Липсвате ми бе, блогъри:))
"Истинското ми съществуване започва след 19 часа. Когато вече съм си в къщи.....
... до този час е работата ти, чрез която се надяваш да удоволетвориш EVN, ВиК, фамозният ти хладилник, режийните, билетчето за автобуси 12 и 12А, понякога и 4-ка, и всички други неща, които принципно трябва да са част от живота ти, а не най-важните.
Към края на деня ти, си толкова си скапан,че даже и не успяваш да оцениш страхотните панирани дробчета , зелена салатка , гушканията на хлапетата и маман, която е направила всичко това, докато ти си бил на плантацията. Не успяваш да оцениш и старанието и да навакса пропуснатото време през което не е с внуците си, с теб. Като бартер, едва ли не, на няк'ва нейна грешка,че си идва веднъж в годината. Изобщо не ти пука,че е зашила някой и друг чорап за който даже се чудиш какво по ангелите прави в къщата ти, ами не си го изхвърлила до сега. Най- малко те засяга ,че днес ти е купила от любимата ти марка бира, ама не я сложила в хладилника, щото " напоследък ми се виждаш настинала , да не те заболи гърлото, майче". Само я гушкаш.Обаче скоро ще си замине. Дните се нижат като есенни врабчета на жица- един след друг, един до друг. Скоро ще е. Но не мислиш за това сега.
Подминаваш с прозявка веселите писъци на дъщеря ти, която днес е изкарала " ц-е-л-и ч-е-тииии-рииии шестициии, йеее!!!, мамооо!!!" . Пак гушкаш.
Кимваш вяло, но с доволен поглед на фактът,че синът ти вече е мъж и се държи като такъв. Олеква ти, че е твърде голям и сам той не иска да го гушкаш.
Ти просто искаш да се гмурнеш в обятията на Морфей, па макар и те да са под формата на матрак, под, паркет, ламинат и не ти пука,че леглото ти няма да е от абанос.
Казваш си- утре ще им благодаря на всички, ще ги нагушкам, непременно, веднага, след като си изпия кафето.
Искаш да потвърдиш влюбването си като набереш мобилен номер и само да кажеш- Хей! Липсваш! Идвай си по-скоро, но..Утре, след като си изпиеш кафето. Непременно!
Искаш да разсмееш някой и друг човек, който харесва блога ти .Да понапишеш нещо, .Изоставен е. Има да разказваш толкова весело-иронично-идиотско-нелепи неща. Утре сутринта, разбира се. Докато си пиеш кафето.
С точно един час разполагаш за всичко това. "Докато" и "след" кафето.
Кафето е на първа линия.Разбираш ли?!..
А аз отново съм на последна база и всичко ми е Déjà vu.
....
...истинското ми съществуване започва след 19 часа . Когато се прибера в къщи. Не си спомням, кога приключва. Защото спя. И вече не сънувам. Разбираш ли?!!! Защото аз не."
30 коментара:
Виждаш ми се тъжничка :(
За всички денят ни е Deja vu !
Усмихни се, имаш толкова хора за гушкане!!!
hug, bab
НЕ МОЖЕ ТАКА! Ти си Iron Irony :D
Иди, мило мое слънчево момиче,напълно те разбирам.Този непрестанен житейски ритъм убива у нас и най-мъничките искрици от човешки емоции и прояви.Животът ни става като един стар черно-бял филм от едни и същи сцени,но...няма и край...поне за сега.И слава Богу!!!
Я поизтупай от прахта на унинието си своя оптимизъм и погледни с други очи това твое Deja vu!Имаш две прекрасни , лъчезарни, искащи/и парички :)))/ и даващи обич деца, имаш/макар и временно /майчица, която да те поглези, имаш и хубава работа, която ви прехранва, имаш и нашата обич и топлота, па макар и само виртуална,но "питателна"...Я сега помисли колко си богата?Хайде сега се усмихни между глътките сутрешно кафе, нагушкай си любимите хора и смело и с хъс започни новия си ден!Може би ще се случи нещо ново,хубаво и различно?
Иди, временно си се размекнала (от непостоянното слънце е) и рутината прави някакви опити да те огъне. Няма да й се дадеш, знам. :)
Познато ми е до болка това с мама ... Усещанията при редките й гостувания нямат нищо общо с тези от срещите със съкровището (свеки).
А номерата на автобусите ме телепортираха в родния "Лазур". :)
Рони, май живеем в един и същи сън.. кофти работа.
Понякога стоя и си мисля, а понякога просто си стоя...и докато пия кафе спя!Моето истинско съществуване започва след 22 часа...до тогава съм нещо средно между жена и полу-дишащо/гледащо/ същество!
Стегни се и не им се давай на "дребните" душици! Такива като теб правят света шарен и пъстър ;) ;):D
...иииии кафе!!!
Моят живот започва в 20:00 часа. Турският сериал се точи мазно по огромният екран на LCD-то, звукът му е леко приглушен, колкото да се чува само плискането на вълните в Босфора...
А аз съм легнал на леглото с поредната книга в ръка и на фона на къщните звуци съм се потопил в някоя история. Я на съдията Ди Жендзие, я на някой друг.
Не винаги можем само да разсмиваме приятелите си. Тези, на чието рамо можем и да поплачем, са истинските. Не се притеснявай да бъдеш човек, с всичките му настроения и сблъсъци. Така си по-близо до всички останали, не се различаваш като веселотомомиченакоетовсичкомуеок. ;) (гуш)
И.И. развесели се : ))
http://www.youtube.com/watch?v=GRtS260lriE&feature=player_embedded
Липсваш...много.
С всяка твоя форма на съществуване.
Кафето е голяма работа. Но хубавото е че не може да дрънка и да пише само гледа като пукал също като мен без да коментира, защото като чете тука винаги се хили.Само му липсват няколко бучки захар от усмивки.
И топлата бира, е бира:)
Хей Ирона Фон Идиот ... много ми липсваш да знаеш!!! И аз, незнам дали ще те успокоя, всички си имаме своите такива моменти ... като цяло, еднообразието в комбинацията със съществуването в БГ са доста смазващи личността и човешките пориви, но аз непрестанно се боря и се опитвам да изплувам над тях ... друг въпрос е доколко успявам :) Ей момичеее страхотна си ... едно голяяяямо гуш от мен и много усмивки :))
ай ся!
дори аз намирам време да те чета!!!!
Я да се разснежат хвърчинки, мани я тая прЕлетна депресия!:)
Ид, пък как пак си го написала! Или пък пак как си го написала. Или пък за капак си го написала?...
О, Иди, разбирам те напълно:)Прегръдка голяма!Понякога на човек всичко му идва too much!!!
:)
глей ся - животът явно и така си върви - градският транспорт циркулира, малката изкарва шестици, големият се мъжее, дробчетата се готвят, чорапите се зашиват... бъди малко егоист - вземи се наспи, мини на чай, дръж си тайно една бира в хладилника, нека влюбването ти се обади на теб да ти каже че му липсваш... дай се спокойно на мъглата... и тя Ирония ще си се върне, къде майната с ще ходи :)
ми той животът е кат зебра - бяла линия, черна линия, бяла линия, черна линия.... и чаааак накрая - гъз :)
виж колко народ те обича
обичай се и ти :)
ех, че хубави наставления се получиха - ще взема и аз да си ги спазвам
Айръни, дреб къдравелчов- възхищавам ти се! Много и от сърце. Без да съм нравоучителна, само едно искам да ти припомня- това е живота и нешите избори. Не е нужно да си винаги усмихната и удивителна и никой не го изисква от теб ;) Нужно е да можеш да продължаваш с вдигната главица- я, малко я повдигни, да мога да те гушна, че съм тук с милион прегръдки и трябва да ти ги стоваря с любов отгоре :))))))))))
Хора, не знам какво да напиша,честно.Благодаря. Там е работата,че идеята на цялата тази драма(много ли драматизирах, а?А?!:):)е за веки един човек, който трябва да бачкори като смахнат, за да може да осигури що годе приемливи условия за децата си, близките и себе си. Ми тъпо е. И знам,че ще ме извините,че този път няма да успея да отговоря на всеки поотделно. Муфла съм си, знам:)Ще сте напълно в правото си, ако вече не ми обърнете грам внимание.А аз обещавам да ви оспамя блоговете и да ви "метна"мощна досада как си знам:) Бъдете здрави:)
ше плашиш куче със салам ...
Пънка няма да умре!
Цяла седмица си мисля какво да ти напиша. Всъщност, каквото и да кажа, то няма да промени факта, че животът е труден (клиширано, но вярно), че се изтощаваме за материални неща, а щом дойде момента за духовното вече сме амортизирани. И животът си тече на собствени обороти. Но аз ти се възхищавам, Рони, възхищавам ти се, защото си от малкото хора, които правят каквото могат, събират житейски мъдрости и както се казва (отново - клиширано, но вярно) правят лимонада от поднесените им лимони. И да, сигурно е трудно да бъдеш извор на позитивизъм за останалите, когато твоят собствен е на изчезване, но все си мисля, че ако пък ние успеем да погълнем усмивките, които ни поднасяш, нашият, новосъздал се, оптимизъм ще се върне при теб! Тъй че - пращам ти моята усмивка в този понеделник и се надявам тя да достигне до теб.
хора, имам идея.... обикновено след тази реплика започват `пцолютни глупости - изпих си дозата ракия и преди да си налея розето предлагам - като се постопли, но преди да започне лудницата на сезона - да направим в бургас един "ироничен" купон! Ирония Идиотова само да посочи заведение - а ние да се погрижим да сме там и да си плащаме... хайде да си говорим всичко това наживо, а!?
Началото на май как ви се струва... например съботната вечер на 7-ми
Еее, бай Илия, таквоз внимание ако заслужавах, щях да пиша все трагикомедии ве;)) Идеята всъщност е многооо изкусителна;)Май месец..ееехх май месец..)
Анджи, сега пък аз цяла седмица ще мисля какво да ти отговоря :) Много мило, благодаря ти:)
Когато шайбата ни завърти
и битовизмите ни смазват,
когато прекалено сме заети
и се чувстваме като в надбягване на лабораторни мишки,
когато капанът е щракнал
и измъкване няма,
когато задъхани, загубваме себе си
и живеем чужд живот,
когато оковите са прекалено тежки,
а сами сме се вкарали там...
Умира ли музата в матрицата,
или само се свива в ъгълчето на душата
и чака притихнала пак да се намерим?
И аз съм се питала често това...Миличка, всичко е на моменти. Кофти е като зациклим или стане доста дълъг " моментът". Както е да е... Прегръщам те, за съжаление- виртуално!
Хей бейби,пак съм на опашката,ама важното е,че ме зареждаш винаги,голема си,просто си големааа,целувкиии:))))
Публикуване на коментар
Добре дошъл, благосклонни читателю..