Автобусът камикадзе хвърчи по главния булевард и се носи заедно с ароматът на банички, кифли със сусам, софиянки, милинки, умрели водорасли и нещо друго, което така и не успявам да определя какво точно е.. Стоя изправена, подпирайки се на един крак( другият е за резерва) и отброявам спирките механично. Слънцето наполовина се е показало и се опитва да копира Сикстинската капела върху замазания прозорец..Фрашкан е с фигурки.Унасям се, но за кратко.Спирачки се забиват рязко,торсът ми се изстрелва напред, а мандибулите ми се закачат на куфарче от черна кожа, две катарами, доста яки и метални, и един лакът.Цялата тумба в автобуса беше разбудена за част от секундата. Откачих си двата предни зъба от сив шлифер, притежателят на куфарчето. Смотолевям вяло, но и смутено едно "извинете", и опипвам с език дали в устната ми кухина няма допълнителна течност, освен слюнка.
- Вдигнете си тупето- соча с очи съзаклятнически пода и поглеждам Шлифера .
-Моля?- той ме изгледа възмутено, но и колебливо неразбиращо.
-Тупето Ви. Падна току що. Косата де.От рязкото спиране..ъъ..таковата.. - пак соча с очи черникавото нещо, което вече е рошаво, а не пригладено и прилича на заспал съсел с дифузна диария.. Шлиферът изненадано се тупва по темето така, че чак се чу едно"пляс" и рубинено червено се разля из лицето му. И из главата му също. Светна като китайски фенер горкия.
-О, благодаря..аз..не съм усетил кога е паднало и...- навежда се, ловко придърпва рехавото храстче и го набутва в джоба.
- Няма проблем, случва се- умно констатирам аз, все едно цял живот хората си изсулват тупетата пред мен.
Тряясссс. От поредната спирачка на Дванайстката, куфарчето на господина се заби в коляното ми.Докато е бил зает да си прибира проклетото тупе, е пуснал багажчето си на произвола. Хлъцнах от болка и свитките, които излезнаха от очите ми доосветиха деня. Стиснах зъби и процедих:- Бихте ли си взели куфарчето!- Човекът вече очевадно прелял от срам го попридърпа към себе си и извинителният му поглед ме накара да го съжаля, нищо, че коляното ми се измести на задните седалки.
-Оффф, моля, прощавайте, ако обичате дееее- с пъшкане и сумтене лелка във витиевата възраст и пет кила арпаджик, забута заспалия народ и се запридвижва към вратите. - Ама аз ще слизам сега тук, ако обичате- ръгаше с лакти, престилка и забрадка тя стадото и безкомпромисно напредваше. Помислих си, че ще бъде забавно, ако целия арпаджик се разпилее. Тряссс.Спирка. Целия арпаджик се разпиля, защото найлонката се разпра, защото се закачи в катарамата на Шлифера. Забрадката се завайка, господинът започна да си "събира" червената боя в кофичка, а другите заслизаха и стъпкаха лукчетата. Аромат изпълни автобус номер Дванайсет(12). Представих си как се носим из пътното платно като гигантски компрес с лук. Погледнах "моя" човек. Скръбната му физиономия направо ме съкруши. Дожаля ми и му изсшумолих :- Не се притеснявайте, има и по-лоши случаи от Вашия. Всеки си има кофтито дни. Да не Ви разправям за моите, че ще ви окапе косата..Той ме погледна още по-съкрушено , а аз прехапах устни.
Коза такава! Човекът теракота има на главата и тупето още се вижда от джоба, а аз намерих с какво да го успокоявам. Млъкнах. Загледах се тъпо в обувките му. Лачени до полуда.Идеално лъснат черен лак.В отражението им ми се стори,че виждам нещо като конска опашка. Вдигам глава и.. О! Боже! До мен стоеше истински Урук Хай. С полови белези- жена. Гилгамешка направо.Челото и започваше там, дето принципно хората си слагат шапки през всички сезони, а косата и никнеше някъде от средата на темето. Нямаше ни начало, но имаше край- дълга и червена конска опашка. Изкуствена !Стига бе! Днес да не е парадът на перуките и тупетата??!!
От силното опъване на косата, очите и се бяха превърнали в малки цепки, а петното, което би трябвало да играе ролята на устни, стоеше като недоразумение под две оогроомни дупки. Нос ще да е.Беше зареяла поглед високо и нагоре, все едно се намираме насред Хималаите и чакаме от някъде да изкочи Голямата стъпка. Одеалото, което играеше роля на палто допринасяше за това впечатление още повече. Жълти пискюли игриво се полюшваха в такт с подскачането на автобуса. Така, както бях застанала до нея, съвсем заприличах на хобит. Искаше ми се да запозная Шлифера с Урук, обаче вероятността да изпадна в кататония в следствие шамара, който със сигурност щях да изям от нея, ме отказа . Пък и моята спирка наближаваше. Въздъхнах примирено, щото си знам, че ще горя в ада, заради тези ми мои писания.
14:20 часа бургаско време
Малко на въздух съм. Колкото за една цигарка.-Ооо, Дева Марио, изпълнена с благодат- въздъхвам на ум известната тортиловофлетова реплика. Няма значение, че е лееко хладничко.. Приличам на пудел с обувки. Фризьорката ми ме предаде и реши да премахне една значителна част от косата ми. Сега и да искам не мога да замятам сластно нищо. За сметка на това като захвърчат разните му там инсекти, ще си имат удобно място за релакс, защото тва не е коса, а въжета с които успешно може да вържете амазонски и буксирен възел в едно....Ех, тази коса. Още не ми излизат от ума героите от Автобус Номер Дванайсет. Замислих се колко различни хора има по света, всеки със своите си тертипи, качества и странности.Но философстването ми ще оставя за друг път. Дръпвам последен гълток дим, загасям с пета фасчето, изхвърлям си го в коша и вече мисля да влизам, когато ми замириса на опърлено пиле, на космИ. Иде от мен обаче. Поглеждам надолу и бах маа му! Нещо ми виси от подметката на ботуша. Ама проскубано едно такова. Като да съм мачкала някакви кичета козина в каца. Бая се опулих да ви кажа. Светна ми неона на момента. Тупето! Кога е паднало от джоба на Шлифера, кога никой не го е видял, кога съм го настъпала, че и замъкнала на работа. И защо по дяволите никой не ми е казал за това??
15:39 бургаско време
Вече знам защо никой не ми е споменал, че си ходя с коса и на обувките. Днес е първи април. Пък аз съвсем да забравя. И всички си траят. И умирали от смях, като ме гледали, докато съм влачила разни козини. Щото още помнят миналия. Ще им го върна обаче. Денят не е свършил. Ще горя в ада, знам си аз.
Честит ден на шегата!:))
36 коментара:
Вихрушо, я не бъди строга и несправедлива към себе си! Тооолкова си забавна, мила и невероятна!
То разбирам, че не е работа само да се живее за това, че си забавен, но както с една приятелка днес умно отбелязахме: Живи сме! Невероятно, но факт! Е що да не се напием довечера, тогава! А? И да му отпуснем каиша(тупето)!
:))))))
Цун, цун и наздраве!
Кръстнице, днес даже си изпуснах децибелите, тъкмо осем пъти:))Айде, ше се напием:)И верно бе- още мърдаме.Фъкт!:))) Мун и бац:)
..аууу, сега видях дъ мюзик:) ПИррфектно! Грасиас!:))
Идиотова, заради тебе ми излезе боза през носа :D
Върни им го !
Най - вече на шефа на Апелативния съд - Бургас!
Благи,че пие ли се боза по тва време в петък? Добре,че не е било бира, иначе щях да те мъмря:)
Вал, то на тоя и други му се канят да му връщат. Чак да го съжали човек, нали?!:)
Хвърчинке, аз днес от обед на боза и локум я карам, ела да видиш ;)
Тъъъййй лии??:)) Не смея да питам кво стана с локума:))))
Залепи се на твоЙтУ тупе :))))
Хаха, недей,че въображението ми заподскача и аха да кажа като какво е виснал:)) Локумът де:)
И за тебе има. И локум и боза. Сама ги правих :Р Черпя.
:)))) Ирона оплюх целия компютър, има да вадя марули от клавиатурата до второ пришествие :)) Ама да ти кажа с това киче ... само ти можеш да ги сътвориш такива ... аз в първия момент си помислих, че фъфлиш от някой счупен зъб и казваш "дупето" ... ама после зацепих за тупето :))))
Евааа, дупетата са хубаво нещо:))'Ма пусто тупе, днес цял ден се смея:)Ти остави това, ами и мисля как ли се е прибрал горкия човек.Без Тупе:))
Радвам се,че ти е било забавно. Това беше и целта:)
:))) Ма верно цялото тупе ли му завлече, как не си спънала някъде :–))) То като цял плъх :))) Горкия човечец, кофти, ама сигурно му е време да погледне "истината в очите" или просто да си тури едно шапо :)
Верно.Заклевам се.Не знам дали е било цялото тупе, но определно беше повече от половината, залепено на подметката ми. Знам си, че не трябва да нося чепик с платформа и грайфер:))Мноо гадно ми стана, когато осъзнах,че съм го опърлила, като съм натискала фаса на цигарата. Горкия човечец. Жена му мисля аз..Ако има такава де;))
За да не гориш в тоя ад май ще ти се наложи да му купиш ново тупе на господина.. не бива така :D
Хаха, жена ми( мъжа ми) честно казано предпочитам да горя в ада:))
Ало малката,честит 2ри април:)))приятен уикенд от мен,крайно време е да си купиш кола и да не висиш по спирките,целувки от мен:)))
Честит да е, Силвенце:) Кола има, смелост няма.Пак да бутна коза? А не, мерси:)Спокойни почивни дни:)Мцуа!:)
Определено не ти е скучно! :D На мен също... След като изчетох всичко, трих слюнки от лаптопа. :D
Добре дошла при мен,Чакърова.:)))Драго ми е))Това -първо:) Второ- зареди се с моп, пешкири, хавлии, гъби и сюнгери , че аз, като пукне пролет и лято, ставам супа-дупа активна:))
Ахаххахаха Рошле, нямаше ли кой една скрита камера да спретне!Пуу да му се не види и папараците, все не са си на мястото.
Тупе на подметка-буахаххахаха...а Урук..то си е зор да си така опната ше знаеш ;р
Иди,пак ме разсмя!:)))Макар и в почти третия ден от април,най-шеговития месец-Поздрави и очаквам още смешки, случили се покрай и с тебе!Цунки!:)))
Лили, те папараците не се возят в автобуси:)
Сав, и аз очаквам от себе си много неща, ама нещо не се получава:) Поздрави:)
да не забравиш да кажеш как си им го върнала :)
Ид, както ги редуваш постове с битовизми и репортажи от кулоарите на бъкингамския дворец, скоро има ли шансове да пуснеш фантастичен мюзикъл с елементи на уестърн драма, че и с излъчването на присъщия ти водевил? :D
Тоте, ше да се замисля относно връщането, дали да бъде описано,е направих един голям гаф:)
Ностро, но разбира се. Идейка ми подхвърляш, а аз като млада и безгрижна чапла веднага се нахвърлям:) Стига да ми остане пусто време.И, разбира се, да нацеля жанровете в изпълнения ми с простотии мозък:) Доволен?:)))
На квадрат, щот вече го имам черно на бяло. :D А си се отметнала, а сме се срещнали в съда. :D
Няма ве. Ако искаш и на матрака ще се срещнем:DDD
Що неща съм изтървала!
Вече само дванайстка ще хващам, където и да води тя!
(Тъй и не мога да ги оправя 12 и 12А!).
Последният път ударих един спринт да хвана маршрутката, обаче естествено съм объркала и запраших в съвсем грешна посока - към Изгрев и гробищния парк...:))
Та честит 5-ти април, щото след малко настъпва. Пиша посред нощите, щото сега остана време...а и така се ентусиазирах при мисълта за перуки и мюзикъли. :)
Ще му опада ли косата от твоите истории? А, Рони?! Да знаеш, на теб трябва да ти се забрани да окуражаваш хората по разните автобуси. Гледаш ли какво става... тупетата им изпопадват. Че ти се лепят и по токчетата. Ама така де, то от твоите истории наистина ни изпопадва косата! Че и зъбите! :) Пък аз все не мога да преметна някого. Много съм назад с тупетата... ааа... шегите де!
Много се смях - "Урук Хай" :-) Хехехе :-)
След 100-тина години при Свети Петър не си отваряй устата :-)
Ох :-D
Напиши някъде (ако вече не си го направила), че захласнатото четене на Режицата не ножи спокойно може да замества скучни упражнения в някой фитнес. Или поне коремните преси.
Заболя ме. От смях :-)
Ел,има маршрутки в Бургас?? Стига ве! Там ще да са по-интересни лирическите герои вероятно:))Ако някоя такава води до психодиспансера, казвай,че май затварял към 19.30. Да съм навреме:)
Анджи, за премятане винаги готова съм, стига да е забавно. Свиркай , ако решиш да се подготвиш, имам няколко ценни съвета:)))
Преор,къде се загуби бе, човече? Виждам,че си писал и "отивам" да се наслаждавам на разказите ти:) Свети Петър изобщо няма да има думата, ако аз си отворя устата:))))
Кари, твоят коментар е поза "Лотус" за мен, съчетан с най-хубавата мантра:)( не казвай на никого,че имам само бегла представа какво всъщност представлява тази поза):)))))
О, учителю, води ме!
Лелееее това ме разби от смях!! Наистина имаш уникален начин за изразяване и просто се задавих от смях !!!
Публикуване на коментар
Добре дошъл, благосклонни читателю..