова си такъв пич в рокля,възпитана си така както почти нито едно дете не възпитават вече в наши дни.Целувки от Наталийка.И мен ме налягат разни носталгични мисли,но и те отминават,знаеш!:)
Размаза ме, признавам...
Все се правя на мъж, ама тоя път не се получи.
Благодаря ти, че сподели нещо толкова съкровено, благодаря ти, че пусна силно сирената, оная силната сирена с червената лампа, която да напомни, че на близките си хора трябва да кажем "Обичам те" ТУК И СЕГА!
Не е ли забрането да се публикуват такива постове, които могат да накарат зрели мъже да ронят крокодилски сълзи посред бял ден?
:)) Огняне, ситен маргарит ли си ронил?:)Вероятно, защото ти е било хубаво, надявам се да е от радост:) Добре дошъл при мен;)
Джинджър, много ти благодаря!:)Понякога да се правиш на мъж е доста тежка и изморителна задача, но те разбирам напълно!:)
Публикуване на коментар
Добре дошъл, благосклонни читателю..